Христо Ботев

Есе от Анна- Мария  Богданова, 10 клас – ГПЧЕ „Ромен Ролан“ – Стара Загора, Център за подкрепа на личностно развитие – клуб по философско писане. Днес на общоградския ритуал в Стара Загора госпожица Богданова прочете есето си.

Всяка година, на този ден, точно в 12:00 ч. под небето на България, сирените вият от скръб и преклонение. Скърбят за един от най-видните българи, живял някога на нашата земя – Христо Ботев.

Когато ехото им се разнесе из градове и села ,всеки от нас застава неподвижен и в мълчание. И си спомня за всичко, което жертвоготовният му предшественик е направил. Спомня си колко силна е била жаждата му за свобода на Родината.

Христо Ботев не е сред нас вече 145 години, но духът му никога не ни е напускал.

България има много върхове в своята история, но Ботев не е просто един от тях. Той е най-високият. Той е от онези велики личности, които възпитават младото поколение, които възпитават всеки човек. До ден днешен ние четем неговото поетическо творчество, което е останало ненадминато. Четем и се възхищаваме на могъщия дух, който е притежавал, на разнообразните чувства, които чрез силни думи е предавал. Това, което прави стихотворенията му незабравими и разтърсващи е именно този свръхсинтез на идеи и емоции, които влага: болка, скръб, радост, възторг. Това усеща всеки, който чете Ботевото творчество, сякаш се потапя в неговите чувства и преживявания.

Отражението му в различните периоди от нашата история, с героичната му смърт, се приема от всички поколения с възхищение и преклонение. Ботев е неизменна част от нашето минало. По този начин ще остане неизменна част и от нашето бъдеще.

Докато четем за него, за славните му деца, за героизма му, разсъждавайки върху творчеството му, нашето съзнание се подготвя за бъдещето с надежда, то да е огряно от светлината, за която революционерът е мечтал.

Докато четем, докато изричаме името му, докато слушаме за славните дела на този велик българин нашата история и личности като Христо Ботев никога няма да изчезнат. Духът им ще продължава още векове да се носи из всеки град и всяко селце. И докато сирените вият скръбно за българина, който пред каквото и да е изправен никога не се е предавал, който се е борил за свободата на сънародниците си и е дал живота си за Родината. Докато всяка година точно в 12:00 часа на 2-ри юни заставаме неподвижни и поддържаме спомена, Ботев ще живее вечно в умовете и душите ни, за да пребъде българският дух и народ!