Веселка Кунчева и Мариета Голомехова за „Прегаряне“ в Държавен куклен театър

Не остана време! На 12 юни в Куклен театър – Стара Загора е премиерата на „Прегаряне” – по идея на Веселка Кунчева и Ина Божидарова.

Какво знаем за новата постановка досега?  Драматургичен консултант е Ина Божидарова, текст: Веселка Кунчева, сценография и костюми: Мариета Голомехова, композитор: Христо Намлиев, 3D мапинг и сценичи ефекти: Полина Герасимова, хореограф: Явор Кунчев, асистент хореограф: Надежда Дичева. В ролите са актьорите: Калоян Георгиев, Кирил Антонов, Латина Беровска, Любен Чанев, Цвети Пеняшки, Ивана Бобойчева, Йордан Тинков, Мария Джойкева.

Репетиционният процес върви усилено, при закрити врати, с усещането че/отново/ се ражда нещо специално и много ценно, каквито са всички спектакли на Кунчева/Голомехова.

Те двете намериха малко време, за да поговорим за „Прегаряне”. За което сме им благодарни. Споделянето е важната съставна част на „ваксината против прегаряне”.

Интервю на Уляна Кьосева

Като чух заглавието на спектакъла Прегаряне, се сетих за модерното сега „бърнаут”. За това ли става въпрос в пиесата?

Веселка Кунчева: Да, като основа стъпваме върху съвременния човек. Надяваме се да сме прескочили съвремието, това което се случва с нашите съвременници. Всъщност, за това колко бързо се вдига ритъмът на живот и как в желанието да сме успешни, да се справяме с нещата,  се натрупват все повече и повече задължения, изисквания в живота, „за да си в крак” и как психиката прегаря. Това, с което се занимаваме, е как бързайки да изживеем живота си, пропускаме живота си.

А как може да бъде изразено сценично това? Като се сетих за „прегаряне”, си мислих за прегоряла трева на края на лятото? Каква е Вашата идея за това състояние?

Мариета Голомехова: Основният израз е  метален път, който се движи. Създала съм една изкуствена перспектива, която дава илюзията за потъване и за непрекъснато движение. Цялата визия излъчва студенина, излъчва стилизация и измиване на цветовете и липса на природа и природни цветове, а по-скоро ръжда и метал. Това е, което съм се опитала чрез визията да достигна заедно с Веси.

Това е авторски спектакъл на Веселка Кунчева, по Ваши текстове? Трудно ли намирате думи да опишете това надбягване на човек със себе си, което всъщност представлява прегарянето?

Веселка Кунчева: Да, доста трудно е, защото дълго време изследвахме езика на спектакъла, средствата, с които разполагаме, това, което искаме да кажем, по какъв начин  да го сторим. Постепенно открихме, кое е основното в този свят, който живеем. Защото това наистина се превръща в един утопичен свят, който  е след „Последният човек”, след това, което създадохме в предни представления. Тук създадохме свят, в който няма излизане от него, няма природа, няма слънце, няма нищо. Всичко е само бързане, бягане, всичко е състезание, за да оцелееш.

Прегаряне, прегорял не е точно като изгаряне, изгорял…Коя е живата материя на сцената, освен артистите? Кое показва, че е прегаряне, но има още нещо живо?

Мариета Голомехова: Има илюзия за вода. Това е едно от малкото неща, които остават на финала, но живо в буквалния смисъл на думата, освен артистите, няма.

Има ли в текста Ви послание, каква е противоотровата? Психолозите казват, че против прегарянето е необходимо да поставяш ясни граници – да заявиш „това ми е важно в живота, това-не”?

Веселка Кунчева: Ако човек владее тези неща, няма да стигне до прегаряне. Това послание се опитваме да изградим заедно с целия екип на театъра. Свят, натискът на който е толкова огромен, че няма измъкване. Правилото му е, че спреш ли да се движиш, умираш. И натискът наистина е брутален за тези персонажи, които сме създали.

Сега е много модерно да се говори за прегаряне, но също така модерно е да се говори за състоянието на покой чрез медитация? Това другото състояние на прегарянето ли е?

Веселка Кунчева: Да, точно така е. То е точно обратното на прегарянето. И всъщност това, което искаме да кажем е , че човек трябва да спре. Да спре и да вдиша живота си, а не просто да го избягва. Да спре и да се наслади на миговете в живота си. Всички знаем, какви неща ни притискат, за да бързаме – да изкарваме повече пари, да бъдем по-успешни, да притежаваме повече, да изискваме от себе си повече. Това също е част от това прегаряне, в което натискът е не само отвън. Натискът е и от вътре – да искаш все повече и все повече от себе си, докато в един момент този мозък не блокира.

Извън темата на спектакъла, да Ви попитам – как преживявате в тази пандемична обстановка от миналата година досега? Това избухване ли беше, че творите стихове и спектакълът е върху Ваше творчество?

Веселка Кунчева: Аз доста тежко преживях този период. За мен това е като черна дупка в живота ми, в която не съм живяла, защото ние нито можехме да творим , просто стояхме по къщите си, нищо не ни се случваше и за мен. Това е първият ми проект след тази черна дупка. И си мисля, че доста от кошмарите, които преживях, от тези депресивни състояния, в които се чувстваш безсмислен, ненужен, ги залагам в спектакъла.

Мариета Голомехова: При мен беше по-различно, спецификата на моята работа е по-различна. Опитах се да се изразявам по друг начин, не само чрез театър, визията просто го позволява и това ме спасяваше – това, че се занимавам с изобразителна  и приложна работа и това беше моят начин да се спася. Но и аз минах през всички тези състояния. Имах възможността и да почина и да направя някаква равносметка и да се успокоя, защото това, за което говорим в момента, се случваше преди пандемията. Човек търси начини да спаси психиката и себе си в такива ситуации – когато се страхува за близките си и когато е изолиран и не знае, какво ще се случи на следващия ден, дали въобще някога ще може да почне да работи. В този период нещата се променяха до такава степен, че не си наясно, къде е мястото ти  и въобще имаш ли място вече, усещаш че светът се променя, че всичко се променя.

Как се раждат музиката и хореографията на спектакъла? Особено хореографията ще ми бъде интересна – прегарянето е хем лично, хем и колективно?

Веселка Кунчева: Заедно се раждат и паралелно. Имаме средствата, с които да изразим това прегаряне в отделните персонажи, в целия  колектив, защото това е доста заразно нещо и особено в този свят, в който натискът върху всички едновременно. Тук става наистина въпрос за оцеляване.

/Извън записът на интервюто остават думите, че финалът ще има надежда! В очакване сме!/