235 стихотворения участваха в конкурса „Академик Николай Лилиев- 2021 г.

„235 творби, изпратени от автори на възраст от 8 до 88 години от България, Русия, Кипър, Австрия, Испания, Франция и Германия, постъпиха в определения срок в осмото издание на Националния с международно участие конкурс за поезия, литература, изкуство и култура „Академик Николай Лилиев“ – 2021 г. град Стара Загора“. Това съобщи за Dolap.bg председателят на журито и председател на Дружеството на старозагорските писатели, поетът Таньо Клисуров. Другите журиращи са поетите Виолета Бончева, Йордан Атанасов,Йордан Пеев и Красимира Бобева.

След обстойно обсъждане журито реши:

Първа награда не се присъжда.

Втора награда от 400 лева получава Николай ДЯЛКОВ от Тополовград за стихотворението „ДОМ“.

Трета награда от 300 лева се присъжда на Христина МАДЖАРОВА от София за стихотворението „РОМАНТИКА“.

Четвърта награда от 200 лева се присъжда на Людмила КАЛОЯНОВА от Созопол за стихотворението „ШЕПА ЧЕРЕШИ“.

Пета награда от 100 лева се присъжда на Светла ДАМЯНОВСКА от Мездра за стихотворението „ПЕПИТЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ“.

С грамоти се отличават: Румяна ШИШКОВА от Стара Загора за стихотворението „ЛЮБОВНА ПУНКТУАЦИЯ“, Александър АРНАУДОВ от София за стихотворението „В ТЪМНОТО…“, Светла КАРАЯНЕВА от Пловдив за стихотворението „КРЕПОСТ“ и Кирил ДИМОВ от Казанлък за стихотворението „РАЗРЕШИТЕЛНО ЗА МЕЧТИ“

Организатори на конкурса са Община Стара Загора, фондация „Космос- Димитър Брацов“, списание „Птици в нощта“, Народно читалище „Николай Лилиев – 2005“, Дружество на писателите, Народно читалище „Даскал Петър Иванов-1988“ с печатан орган вестник „Литературен глас“, Издателски консорциум „Кота“, Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – всички от Стара Загора.

Николай ДЯЛКОВ – втора награда

ДОМ

Аз отдавна скроих своя дом. Аз отдавна във него живея.

В него никой не влиза със взлом.

В него можеш по път да се сгрееш.

Можеш в него да викаш на глас.

Можеш песен среднощ да извиеш.

Да поплачеш… И хайде на бас –

можеш своя свят в него да скриеш.

Без тавани, без покрив, балкон, без часовник, минути броени

тъй, по някакъв собствен закон са нощували в него: Есеннин,

Дебелянов. Дори в плаха нощ тук са идвали Мина и Лора,

а пък Пейо, добър или лош, тук очите си с изстрел затворил.

Тука взводът извел на разстрел

и прострелял безсмъртно Вапцаров.

А пък той, преди изстрела взел – нарисувал ни днешната Вяра.

Този дом е невидим за вас, дето имате яхти, палати.

В него често препуска Пегас, после литва през строфи крилати.

Моят дом е иззидан от стих. Христо Фотев, Валери и Петя,

дядо Вазов дори тук открих. Вместо лампа пък вечер ми свети

на Николов щурецът, макар от държавата своя да свири.

Аз за нея съм мъничко стар… Но дано, но дано я издиря…

Ще преместя дома си, че там, знам, щурците поне ще го виждат.

Тук без съвест, без страх и без срам някой

светлото в него зазижда.

А е толкова свят моят дом. Аз съм в него чирак. И го пазя.

Караул съм.

И знам – мълчешком, ще му бъда докрай вярна стража.

Dolap.bg