Двама професори дадоха висока оценка на книгата „В името на Иисус“ с автор д-р Румяна Лечева

На 25 май 2021 г., на 2000-годишната автентична Антична улица в Регионален исторически музей Стара Загора, се състоя премиера на книгата на д-р Румяна Лечева „В името на Иисус. Социалните доктрини и практики на християнските изповедания в България, 1879-1948“. Присъства многобройна изискана публика, с подчертано отношение към темата.

За внушителното издание говориха научният редактор проф. Румен Генов и проф. Момчил Методиев – ръководител на департамент „История“ в Нов български университет и главен редактор на списание „Християнство и култура“.

„Трудът на Румяна Лечева е изключително явление. Даже хронологическият обхват е нещо много рядко срещано. Обикновено за дисертация се избират много кратки периоди и ограничени теми. В случая тя е обхванала 70-годишен период – от учредяването на новата българска държава до пълното налагане не тоталитарния режим през 1949 г., каза проф. Румен Генов. – Тя е разгледала социалните дейности на трите основни християнски изповедания в България и тяхното развитие в този продължителен период. Като сравнявам работата на другите ми 7 докторанти с тази на г-жа Лечева, мога да кажа че тя определено ги превъзхожда във всяко отношение.

Тя прави изключителна посветеност в работата по тези теми. Показва забележителна историческа култура. Това се определя в голяма степен от нейната мотивация. За нея тази дисертация, този труд не е чисто академично занимание за придобиване на съответната научна степен, а изпълнение на мисия. Мисията е определено родова и духовна и произтича от нейната дълбока и искрена вяра, както и от религиозен ентусиазъм. Това не намалява обективния й подход към темата. В редица случаи тя заема доста критични позиции.

Постижението на Румяна Лечева е, че тя представя първото цялостно изследване на социалните доктрини и практики на тези християнски изповедания. Това е направено в недостигана досега широта. Нейната работа е изградена на много широка изворова база, неизвестни досега документи на научната общественост. В някои случаи тя е направила истински открития.

Много хубаво впечатление прави езикът на нейната работа. Сега младите изследователи смятат, че научността се състои в това да се гарнират текстовете с моден научен академичен жаргон. Защото и в науката има такива „парадигми“. Лечева използва ясен и чист български език.

Румяна Лечева е открила голяма и важна тема. Направила е много по нея и предполагам, че тя ще продължи своите изследвания в тази насока. Дори да не го направи, тя е оставила много солидна основа, върху която бъдещи генерации ще продължат работа“ – каза проф. Генов.

„В книгата намират широко място старозагорските митрополити, чието служение преминава във времето, описано в изданието. Те наистина са ключови личности, колкото и да са различни: Митрополит Методий – толкова величествен, толкова мастит архиерей; Митрополит Павел, който е доста колоритна, а за някой – спорна личност, но той е част от времето и Митрополит Климент, който ми е правил положително впечатление, без да съм се занимавал с подробности по неговата биография, – сподели проф. Мирослав Методиев. Това, което за мене е най-важното в тази книга, е че тя ми помогна да си отговоря на много важния въпрос за участието на Българската православна църква в спасяването на евреите . В интерес на истината няма друга християнска църква в Европа, която на толкова ранен етап, още през 1940 г., да се застъпи за своите евреи, които живеят сред енориашите на съответните църкви. Винаги съм се питал как става това? Как тогавашното поколение е достигнало до тази идея? Как това поколение архиереи успява да тръгне срещу властта и да се наложи срещу нея и до последно да отстоява принципите, които защитава.

„В името на Иисус“ ми помогна да си отговоря на въпроса по няколко начина. Основно разбира се е темата, с която се занимава д-р Лечева – милосърдната и социалната дейност на православната църква, но и на другите български изповедания. Погледнато в по-широк контекст, тази милосърдна дейност е принос за нещо много значително, което искам да подчертая. Основният период, с който се занимава книгата е времето между двете световни войни, когато процъфтява тази милосърдна дейност. Това е изключително тежко време за държавата, но още повече и за църквата. В периода до края на Първата световна война църквата действително върши много работа по опазване на етническото самосъзнание на българите и особено на българите, които са извън територията на България. Т.е. тя е стожер на нацията. С края на Първата световна война – всичко това свършва. Църквата няма цел, няма кой да я подкрепя, има доста сили, които я атакуват – пример за това е атаката срещу Митрополит Методий… И тук се случва нещо забележително, което ме впечатлява и точно заради това, тази книга е толкова важна: Църквата се „преизмисля“. Т.е. тя насочва мисията си навътре. Обръща се към хората и се опитва да решава проблемите им тъкмо чрез тази социална дейност, която подробно е описана в книгата на д-р Лечева. Това става въпреки жестоките конфликти в Св. Синод. Резултатът от съвременна гледна точка е забележителен. В началото на 40-те години на ХХ век в страната има 30 сиропиталища със 141 деца, за които се грижи БПЦ и 35 старопиталища с над 1000 възрастни хора. Тази милосърдна дейност става заедно с другите изповедания в страната по това време.

Като чета книгата „В името на Иисус“ аз съм все по-убеден, че БПЦ между двете войни е фактор за модернизацията. За съжаление тя е ликвидирана от посткомунистическата държава. Дори след края на комунизма, социалната традицията на църквата ни беше забравена. Но точно в това се състои най-голямото достойнство на книгата на д-р Лечева, че вече не можем да кажем, че традицията е забравена. Дали ще се възстанови – зависи от всички нас“- каза в заключение проф. Методиев.

Настоящата книга е резултат от седемгодишна изследователска и проучвателна работа в различни централни и областни архивохранилища, изчитане на теченията на различни вестници и списания, някои от които много редки, като оставим настрана запознаването с наличната литература, имаща едно или друго отношение към изследваната тема, което се разбира от само себе си.

Началната глава е посветена на общите постановки, свързани с религиозните измерения на обществените проблеми, социалната мисия и мисионерството, отношението църква-държава изобщо и в социалната област-конкретно.

След това е направено подробно описание и анализ на социалните инициативи и дейности на Българската православна църква през разглеждания период- благотворителни и образователни институции, различни организации на духовници и миряни, публикации, биографични данни на видни църковни водачи.

По-нататък е предложен анализ на социалната доктрина и дейност на Католическата църква- от папските енциклики на социални теми, през дейностите на различните католически ордени в българските земи, до техните образователни, благотворителни и помощни институции.

В следващата глава се разглеждат социалните доктрини и дейности на протестантските деноминации- от появата им в българските земи до 40-те години на ХХ век – издателска дейност, образователни институции, социални проекти, благотворителни фондове и пр.

В заключението се подчертава, че и трите основни християнски вероизповедания са в определена степен зависими от държавата, Българската православна църква в най-голяма степен, а останалите в по-малка. Отношенията между тях често са определяни от променящите се политически интереси.

На 19 октомври 2017 г. кореспондентът на Българска телеграфна агенция (БТА) в Стара Загора Румяна Лечева беше избрана за доктор по история в Нов български университет (НБУ).  Тя успешно защити  дисертация на тема „Социалната мисия и социалните практики на християнските вероизповедания през периода 1879 – 1949 г.“ с научен ръководител проф. Румен Генов в Департамент „История“.  Научно жури на дисертацията са доц. Веселин Методиев от НБУ,  проф. Иван Еленков от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. Момчил Методиев, ръководител на Департамент „История“ в НБУ и главен  редактор на списание „Християнство и култура“ и доц. Михаил Груев, директор на Държавна агенция „Архиви“.

Книгата е издадена в издателство „Комунитас“.

Д-р Румяна Лечева е автор на сценарии на документалните филми „Александрийската библиотека (2002), “Детска мечта за Италия“ (2004), „Френски спомени“(2006) и „Мина, тя мина“ (2012). През 2013 г. издава документалния разказ „Истинската история на Христина Морфова“.

Росица Ранчева