Изложбата „Живопис и малка пластика“ е едно от задължителните „четива“ за лятото

Изложба „Живопис и малка пластика“ се откри във вторник вечер /6 юли/ в Зала „Байер“. Тя е едно от очакваните летни събития  в града ни в последните години. Представените произведения носят полъх на свежест, въздушност, волност и лекота – всичко, което е най-характерно за лятото. Когато ги разглеждаш, уж си „вътре“, в зала си, а сякаш си навън, на широко, светло и свободно. Организаторите на изложбата излъчиха и трима отличени автори – Валентин Дончевски и Злати Златев за рисунка и Светлин Стоев – за малка пластика. Изложбатае от задължителните „четива“ за лятото, тя ще е там само до края на юли. Ако я посетите – общата ви култура ще се обогати, ще се зарадвате на таланта да уловиш мига с няколко щриха, да си уникален, без да си пъстър, да си цветен, без да си шарен.

И още много други фини усещания, каквито дава рисунката.

За изложбата разказва Милен Алагенски, председате л на Съюза на българските художници – клон Стара Загора:

„Тази година в изложбата участват 23 автори с около 70 творби.  В началото си като председател на СБХ в Стара Загора имах един импулс в себе си – да пропускам от предложените творби всичко, което е по-скоро към живопис. Тази година и в мен и в останалите от журито нямаше вече такъв импулс. Изложбата може да бъде „използвана“ за анализ на това, каква е разликата между рисунката и живописта в контекста на хибридното време, в което живеем. Понеже в днешно време всичко /изключая пандемията/ е перспективно, съвременните философи и социолози казват, че живеем в метамодерност – след постмодернизма. И „благодарение“ на тази метамодерност няма отявлен център и съответно всеки един проблем, който вълнува един колега, независимо дали се намира във Франция, Южна Африка или България,Стара Загора /ето този проблем да речем –разликата между рисунка и живопис/ вълнува от много време много хора.

И в Стара Загора колкото и да е капсулована, колкото и да не излизаме навън, нито пък да идват тук много чужди изложби , въпреки всичко това, този проблем се забелязва и при нас. Та тази изложба може да се използва за анализ, каква е разликата между рисунката и живописта. В единия вариант, имаме една положителна диалектика, какво е рисунката? Това, което очакваме да видим от нея е: медията е хартия, материалът е въглен, молив, химикал или каквото ще да е в един цвят. Отрицателната диалектика е това, какво не е рисунката или какво не е живописта. Но в днешно време тези неща стават много хибридни, по средата между двете е– интерхибридно някакво състояние. Защо? Защото вече има монохромна живопис, която си служи максимум с три цвята, а медията е платно. Какво пречи монохромната живопис да използва изразните средства на рисунката – и тя го прави. От друга страна рисунката в голяма степен е цветна и използва пък чисто пластичното построяване чрез цветове на живописта.

От тази гледна точка в изложбата имаме и много псевдокласически варианти, но имаме и класически варианти на рисунката /Слави Славов, Тошо Стефанов/. Другият вариант е едно ново, по-живописно решение на рисунката /Злати Златев, Господин Чакалов, Владо Кондарев, Иван и Ирина, Роси Попчева/, има типично живописна техника като акварела /Сашо Сандев, Ваня Желева, Нено Бакалски/, която пък може да бъде използвана в рисунката.

Така че имаме много за сравнение на рисунката и живописта, но всеки един опит те да бъдат категоризирани в днешно време, е обречен на провал“

Уляна Кьосева