Проф. Иван Станков събра в книга историята на селското стопанство в България

На 2 юли 2021 г. , в Тракийски университет, при подчертано голям интерес, проф. Иван Станков представи новата си книга „История, политика и селско стопанство в България“ . Това е сериозен научно-изследователски труд, посветен на 100-годишнината от създаването на висшето аграрно образование в България. Идеята за създаването му възниква през далечната 1909 г. , но се реализира през 1921 г. по време на управлението на Александър Стамболийски.

„Поводът за написването на настоящата книга е необходимостта от повече знания за историческото развитие на селското стопанство и ролята му за икономиката на България през отделните етапи от развитието на нашата държава, – сподели проф. Станков.- Дългогодишният ми опит като университетски преподавател и пряката ми работа с хората от моя бранш показват, че историята на България и най-вече на селското стопанство са недостатъчно познати. Свързвам това преди всичко с хората от моето обкръжение – настоящи и бивши студенти, ръководители на селскостопански организации, пряко ангажирани в производството на селскостопански продукти и други, проявяващи интерес към тази материя.

Информацията, която е представена показва значимостта на селското стопанство не само като сектор за производство на продукти от първа необходимост, но и като източник на суровини за индустрията. Селското стопанство е поставило основата както на първите занаяти, така и на промишленото производство в България и света. България е известна в целия свят не с нещо друго, а с уникалните си млечни произведения, висококачествени плодове и зеленчуци, мед, ароматни растения, билки и др. Заемала е едно от първите места в света по експорт на живи животни и месо (най-вече от овце) и др. За съжаление в настоящия момент производството на растителни и животински продукти (с изключение на зърно и маслодайни култури) силно е намалено. Отношението към сектора е пренебрежително и често обект на обидни квалификации. От износител на селскостопански продукти, България се превърна във вносител и това е въпреки огромния потенциал за производство на такива.

Силно се надявам настоящият труд да даде по-голяма яснота за ролята, мястото и значението на селското стопанство за българската икономика.

Информацията, която представям е обективна и не може да се свързва с някакви политически пристрастия. Тя може да се използва като основа за нови стратегически подходи за възстановяване на загубените през годините позиции на българското селско стопанство“- подчерта професорът.

Книгата предлага интересни исторически данни за селското стопанство през най-ранните етапи от развитието на човечеството – през древността, по време на траките, славяните и прабългарите, през периода на Римската империя и Византия, по време на османското владичество, след Освобождението и през третото българско царство, по време на войните, до 1944 г., в периода 1944-1989 г. и до наши дни. Според автора до 1944 г. водещо е зърнопроизводството, по ограничени са техническите култури, лозя, овошки. По това време започва да навлиза науката, да се произвежда царевица и слънчоглед. Създава се първото опитно поле в Садово. Открива се лактобацилус булгарикус от Стамен Григоров. Цар Борис въвежда редица полезни инициативи. След тази превратна година се налага колхозният метод за масовизиране на селското стопанство с всички последствия от това . След Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. се създават ТКЗС, АПК, ПАК. Развиват се всички производства в растениевъдството и животновъдството . България прави голям експорт на суровини, храни и живи животни. Страната ни ежегодно получава над 400 млн рубли. През периода на плановата икономика е създадена Селскостопанската академия с научно-изследователски и опитни станции по животновъдство.

След историческия 10 ноември 1989 г. , годините 1992-1995 са най-пагубни за селското стопанство със създаването на ликвидационните комисии. Това според проф. Станков е третият аграрен преврат, който довежда до пълен срив на селското стопанство. В книгата е дадена подробна информация по години за някои основни култури през 1984 г. и 2017 г. в хил. дка: тютюн – 847 -105; домати -288- 44; пипер – 164 – 33; люцерна – 4 026 -882; сил. царевица – 3492 – 299; ябълки – 292 – 68; сливи – 195- 68; лозя – 1669 – 639. Също е положението в животновъдството. При база 1984 г. хил. бр. говеда 1778 през 2019 г. са 511;брой овце 10978- 1781; бр. свине 4332 – 492; месо хил.т. 791 – 228 и т.н. Двойно е намалено потреблението на основни хранителни продукти – хляб, месо, риба, плодове и зеленчуци. За съжаление 80% е внос.

Накрая на изданието авторът посочва конкретните проблеми и слабости и като непоправим оптимист е сигурен, че най-после идва времето на специалистите, които ще бъдат чути от управляващите и ще започне възраждане на този изключително важен сектор от живота на общността ни.

Книга е предназначена за всички, които се интересуват от история, политика и развитие на селското стопанство от древността до наши дни. Може да служи като помощно средство при обучението на студенти, специализанти и фермери.

Книгата може да се закупи от книжарницата на Тракийски университет в Студентския град.

На събитието присъстваха ректорът доц. д-р Добри Ярков и членове на ректорското ръководство, декани и заместник-декани, преподаватели от всички факултети, представители на земеделските институти, журналисти, приятели и семейство. Всички те получиха книгата с автограф.

„Като ректор на Тракийския университет, който е с най-висока експертиза в аграрния сектор в България, изказвам своето задоволство от това, което се случва днес, каза доц. д-р Ярков. – Събитието е празник за нашия университет. Поздравявам проф. Станков, че прави тази ретроспекция на която е бил жив свидетел. Аз съм от ректорите, който апелира, че науката трябва да влезе във всички сектори на живота и да помага на държавата. И тъй като нашата експертиза е най-висока в продоволствения проблем, в областта на ветеринарната медицина и на животновъдството съм убеден, че ако ние се намесим с нашата висока квалификация, наистина ще променим изнесените цифри в книгата, което не ни задоволява. Дори можем да кажем, че се срамуваме. Казвам го с пълната си убеденост.

Това, което се случва през последните месеци, наистина вдъхва надежда, защото наши колеги са поканени в най-висшия ешалон на управление на държавата, което е добър сигнал. Вярвам, че щом се заложи на науката и образованието, нещата ще се случат към по-добро. Свидетели сме през последните години на добри примери и в средното образование. Нашият университет също е добър пример. Уверявам Ви, че по-доброто в този сектор предстои, ако се обърнат към нас!

Професор Станков, чест и почитания за Вашия труд и полезната книга, по която сте работили близо две години. Радвам се, че сте част от университета като председател на Съвета на настоятелите и ни помагате“, каза ректорът.

Проф. Иван Станков е част от академичната общност на Тракийски университет – Стара Загора още от времето на ВИЗВМ, като започва от млад асистент, бил е заместник-декан и декан на Аграрния факултет, както и ректор на университета от 2007-ма до 2015-та година.

Росица Ранчева