„Боруйската Мала света гора (Къде и кога се е покръстил княз Борис-Михаил)”- нова светлина върху миналото на Стара Загора

Излезе от печат крайно интересната книга не само за старозагорци, а и за всички българи – „Боруйската Мала света гора  (Къде и кога се е покръстил княз Борис-Михаил)”. Тя е плод на над 20-годишно изследване върху средновековната история на град Стара Загора (Августа Траяна; Берое; Боруй; Велта; Загра-и ески шехир; Ески Загра; Железник). Автори са Иван Танев Иванов, професор от Тракийския университет – Стара Загора и Мариана Минкова, доктор по археология, главен уредник и нумизмат в Регионален исторически музей (РИМ) – Стара Загора. Рецензирана е от Пламен Павлов, професор по средновековна история във Великотърновския университет. Самото изследване е благословено с решение № 885/18.07.2018 на Епархийския съвет на Старозагорската митрополия.

Терминът Боруйска Мала света гора е въведен за пръв път в 1917 г. от тогавашния Загорски митрополит Методий, но поради липсата на конкретни данни и изследвания не намира място в българската историография. За да уточним броя и местоположението на съществувалите в миналото манастири, ние обходихме местностите и разпитахме малкото останали възрастни хора по селата Дъбрава, Борилово, Змейово. Събрахме информация отложена в архива на РИМ-Стара Загора и в издания от други автори. Впоследствие бяха включени и данни за близките села Богомилово, Оряховица и Черково, с което манастирите станаха общо 24. Главният манастир – лавра е бил до извора –аязмо на свети Теодор Тирон. Това е сегашният манастир на аязмения връх, възстановен от митрополит Методий. Огромното значение и историческата роля на това свято място кара митрополит Методий да подеме кампания за облагородяване му, за да го запази като значимо и любимо място за посещение от идните поколения. От посочените 24 манастира, най-известен е този в местността «Манастира» до реката, Боров (Баров) дол, разкопаван в 1927 г. и сондажно проучен през 2013 г. До манастира е имало мощна чешма с много корита, известна като Царската чешма и е минавал път, известен като Царския път. В паметта на населението от града и околните села този манастир се слави като мястото, където княз Борис I Михаил се е покръстил и се е оттеглил в края на управлението си, където е и погребан.

Като резултат от изследването, за пръв път е описан мащаба и историята на практически неизвестното за науката голямо манастирско селение с неговите 24 манастира и център старозагорското аязмо на св. Теодор Тирон. Спрямо известните досега в България четири манастирски селения (Търновско с 40 манастира, Софийско с 12 манастира, Сливенско с 8 манастира и Странджанско с 3 манастира), Боруйското манастирско селение се очертава като второ по-големина след Търновското. Представени са данни, че някои от манастирите на Боруйската мала света гора са съществували от епохата на ранното християнство, други до средата на XVII век. Показано е, че култът към местния свещен извор-аязмо, център на манастирското селение, води началото си от антично време. Запазва се и през раннохристиянската епоха, като мястото на трите нимфи, покровителки на извора, а се заменя с това на християнския светец – покръстител Теодор Тирон. Както на други места, така и тук строителството на църкви и манастири се ускорява по време на християнизирането на България в 864 г., след завладяване на района от Византия и по време на Второто българско царство. Както при другите манастирски селения, църковната утвар на последните манастири, изоставени в XVII в., е пренесена в най-ранните църкви на съвременна Стара Загора – църквите „Св. Димитър” и „Св. Въведение Богородично”.

В началото на книгата е разгледан проблемът за границите на областта Загора със столица град Берое и нейното мирно присъединяване към България от княз Тервел в 705 г. Това предопределя и цялата средновековна история на Берое-Боруй, като важен граничен град и културен мост между България и Византия. В тази връзка отделна глава в книгата е посветена на небесния покровител на старозагорското аязмо и на град Стара Загора – свети Теодор Тирон. Той е бил и небесен покровител на византийската армия и на византийското императорско семейство, включително на династията на Комнините, които са имали имение в града ни. Св. Теодор Тирон е много почитан и във втората столица на българската държава – Преслав, от където е известна негова мозаечна икона. В книгата за пръв път са приведени данни за възникналия до град Берое – Боруй култ към местния византийски пълководец от български произход – св. Михаил Воѝн Българин, житиен двойник на св. Теодор Тирон. Представена е нова подкрепа на изказаната и от други автори теза, че св. Михаил Воѝн е бил канонизиран най-напред от византийската църква, което е подтикнало строителството на местните манастири.

В съвременната българска историческа наука е утвърдено мнението, че българският владетел княз Борис I Михаил се е покръстил в началото на 864 г. Критичният анализ, който правим на т.н. Бертинска хроника ни води до нов извод за все още нерешения важен проблем – в кой ден се е покръстил българският владетел. Най-обоснована изглежда възможността княз Борис I Михаил да се е покръстил в деня на св. Теодор Тирон (Тодоровден), именният ден на византийската императрица Теодора, майка на Михаил III и фактическа кръстница на българския княз. С това се обяснява често срещаното име Теодор, Теодора във владетелския род на княз Борис I Михаил. Съгласно астрономическите изчисления за 864 г. Тодоровден е на 22 февруари. Той се съгласува с известния документ, че бунтът на болярите в Плиска срещу покръстването е станал на 28 март. Това означава, че бунтът срещу Борис е избухнал 34 дена след неговото покръстване, когато той се завръща в Плиска и започва масово християнизиране на болярите и народа.

Вземайки предвид документираното условие, което Борис поставя за да се покръсти – да му се върне областта Загора, предполагаме, че мястото на покръстване трябва да се е намирало някъде в областта Загора, най-вероятно в нейната столица Берое. Същият този извод, но с друга обосновка, е изказан в началото на XX в. от българския историк Александър Чучулайн, доктор по богословие в Петербургския духовен университет.

Изводите ни за датата и мястото на покръстване на княз Борис I Михаил съвпадат с известното Старозагорско предание за покръстването на българския владетел. Най-подробен вариант на това предание, известно в пет варианта, представлява разказът на униатския архимандрит Иван Дочев Ваклидов от 1884 г. Според това предание княз Борис I се е покръстил на старозагорското аязмо в деня на неговия покровител – св. Теодор Тирон. Този ден е честван като празник на християнското население на града и района от Средновековието до 1944 г. При своето покръстване княз Борис I Михаил е направил това, което хиляди вярващи са правили и преди и след него на Тодоровден – сутрин рано, преди изгрев слънце се е умил във водата на аязмения извор, когато тя става свещена и лековита. По този начин, св. Теодор Тирон – небесният покровител на старозагорското аязмо и на византийското императорско семейство е станал физическият покръстител на българския владетел. Подчертано е, че от всички известни хипотези, единствено старозагорското предание обяснява документираното „нощно“ покръстване на княз Борис I – Михаил и неговата каноничност.

Като друга подкрепа за местното покръстване на княз Борис I Михаил в книгата е посочено възникването на Боруйската Мала света гора, както и многото местни топонимни названия: Баров дол, Баров рът (бар < барин „господар, боляр”), Кузлуджа < Кутловец, върховете Голям и Малък Купеларец (кутел „съд за кръщаване”), връх Кръстта, местност Кръщене, село Хрищене), които свидетелстват за владетелско присъствие и важно покръстване на това място. Известното в църковната литература съвпадение на свети Михаил Воѝн с личността на българския владетел княз Борис Михаил е обяснено в книгата с това, че култът към Михаил Воѝн възниква на място, където българският владетел се е покръстил.

Петте Старозагорски каменни плочи с царски цвят, върху които има изображения на митични царствени животни – кърмеща лъвица с лъвче (всъщност барс, кърмещ малкото си), лъв (всъщност барс – тотем на владетелския род на княз Борис I), грифон, двуглав орел и пауни са още едно доказателство за царско присъствие. Византийските хронисти – продължителя на Теофан- Йоан Скилица и Георги Кедрин свидетелстват, че княз Борис си построил „нов дом”, който той често посещавал, за да ловува. В този нов дом (ловна резиденция) князът взел решение и веднага след това се е покръстил. В хрониките е посочено, че по покана на Борис, византийският художник Методий изобразил в ловната резиденция „различни животни, предизвикващи смайване и страх у зрителите”. Според нас, намерените в района на старозагорското аязмо средновековни плочи с изображения на животни са останки от тази ловна резиденция на княз Борис и свидетелстват за нейното местоположение и място, където князът се е покръстил.

Важно място в книгата е отделено на първия Загорски митрополит Методий и на първите стъпки на управата на освободена Стара Загора за утвърждаване на историческия духовен облик на нашия град, изграден върху представата за покръстването на княз Борис I Михаил във водата на свещения извор-аязмо на св. Теодор Тирон. Коментирана е и нихилистичната политика на тоталитарната власт в града и страната след 1944 г. по изтриване на историческата памет за това важно събитие от българската и европейска история.

Освен да представи нови исторически данни и анализи, книгата имаше за цел да спаси от окончателно забвение и унищожение следите на практически неизвестната за науката Боруйска Мала света гора и свързаната с нея народна памет за кръщението на княз Борис I Михаил. Книгата имаше и за цел да подпомогне възстановяването на духовния и европейски облик на Стара Загора като възкреси обвития в забвение негов небесен покровител и закрилник от хилядолетие – св. Теодор Тирон.

Д-р Мариана Минкова, проф. Иван Танев Иванов