Пиесата „Прегаряне“ – да преговорим бъдещето, което идва неумолимо

Очакваната от мнозина от нас премиера на „Прегаряне” в Кукления театър на Стара Загора е вече факт. Две поредни вечери залата бе пълна с почитатели, заваляха и първите отзиви.

Преди да отлежат думите и чувствата от видято и преживяното нарекох спектакъла „титаничен”, „явление”, „театър от бъдещето, несъизмерим с настоящесто”. Потвърждавам и сега думите си, като се чувствам длъжна да добавя по още нещо от сърцето, мозъка и периферната нервна система, с които се преживява „Прегаряне”.

Това е безспорно най-тежкият физически за актьорите на театъра спектакъл. Безценната им младост е само в услуга на пълното отдаване на сцената. Веселка Кунчева неслучайно работи с куклени актьори, тя е кукловод. Според мен е наясно анатомически с всеки възел от телата на артистите, с който ИСКА да участват на сцената. Освен анатомията и физиологията им, тя е и ПАРАПСИХОЛОГ, който умее да съюзи сърцето с мозъка, да поиска и да постигне пълното им участие, до безкрай, до ПРЕДЕЛА. /Главните букви, с които си служа, са само да подсилят израза на усещанията и впечатленията ми от видяното до степен на крясък/.

Да, това е наистина театър от бъдещето, несъизмерим с настоящето. Стихиен, колективен, кипежен. Идея си нямам, как мозъкът може да роди такива сцени и такава визия! Огромен по мащабите на неголямата сцена творчески театрален експеримент! Аватарите от бъдещето – осмината актьори, играят не просто вдъхновено, те наистина разказват историята с думи, с телата си, с диханието си – и тази история е от много, много далече преди нас.

Слава богу, че сме малка балканска страна и прегарянето, модерният „бърн аут”, изгарянето в работата, все още не ни е много присъщо на този етап на развитие. И пазарът ни е малък, и конкуренцията все още рехава. Но това предстои, предстои. Надбягването със себе си, до доказване на противното, изгаря живота ни, отнема ни и спокойствието и съзерцанието, вглъбяването и преоткриването.

„Бягай” и „Идвам си” са двата глагола, които слагат рамки на действието в „Прегаряне”. Въпреки че две трети е „Бягай”, едната трета „Идвам си” е толкова мила и толкова лирична. Ако можете да я разчетете и усетите, тя е спасението. „Идвам си” – като връщам се у дома, идвам при себе си.

За „Бягай” в пиесата може да се пишедо забрава. Огромна енергия, здраво тичане, яка физическа борба, боричкане, ставане и падане….Толкова ярка пластика на Явор Кунчев /асистент хореограф Надежда Дичева/, шапки долу и огромно Браво за постигнатото с телата на артистите. Благословена младост, да повторя още веднъж! Младостта е услужлива, младостта ликува и тържествува на сцената.

Колективният герой е основният герой в пиесата. Задачите пред него са сбор от индивидуалните задачи и цели за постигане, затова толкова силно и с такава мощ се откроява единственият индивид – на актрисата Ивана Бобойчева – който е ИЗКЛЮЧЕНИЕТО. Тя не иска цели, не желае да се надбягва със себе си, иска „да живее живота си”. За целта на образа младата актриса е с огнено червена къса подстрижка /направена специално за пиесата/ и вероятно със специална подготовка на тялото, защото върши с него страхотни неща.

Всички останали актьори на сцената са мощни, разгърнати и събрани едновременно, електричеството, излъчвано от телата им, можеше да освети залата през време на цялото представление, а и дълго още. Калоян Георгиев, Кирил Антонов, Латина Беровска, Любен Чанев, Цвети Пеняшки, Йордан Тинков, Мария Джойкева – абсолютна отдаденост с всеки микрон на сцената и действието! Не зная, как се излиза от това представление, но зная, че всеки в салона е получил  като дар свише от вашата енергия и посветеност.

„Прегаряне” е и с нелека сценография, изкустно създадена от Мариета Голомехова. Наклонената сцена допълнително утежнява физически задачата на актьорите. Да, животът не е равнина, абсолютно е така. Различните видове капандури, през които актьорите излизат, крият се, появяват се и изчезват, са много ефектни. Има уникално разигран момент на разговор във Фейсбук с всичките му нелепи думи и емотикони, които изскачат през кръглите капандури. /Мой любим момент!/ Куфари висят, боядисани в сиво и оживяват по различни начини от мултимедията.

А мултимедията отново е супер постижение – дело на талантливата Полина Герасимова. Визуалнити ефекти на спектакъла са изключителни, наистина. Звукът е постижение. Музиката на Христо Намлиев – хармонична с ритъма на действието. Почти невидима. Защото колективната мощ е много силна, а тук няма нужда от допълнителна сила от музиката.

„Прегаряне” не е точно пиеса. Към текста трябва внимателно и фино отношение, защото думи има и в тишината. „Грохотът” на телата на младите артисти, футуристичните им костюми и грим, физическата им сила, страстта на изпълнението им , заличават липсата на класически диалози, завръзки и развръзки. И въпреки всичко това – в действието има уникални върховни моменти, толкова ярки като изпълнение, че вдигаш ръка – „Ето, това е поантата!”, а след това следва друга и друга, и друга.

Материал, теми и физическа активност има за още няколко спектакъла. Но този е роден да бъде избухване. След толкова дълга творческа пауза, идеите на творците, създали „Прегаряне”, се изливат като порой на сцената. Пиесата се появи и в дъждовното лято, в което още не можем да усетим топлината, от природните дъждовни стихии навън.

Със сигурност, гледайки я, се усещаме живи! Надявам се, мнозина от нас да са се усетили и щастливи, от живота, който имат. Други – да са се замислили, не прекаляват ли с целите и надбягването.

Бъдещето ни чака – както и да си го сътворим, то /засега/ си е наше, лично, собствена отговорност. Не е нужно колективът да ни завлича в общите си цели. Нужно е да бъдем повече в себе си.

„Идвам си”…..

С огромна благодарност към авторите и актьорите на преживяването „ПРЕГАРЯНЕ”!

По идея на Веселка Кунчева и Ина Божидарова

Драматургичен консултант: Ина Божидарова

Текст: Веселка Кунчева

Сценография и костюми: Мариета Голомехова

Композитор: Христо Намлиев

3D мапинг и сценичи ефекти: Полина Герасимова

Хореограф: Явор Кунчев

Асистент хореограф: Надежда Дичева

Участват: Калоян Георгиев, Кирил Антонов, Латина Беровска, Любен Чанев, Цвети Пеняшки, Ивана Бобойчева, Йордан Тинков, Мария Джойкева

Фотограф : Александър Богдан Томпсън

 

Уляна Кьосева