Двата най-стари паметника на Свети Свети Кирил и Методий в България
За историята и за туристите винаги е било особено важно, когато дадено нещо е първото, най-старото. Едва ли сте предполагали, че най-старият паметник на св. св. Кирил и Методий в България се намира в красивото дряновско село Керека. Издигнат е малко след Освобождението – на 6 април 1885 г., когато на много места в България се отбелязват 1000 години от смъртта на Методий.
Идеята не е спусната от някое министерство, а е на местното читалище и следните негови дейци – учителят Дончо Момчев, свещениците Димитър Лафчиев, Рачо Цочев и др. Камъкът е обработен от местни майстори, като издълбаният в него надпис гласи:
„В памет юбилея
на 6 Април 1885 г.
по случай тесящелетието
от смъртта на св. Кирила и Методия.“
Първоначално паметникът е поставен в центъра на църковния двор, а до входа му са засадени два преплетени салкъма (акации), които символизират светите братя. Много години по-късно, в началото на XXI век, паметната плоча е преместена в двора на училището, точно до кметството. През 2016 година е почистена, както още няколко паметника в Дряново.
Грижите за паметника в Керека обаче продължават и след това – през 2018 г. е направен красив навес, който го предпазва от атмосферните условия. Върху него е поставен железен кръст, има и табела с историята на старината.
Само на няколко метра има още един важен паметник – на въстаниците от Керека, които са били в четата на поп Харитон и Бачо Киро, водила при Дряновския манастир епична 9-дневна битка срещу няколко хиляди османски войници.
Паметникът на Св. Св. Кирил и Методий, намиращ се в двора на ХГ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ – гр. Казанлък е най-стария български паметник на светите братя, равноапостоли и покровители на Европа.
Автор на склупторната композиция е Иван Топалов – роден на 23 юли 1906 г. в село Търничене, Казанлъшко в семейство на земеделци.
ИВАН ТОПАЛОВ /1906 – 1989 Г./
Средното си образование завършва в Казанлъшкото педагогическо училище през 1923г. През есента на същата година се записва в Държавната художествена академия, където учи скулптура в ателието на проф. Жеко Спиридонов.
През септември 1931г. се завръща като преподавател по рисуване в Педагогическото училише в Казанлък. Следва запознанството му с Димитър Чорбаджийски – Чудомир и Станю Стаматов. През пролетта на 1932г. Иван Топалов започва работа върху паметника на Кирил и Методий за двора на гимназията. В основата на идеята му стои обобщеният израз на популярната иконографска схема, чиято пластична разработка той иска да внуши – от една страна святостта на образите, а от друга – историческата сила на духовната им мисия.
След завършването на гипсовия модел той е представен, а увлечените в начинанието му ученици събират из целия град медни съдове за отливането на монумента.
Така за Празника на славянската писменост през 1933г. в Казанлък се открива първият в страната ни паметник на славянските просветители.
и Интернет