4 юни – Международен ден за защита на децата, жертви на агресия

На 4 юни отбелязваме Международния ден за защита на децата, жертви на агресия. Той се отбелязва от 1983 г. по решение на Общото събрание на ООН, във връзка с годишнината от израелската бомбардировка на жилищни квартали на Бейрут /1982 г./, при която загиват деца.

Децата по-често стават жертва на насилие и престъпления, отколкото възрастните. Преживяното насилие води до физически, ментални и емоционални травми, независимо дали детето е било жертва или само свидетел на насилието. Децата, жертви на насилие, по-често страдат от тревожност, депресия и проблеми, свързани с привързаността. Те по-често проявяват агресия и имат поведенчески проблеми.

Насилието, преживано в ранна възраст и особено ако е било за продължителен период от време, може да доведе до нарушения в развитието на мозъка. Стресът оказва неблагоприятно въздействие върху някои зони на мозъка (като амигдалата, хипокампуса и префронталния кортекс). Това повлиява върху  негативно екзекутивните функции като планиране, памет, внимание и контрол върху импулсите.

Децата, които са преживели насилие, е по-вероятно като възрастни отново да станат жертви на насилие или те самите да извършат престъпление, включващо насилие.

Знанието как да се реагира в подобна ситуация и как да се помогне на потърпевшите деца е от огромно значение. Според психолози децата трябва да чувстват подкрепа, за да разберат, че насилието – физическо, психическо, вербално, съвсем не е нещо обичайно. Възрастните не бива да остават безмълвни, когато стават свидетели на грубо и жестоко отношение към дете, тъй като автоматично се превръщат в съучастници.

Не оставай безучастен! Помогни на дете в беда!

Част от речта на Астрид Линдгрен, след която в Швеция е забранено насилието над деца:

„Веднъж срещнах жената на пастора. Тя ми разказа, че когато е била млада и родила първото си дете, не вярвала във възпитателната роля на побоите, макар тогава биенето на деца да е било доста разпространен педагогически метод. Но веднъж, когато синът ѝ бил на 4 или 5 години, направил някаква пакост и жената решила да пристъпи принципите си и да го напляска. Казала му да иде на двора и сам да намери пръчка, с която да изпълни наказанието.

Момченцето дълго не се връщало, а когато дошло, лицето му било мокро от сълзи. То казало: „Мамо, не намерих пръчка, но намерих камък, който можеш да хвърлиш по мен.“

В този момент майката разбрала как изглежда тази ситуация през очите на малкото дете: ако моята майка иска да ми причини болка, няма никакво значение как ще го направи, със същия успех може да го направи и с камък.

Майката гушнала детето и заедно си поплакали. Тя оставила камъка на кухненската етажерка като спомен за това, че насилието не е изход.“