„Хроники на Вазовия род“ разкриват националната мисия на един скромен и велик сопотски род

На 3 юни 2021 г. Библиотека „Родина“ Стара Загора организира поредната „Среща с автограф“ . На нея беше представена новата 16- та книга „Хроники на Вазовия род“ от Катя Зографова – българска литературна историчка, литературоведка и писателка.

Родена е през 1957 г. в Панагюрище. Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 1989 г. печели конкурс и започва работа в Националния литературен музей в София. Години наред е директор на Къща музей „Никола Вапцаров“ , а по-късно и директор на Националния литературен музей. Има стотици публикации в печатните медии. Участва в научноизследователски сборници, съставя и предговаря книги, пише за български писатели и художници. Автор е на книгите „Любовен архив“, „Играещата със стихиите Елисавета Багряна“, „Знаменити, забравени, забранени“, „Жените в Априлското въстание“, „Световете на Яворов“, „Никола Вапцаров:Преоткриване“, Неканоничният Вазов“ и др.. Консултант е на документални филми за Елисавета Багряна, Иван Ненов, Никола Вапцаров, кафе-сладкарница „Цар Освободител“. Главен фокус на изследванията ѝ е периодът на 20-те-40-те години на ХХ век.

Инициатор за написване на книгата е наследникът на Вазовия род доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси, потомък на брата д-р Кирил Вазов. Той също присъства на представянето на книгата в Стара Загора.

„Идеята за написване на Хронологията наистина е на доц. Григорий Вазов. Аз никога не съм си представяла, че някога ще подхвана чак толкова мащабен проект, защото Иван Вазов има безброй книги, а книги има и за неговите братя, сподели с публиката Катя Зографова. – Мисля, че това е първи сериозен опит да се разкаже за цялата невероятна Вазова фамилия, за „Вазовата задруга“, както намерих много точно определение, което е особено трудно, защото всеки от тях е много ярка индивидуалност.

Преди много години, след като бях написала книжката си „Неканоничният Вазов“ доц. Григорий Вазов ми даде тази идея и аз много я харесах. 9 години събирах материали от всички наши и световни архиви, както и от частни колекции и архиви. В книгата има и документи от Библиотеки в САЩ “.

Катя Зографова разкри подробности по създаване на обемния от 500 страници труд. Летописът на Вазовия род започва от ХVІІ в. В началото му са двама свещеници поп Иван и даскал поп Аврам. Т.е. фактът, че в началото има двама големи духовни мъже, а след тях много свещеници и монаси, изцяло променя цялата панорама на Вазовия род. И патриархът на българската литература Иван Вазов не е като чудодейно изключение в търговския род на баща си , а като закономерно явление, тъй като родът е наситен с много духовни предтечи. Освен това майка му Съба е била изключителна поетеса и разказвачка. Проф. Иван Шишманов я сравнява със Софроний Врачански и казва, че тя го превъзхожда по силата на словото си.

Духовността и талантите в този род са преизобилни. Всички братя Вазови са високо интелигентни и талантливи. До феномена Иван Вазов застават братята му – 5 стълба на модерната следосвобожденска държава. Това са двамата изключителни военни – генералите Георги и Владимир Вазови. Превземането на непревземаемата Одринска крепост е признат световен факт. Същото се отнася и за боевете при Дойран. Другият брат – Борис е известен журналист, политик и дипломат; Никола Вазов е преуспял търговец и строителен предприемач; Иван и Георги Вазови са министри, Борис е посланик в Чехия, Владимир е два мандата кмет на София.

За старозагорци е потребно и важно да научат повече за третия брат след Иван Вазов – д-р Кирил Вазов. Роден е през 1854 г. в Сопот. През 1863 г. получава стипендия и заминава да учи в Цариград, където в края на 1875 г. завършва с отличен успех Средното медицинско училище. Получава право да премине в първи курс на Медицинското висше училище в Цариград. През 1877 г. се дипломира като бакалавър по естествени науки в Имперския медицински колеж в Галатасарай. Той става един от първите дипломирани български медици в новоосвободена България и новосъздадената ѝ армия. Владее перфектно турски и френски език. През 1881 г. се установява като окръжен лекар в Стара Загора. Взема участие в Сръбско- българската война. Живее в Русия, а след това в Севлиево и Хасково. Отново се завръща в Стара Загора като окръжен лекар през 1894 г., където до 1902 г. съвместява длъжността с управител на болницата. По време на Балканската и Първата световна война е началник на Военната болница в Стара Загора. През 1916 – 1917 г. е управител-лекар на Държавната болница.

През 1931 г. в салона на дружество „Театър“ в Стара Загора са отбелязани 75-годишният му юбилей и 50-годишната му лекарска и обществена дейност.

Работи като лекар в Цариградската българска болница „Евлогий Георгиев“, на която от 1904 до 1910 година е трети главен лекар (управител).

Установява се и живее в Стара Загора, където развива активна обществена дейност. Особено изявен деец е на Българския туристически съюз. Умира на 7 октомври 1942 г. в Стара Загора.

Третият син на д-р Вазов – Иван Киров Вазов е  роден в Стара Загора през 1892 година. Завършва военно училище, участва в боевете при Одрин, където е ранен. След войната заминава за Европа. Завършва право, връща се в Стара Загора и става един от най- добрите адвокати. По-късно е независим народен представител от Стара Загора и министър на финансите в предпоследното правителство на Добри Божинов. Поради това, без никаква вина, на 1 февруари 1945 г. комунистическият народен съд го осъжда на смърт и веднага е разстрелян.

Най-малкият син на д-р Киро Вазов е Никола. Негов внук е доц. д-р Григорий Вазов – ректор на Висшето училище по застраховане и финанси. Той сподели с публиката поводът да предложи на Зографова написването на Хрониките. Преди 7-8 г. Община Сопот го кани да получи званието Почетен гражданин на родния град на Иван Вазов. Тогава решава, че трябва като реверанс за оказаната му висока чест, да събере Вазовия род. За Иван Вазов и за братята му генерали е писано много, но за много други личности този род е разкъсан. Сред убийството на 1 февруари 1945 г. на Иван Кирков Вазов целият род е разселен из цяла България с цел да се разкъсат родовите връзки. На практика в София не е останал нито един човек от джинса.

„В Хрониките, които написа Катя, родът все още не е събран, коментира доц. Вазов.- Тук са само основоположниците му – синовете и дъщерите на Съба и Минчо Вазови. Във втори том продължаваме да събираме следващото поколение. Намерението ни е да създадем онлайн платформа за правене на родословното Вазово дърво. В него, под името на всеки един, може да се вкарва всякаква информация за всеки, който има връзки с Вазови“.

С много факти и данни Зографова доказа, че прекалено тежка е била сагата на Вазовия род. Но в същото време след всяко крушение, след всяко политическо убийство, дори преживяването през чумата, Вазови винаги строят чешми, изграждат църкви и манастири. Т.е. те преодоляват и собствената си и националната криза. Нещо повече винаги са намирали сили да се изправят и се въздигнат над пепелищата, което е добър пример и надежда за целия народ.

Има послание в тази драматична, понякога трагична хроника на Вазовия род, която е много полезна и потребна днес – по време на пандемия и национално обезсърчение. Книгата се приема като „Требник“, който трябва да стигне до всеки български дом и да се чете целебно като домашна библия.

Катя Зографова сподели и неизвестни и пикантни факти за Иван Вазов, който е бил хипохондрик. Освен това в книгата има подробности за подарената златна лира от патриарха на любимата си ученичка и приятелка – поетесата Евгения Марс, както и скъп медальон, за излетите, семейните трапези, сбирките, които организира Съба Вазова с хай-лайф софийските дами и пр.

Макар преизобилна с факти и събития, книгата се чете леко, бързо и приятно. Приложенията включват ценен архив, над 360 снимки и факсимилета, голяма част от които се публикуват за първи път.

Росица Ранчева