Изложба представя големия български творец Атанас Кожухаров

В западна зала на Градската художествена галерия на Стара Загора е открита художествено-документална изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на Атанас Кожухаров.

„Събира ни изложба, която има поне четири измерения. Основно тя е посветена на 100-годишнината от рождението на Атанас Кожухаров, каза в словото си изкуствоведът и директор на галерията проф. д-р Марин Добрев. -Това е повод да насоча вниманието Ви към един род с особени заслуги към българската художествена култура. Само преди месец чествахме 160-годишнината от рождението на Атанас Кожухаров, основател на Археологическото дружество „Августа Траяна“, наследник на което е старозагорският музей. Всички в България познават донякъде творчеството на Никола Кожухаров – безспорно една от най-популярните личности, човекът, който заедно с Димитър Гюдженов успяха да нарисуват историята на България. Атанас Кожухаров – младши е най-новото поколение в рода. Надявам се тази изложба да поправи един грях, който всички ние – моите колеги изкуствоведи и преподаватели по изобразителни изкуства, имаме към един човек с особени заслуги към културата в нашата страна.

Последната изложба на Атанас Кожухаров е преди четвърт век, по повод 75-годишнината от рождението му.

Основната част от творчеството му е посветена на монументалното изкуство – на мозайката и стъклописа. Това са все произведения, които ние познаваме ли или не, виждайки ги, минаваме край тях, без да се запитаме кой е техният автор. Впрочем такава е съдбата и на скулпторите.

През 1939 г. Атанас Кожухаров завършва Природо-математическа гимназия в София и веднага е приет студент в Художествената академия при професорите Иван Пенков и Дечко Узунов. Това означава, че още в ранните години на своето творчество той минава през школата на майсторите на монументалното изкуство. Неслучайно още преди да е завършил висшето си образование, през 1943 г. той има изпълнени мозайки и витражи. Животът му от тук нататък тръгва основно в тези направления.

Приносът на Кожухаров в областта на мозайките е изключително сериозен. Той се занимава с научно-изследователска работа, като проучва археологическите мозайки в България. Издава книга, която излиза 10 години след неговата смърт. Търсейки технологията на цветното римско стъкло, той е от онези учени изследователи и творци, които разкриха в много голяма степен неговите хилядолетни тайни.

Същинският процес на смалтовата мозайка в България дължим на Атанас Кожухаров. В изложбата е показан огромен, за жалост все още неиздаден труд, който е наречен „Техниката на смалта“ и който предизвиква интересът на хора, които се занимават със силикатни техники и с декоративни форми от цяла Европа.

Веднага след като се разбира, че той носи у себе си много голямо познание и нови възгледи за смалта, е поканен за преподавател в художествените академии на Дрезден, Берлин, Будапеща, Италия. Едни от най-големите майстори на мозайката в света го викат, за да научат нещо от него. Той им отказва с логиката на рода Кожухарови: дядо ми е основател на музея в Стара Загора, баща ми – е живописец, който рисува историята на България. Аз искам моя труд да остане в България и за България.

От 1969 до 1980 г. той е преподавател в Художествената академия по композиция и силикатни техники. Всички завършили в неговите ателиета, говорят с насълзени очи за Човека. Те казват три неща за него: бохема, перфекционист, човек с въображение.

„По отношение на стъклописите искам да изразя нашата благодарност към кабинета на Негово Светейшество патриарх Неофит, с чието разрешение в изложбата показваме няколко от онези витражи, с които се гордеем – от Синодалната палата и от дома на патриарха, каза проф. Добрев.- Това значи, че ние имаме възможност да се срещнем с тези творби за първи път. Досега те не са публикувани и показвани. Те предоставят пълна информация за всичко онова, което е правено с неговите ръце.

Тъй като междувременно творбите на Кожухаров преминават границите, редица от посолствата в България се обръщат към него да им направи витражи и мозайки. Паралелно с това, в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ в. освен научните му изследвания, започва да внася в българския интериор, особено в обществените сгради, и така наречения стъклобетон. В изложбата е показана фотография на сграда в Костенец. От нея ясно личи отношението му към класиката, респекта към каноните в Българската православна църква и модерното мислене.

Естествено, че в изложба като тази не може да се покажат всички реализирани творби. През 1944 г. по време на бомбардировките, много от неговите мозайки в София са разрушени. Онези, които са поставени в обществени сгради, в края на 80-те години, сменяйки своя предмет на дейност, са заличени. Така са изчезнали десетки стъклопластики, декоративни пана и пр. В изложбата са показани няколко от най-известните му творби – на Св. Климент Охридски, Св. св. Кирил и Методий , композиция от храм „Св. Николай“ във Варна…

След 40-те г. Атанас Кожухаров създава стотици пейзажи от страната. Много от тях са свързани с манастирите, които той посещава и които рисува, както и от пътуванията му в Европа. Т.е. в изложбата могат да се видят акварели на Кожухаров от различни периоди на неговото творчество. Той не рисува конкретния обект, а усещането за него.

Над 60 са неговите монументални произведения в областта на мозайката, стъклописа и витражите. Стотици са акварелите му.

В изложбата са представени и някои от онези форми, с които той експериментира по отношение на керамиката, на стъклото, на всички материали, които могат да влязат в декоративните пана.

Показан е и оригинален ръкопис за автореферата към дисертацията му на тема „Древните мозайки в България“.

Според проф. Добрев, за съжаление малко знаем за изключителната личност на Атанас Кожухаров. Ние, старозагорци трябва задължително да го впишем в списъка на онези личности, които ни карат да се чувстваме горди, че сме негови съвременници.

На церемонията по откриване на експозицията присъстваха внукът на Атанас Кожухаров – арх. Румен Кожухаров, неговата съпруга и малко им детенце.

„С откриването на тази изложба изпълнявам заръката на моята майка. Преди да си отиде от този свят, тя ми даде едно кашонче със завета й през 2021г. да направя изложба на нейния баща Атанас Кожухаров, послучай неговата 100- годишнина. Благодаря на проф. Добрев, че заедно осъществихме нейното последно желания“ , каза внукът Кожухаров.

Той няма непосредствени впечатления за дядо си, но по спомените на майка му и на други роднини разказа, че художникът е бил бохем в истинския смисъл на думата. Безкрайно обичан от студентите си, той е общувал с тях, черпел ги е, водел ги е на екскурзии, на изложби, на спектакли. Имал е завидно чувство за хумор. Винаги е бил много добре и с вкус облечен. Изключителен баща и приятел.

Диана Атанасова ,началник на отдел „Култура“ при Община Стара Загора благодари на внука арх. Румен Кожухаров за жеста да предостави творбите на дядо си от семейната съкровищница.

Росица Ранчева