Днес се навършват 140 години от рождението на писателя Георги Илиев

На 25 юни 2021 г. се навършват 140 години от рождението на Георги Илиев – първият български автор на научна фантастика, обществено-активна личност и голям родолюбец. Роден е в странджанското село Тарфа , намиращо се на 40 км от Цариград. Баща му е бил въглищар, а в семейството е имало още 8 деца. Дядото на писателя е бил свещеник. Самият Г. Илиев също постъпва в Цариградската семинария, но е изключен заради дневника си от там. През 1903 г. Екзарх Йосиф го кани на аудиенция и му възлага задача да следи турските части в империята. Скоро обаче Г. Илиев е заловен и заточен в Смирна (Мала Азия), откъдето успява да избяга през 1905 г. и с кораб достига до пристанището в Бургас. Установява се при свои близки в Стара Загора. През 1906 г. издава стихосбирката „Тъжни напеви“ под псевдонима Склавус салтанс (което означава „весел роб“) за преживяванията си по време на заточението. Заминава за Германия, където учи за строителен инженер.

Участва в Първата световна война. След нея работи като строителен инженер в Стара Загора. През 1921 г. издава, повлияната от символизма, стихосбирка „Горести“, като отново използва псевдоним, този път – Георги Смирнов.

След 1944 г. участва в строежа на язовир „Георги Димитров“ (Копринка).

Владее няколко езика, в края на живота си изучава китайски. Умира на 79 г. в Стара Загора на 16 юни 1961 г.

Иван Матев

Директор на Музей „Литературна Стара Загора“

ОТ НАЦИОНАЛНИЯ ПОДЕМ ДО БЕЗКРАЯ НА ЗВЕЗДИТЕ

(Георги Илиев – научна фантастика или реална евристика)

В памет на проф. Иван Сарандев

Преглеждайки преди няколко години всеизвестното и предпочитано днес за „бързи справки“ издание „Уикипедия“, с изненада установих, че писателят Георги Илиев (25.VI.1881, с. Тарфа, Чаталджанско – 18.V.1961, Стара Загора) не е упоменат в него, макар че след 20-те, особено през 30-те и 40-те, а и в десетилетието на 50-те години на XX век той е нашумяло име в българската белетристика. Още повече, че Георги Илиев е автор и на първите български научно-фантастични романи „О‘ Корс“ и „Теуд се бунтува“, отпечатани с респектиращ успех в началото на 30-те години на ХХ столетие, за които, впрочем, през 1934 г. писателят е награден от Министерството на просвещението!¹

В посочената енциклопедия, обаче, базирайки се единствено на съвременния русенски вестник „Утро“ – в броя му от 4 февруари 2017 г., като основоположник (въобще) на фантастиката в нашата литература е регистриран Светослав (Константинов) Минков (1902, Радомир – 1966, София) с неговия сборник с разкази, излязъл през 1922 година – „Синята хризантема“. ²

Явно, както биха се изразили старите литературни дейци, „в случая е допуснато опущение“… Ще се опитаме, разбира се, да го изясним и поправим. Като начало ще припомним, че в белетристичния жанр между разказа и романа има огромна разлика – и структурна, и тематично-фабулна, а и идейно-психологическа, дори утилитарно-познавателна. Подчертаваме ad referendum, че в новата българска литература първият научно-фантастичен роман е приоритет и запазен патент тъкмо на старозагорския писател Георги Илиев! Категорична в това отношение е позицията на проф. Иван Сарандев (1934 – 2020), изложена през 1991 г. в статията му „Пионерът“ по повод 110-годишнината от рождението на Г. Илиев:

„Вече шест десетилетия, откакто е излязъл от печат първият български научно-фантастичен роман. Неговото заглавие „О‘ Корс“, продължава да звучи така странно, колкото преди толкова години. А житейската съдба на автора му – писателят Георги Илиев, е сама по себе си един завладяващ приключенски роман.“ ³

Всъщност, детайлно разтълкувана, научната фантастика в литературата е своеобразен и твърде специфичен израз на изконната човешка потребност да се надникне в бъдещето, преодолявайки всевъзможните ограничения, тегнещи хилядолетно върху индивида и върху обществото като цяло, – „да се втурне освободената личност в пространствата, където невъзможното е вече материална действителност“ (Ив. Сарандев), а човекът е обожествен като властелин на Вселената. „От потребности, реално съществуващи в българската действителност (през 30-те години на ХХ век – б.м. И. М.), се раждат научно-фантастичните романи на белетриста Георги Илиев“ – допълва логично съжденията си проф. Сарандев. ⁴

Така че във фантастичните си романи „О‘ Корс“ (1930 г.) и „Теуд се бунтува“ (1934 г.) Георги Илиев по същество поставя актуални за времето си, но и непреходни, значими и сега философски и морални проблеми – явления и стойности, които писателят интерпретира с въображаемите си прозрения и надежди чрез един универсализиран, сътворен и регламентиран от самия него, макар и мистично-утопичен свят. Тук става въпрос за безграничните възможности на човешкия разум, за могъществото на науката, за вечната борба между доброто и злото, за благородството и саможертвата в името на истината и щастието. Все елементи от ядрото на Георги-Илиевия художествен замисъл – замисъл, впечатляващ разтърсващо и съвременниците на автора, и значително по-късните му почитатели.

Действително, Георги Илиев бе пионерът на българската романизована научна фантастика! А за да проникнем в дебрите на това сложно естетико-социално явление, за да проумеем неговата феноменология и отражението му в мисленето и съзнанието на образованото българско общество от 30-те и 40-те години на отминалото противоречиво столетие, най-напред би трябвало да отговорим на въпроса: Кой е Георги Илиев?

Ползвайки рядката привилегия, че съобразно естеството на професионалната ни работа, имаме възможността да се докосваме пряко до творческия ръкописно-документален и веществен фонд на писателя Георги Илиев в Музей „Литературна Стара Загора“, ще обосновем разсъжденията и оценките си именно върху някои значими експонати от неговото лично, съхранено в Стара Загора, литературно и социално наследство.

Посочихме в началото, че Георги Илиев (Георгиев) е роден на 25 юни 1881 г. в голямото българско село Тарфа (Йоренджик), Чаталджанско – по него време (а и сега) Истамбулски вилает в регион „Мармара“. ⁵ Две години той учи в новоучредената към Българската Екзархия в Цариград Духовна православна семинария, чийто първи Ректор (от 1892 до 1894 г.) е бъдещият пръв Старозагорски канонически архиерей Методий Кусев (1838, Прилеп – 1922, Стара Загора). ⁶ А едно десетилетие по-сетне, вече в началото на ХХ столетие, с Цариградската Духовна семинария – този елитен български екзархийски лицей, възпитал и духовно усъвършенствувал в знанието и вярата десетки наши родолюбиви младежи от Тракия и Македония, е свързано (и) името на главния му учител, дошъл в Цариград през 1903 г. по личната покана на Екзарх Йосиф I – старозагорецът Петко Икономов, бащата на бъдещия виден театрал – актьор, драматург и писател Никола Икономов (1896, Стара Загора – 1959, София). ⁷

Самият Георги Илиев, повлиян от патриотични подбуди, се включва още като юноша в движението за политическо и национално легитимиране на многолюдния български етнос в Югоизточна Тракия, Истанбул и Одринско, заради което е съден от турските власти и лежи в занданите на Отоманската столица (1902 – 1904 г.), а е заточен и в Мала Азия (1904 – 1905 г.). Впоследствие семейството на Георги Илиев се преселва в Стара Загора, където през 1908 г. той завършва с отличие Старозагорската народна мъжка гимназия „Иван Минчов Вазов“, което се удостоверява от неговото „Зрелостно свидетелство“ (№ 11 от 29 юни 1908 г.), съхранено под № 581 в Основния фонд на Музей „Литературна Стара Загора“.

Забележително е, че още като гимназист в Стара Загора, Георги Илиев проявява необикновен интерес към науката и въобще към европейското духовно познание. Сам научава великолепно немски език, говори свободно турски и гръцки, служи си и с руски. Любознателният, интелигентен и многообещаващ младеж прави силно впечатление на местните власти, като старозагорските първенци му осигуряват стипендия да продължи образованието си в Германия – изпращат го в Мюнхенската политехника, където в смутното време колко Първата световна война той завършва инженерно-технически науки. В архива на Георги Илиев в Музей „Литературна Стара Загора“ се съхраняват и няколко автентични немски свидетелства (Königlich Bayerische Technische Hochschule in München. Abgangs-zeugnis: 5.I.1912; 15. VII.1914) (М „ЛСЗ“ – ОФ, № 587 – 588) от следването му в Германия в периода 1909 – 1914 година.

Освен преките си занимания с инженерните науки, показателно за широките интереси у Г. Илиев, по време на близо шестгодишния му престой в баварската столица, е обстоятелството, че той не скъсва връзките си и с хуманитарното знание. Нещо повече, в Германия бъдещият писател-фантаст разширява неимоверно интелектуалния си кръгозор – изучава задълбочено старогерманската граматика и лексикология, както и съвременен френски и английски език – и то, от немски академични издания. В Музей „Литературна Стара Загора“ са запазени два специфични речника от мюнхенския период на Георги Илиев (закупени в самия край на първото десетилетие на ХХ век) – немско-английски (ОФ, № 182) и френско-немски (ОФ, № 183), както и една обемиста английска граматика, издадена на немски език през 1906 г. в Хайделберг (ОФ, № 112). Книгата е регистрирана през студентските години на Георги Илиев в Германия с неговия подпис и четири десетилетия по-късно, вече в България, е предатирана от него на български език с кратък текст: „Ст. Загора 1953 год.“.

Особено фрапиращ в това отношение е малко известният факт, че в Германия Георги Илиев се потопява в лоното и на модерната европейска философия. Увлечен още в Стара Загора от прозренията на немските и европейските мислители, в Мюнхен той чете в немски превод и „Критика на модерната философия“ от световно известния български философ Димитър Михалчев⁸ , който в една от лекциите си в Германия през 20-те години на ХХ век, между другото бе отбелязал: „До огромната и хилядолетна византийска крепост, през VII век България струпа своята сламена колиба. Крепостта вече я няма, но колибата е…“.

Тук нека посочим, че съхраненият в Музей „Литературна Стара Загора“ труд на проф. Димитър Михалчев – „Философски студии. Критика на модерната психология“ (ОФ, № 111) с предговор на д-р Йоханес Ремке, е отпечатан в Лайпциг през 1909 г.¹ – и само две години по-късно, установилият се в Мюнхен студент Г. Илиев закупува тази фундаментална и за нейния автор, а и за европейската философска наука книга. Впрочем, за това свидетелствува и самият Георги Илиев с ръкописната си бележка на немски език върху титулната страница на изданието: „Собственост на Георги Илиев – Мюнхен, 22. VI. 1911 г.“ .

Влечението на писателя Георги Илиев към западната – и конкретно към немската класическа, а и модерна философия, се запазва устойчиво и след завръщането му в България. Колекцията от немски академични произведения от библиотеката на Георги Илиев в Музей „Литературна Стара Загора“ е приютила и мюнхенското второ издание от 1923 г. (първото е във Виена през 1918 г.) на демаркационния труд на Освалд Шпенглер – „Залезът на Запада“ (ОФ, № 110) (Oswald Spengler. “Der Untergang des Abendlandes”, München, 1923), в което немският философ-идеалист е маркирал в съпоставително-конфронтационен план очертанията на „морфологията на световната история“ и мутациите на духа. При това, вероятно, като символ на научна почит към автора, Г. Илиев е отбелязал с кръстен знак и черно мастило върху титулната страница на книгата годината и възрастта, на която Шпенглер е починал: „ † На 8 май 1936 г. на 56 г. възрасть“.

Сред академичните немски издания – речници, енциклопедии и специализирани книги на Георги Илиев от мюнхенския му шестгодишен период (1909 – 1915), намерили средищно място в експозицията на Музей „Литературна Стара Загора“, се откроява поразително и внушителният „Универсален речник на немския език“ (ОФ, № 109) („Universal – Lexikon der Deutschen Sprache”) – огромен цветоилюстрован в черно и червено том, отпечатан с немски готически шрифт през 1910 г. в Берлин, чийто автор е Г. Кьонигс (G. Kоеnigs), закупен с безспорен творчески порив през 1911 г. – третата година от пребиваването на Г. Илиев в Мюнхен, изпълнен с множество бележки по страниците си (на български и немски език) от своя притежател.

Отличително атрактивна, обаче, е изложената в експозиционната панорама на Георги Илиев „Илюстрована немска литературна история“ от Е. Арнолд – съвместно издание на Берлин и Виена от 1910 г. (ОФ, № 108) (“Illustrierte deutsche Literaturgeschichte” von E. Arnold – “Ullstein”, Berlin – Wien, 1910). Освен възловия хронологически подбор на върховите явления и автори в немската вековна литература, книгата привлича магнетично вниманието на ценителя и с респектиращи, конкретно подбрани художествени илюстрации от световни и, разбира се, немски творци. Така че изданието е подчинено на един утилитарен синкретизъм, синергитичното му въздействие е безспорно двуизмеримо.

Бихме завършили селективно подбраната академична книжовна поредица от библиотеката на Георги Илиев с уникалния „Енциклопедичен речник от Мориц Зайне, издаден в Лайпциг през 1896 г. (ОФ, № 107) (“Deutsche Wörterbuch Kleine Ausgabe”, Leipzig, 1896). Могъщото, луксозно подвързано книжно тяло, наподобяващо средновековните латински „decretalii”, съдържа неизброимите 1288 страници, като притежателят му (Г. Илиев) го е дарил и със собствеен автограф на латиница върху титулната страница: “Georg Ilieff”.

В този литературно-информационен поток, макар и от ранния период на Георги Илиев, обаче се врязва и високият бряг на неговата духовно-етична същност. Георги Илиев остава завинаги непоправим хуманист! Като личност той е изключително организиран. Той е човек с пределна дисциплина и най-важното – носи в сърцето си, непокътнато и неподвластно на конюнктурата, чувство на благодарност. Тези му рицарски качества се доказват и поведенчески, разцъфтявайки в духовната атмосфера на Стара Загора с благороден стоицизъм ⁹. До края на живота си Георги Илиев остава дълбоко признателен на Стара Загора – и при никакви обстоятелства не напуща града, който го е приел, изучил в странство и подготвил за писателското поприще. Подобно поведение сред неговото творческо поколение ние наблюдаваме, като че ли, единствено у по-младия му литературен събрат Иван Мирчев.

Романтичен писател и същевременно реалистичен ценител, а и морален съдник на своето време е писателят Георги Илиев! Носталгичният му драматично-хуманен дух е формиран още в неговата младост при екстремални обстоятелства – в затворите на Отоманската империя, но и в академичната среда на немските университети. И това проличава като интелектуална подсъзнателна същност не само в историческата проза, в екзотиката на фантастичните и в сътресенията на нравствените му романи. Но тази почти дуалистична особеност у твореца Георги Илиев е дълбоко вкоренена и в лирическото му сантиментално дарование. Белетристичните находки на Георги Илиев разбулват пелената на леност пред духовния взор на съвременниците му, разгадавайки техните най-съкровени мечти и дълбоко стаени съмнения.

Б е л е ж к и

1. РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА (РБЛ), Т. 2 (Е – О), Издателство на БАН – Институт за литература, София – 1977 г. Вж. там – статия: „ИЛИЕВ, Георги (Георги Илиев Георгиев) (25.VІ.1881, с. Тарфа, Чаталджанско – 18.V.1961, Стара Загора)“, с. 98.

2. Вж. Статия за Светослав Минков (1902 – 1966). – В: „Уикипедия“ – на базата на вестник „У т р о“, Регионално издание – гр. Русе, бр. от 04 февруари 2017 г.

3. Иван САРАНДЕВ. „Пионерът“ (Георги Илиев – бел. И. М.), Студиен анализ – предговор. – В: „Георги Илиев: 1881 – 1961“, Възпоменателна брошура в чест на 110-годишнината от рождението на писателя Георги Илиев, Издават: Дом (музей) „Литературна Стара Загора“ и Библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора; Съставителство и редакция: Стоян Стаев и Християна Илиева, библиографски справки – Снежана Маринова; Печат: ДФ“Литера-принт“, Стара Загора, 1991 г.

4. Иван САРАНДЕВ. Пак там.

5. ИЛИЕВ, Георги. – В: Цит. „РБЛ“, Т. 2 (Е – О), БАН, София, с. 98 (вж. бел. 1).

6. Иван МАТЕВ. „Методий Кусев – живот в дати“. – В: „Хвала Митрополиту Методию“, Юбилеен сборник – 160 години от рождението на първия Старозагорски канонически архиерей; Съставител и редактор – Иван Матев, Издателство: ИПК „Наука и техника“, Стара Загора, 1999 г., вж. с. 4 – 11 (конкр. с. 11).

7. Никола ИКОНОМОВ. „Между изкуството и живота“, Спомени и историко-художествени оценки, Издателство: „Народна младеж“, София, 1968 г., 356 стр. – вж. с. 5 – 25.

8. ФИЛОСОФСКИ РЕЧНИК – Второ допълнено издание под редакцията на проф. Михаил Бъчваров, проф. Минчо Драганов и ст. н. с. Стою Т. Стоев; Издателство: „Партиздат“, София, 1985 г. Вж. там – статия: „МИХАЛЧЕВ, Димитър Георгиев (1880, Лозенград – 1967, София)“ , с. 376 – 377.

9. За Георги ИЛИЕВ. – Вж. Творческо-биографичен текст за писателя Г. Илиев със снимка (над текста), показваща тримата старозагорски писатели и приятели – Иван хаджи Христов, Георги Илиев (в средата) и Иван Мирчев. – В: Георги Константинов. „Творци на българската литература“, Книгоиздателство: „Хемус“ – София, „Юлий 1941 год.“, 304 стр. (тираж 10000 – десет хиляди броя) – вж. конкр. за Г. Илиев на с. 278.

15 юни 2021 г.

Стара Загора

(Компютърен набор и фоторепродукции от оригиналните експонати: Яна Ленова)

сн. „Портрет на Георги Илиев“. Художник – Марин Тачев, Стара Загора, 1961 г. (Музей „ЛСЗ“ – НСФ, № 1222)

„Портрет на Георги Илиев“. Художник – Димитър Гюдженов, Стара Загора, 10-те години на ХХ век. (Музей „ЛСЗ“ – НСФ, № 1212)