Манол Глишев чете „Зибелингски хроники“

Поетът МАНОЛ ГЛИШЕВ представя в Стара Загора засега последната си, четвърта стихосбирка „ЗИБЕЛИНГСКИ ХРОНИКИ“. Срещата на автора с публиката е тази събота – 22 май 2021 г. от 19:00ч. в двора на КЪЩАТА НА АРХИТЕКТА. Входът е свободен. Музикалният фон се осигурява от китарата на ТЕОДОР ДИМИТРОВ.

Книгата „ЗИБЕЛИНГСКИ ХРОНИКИ“ проследява малка част от чудните пътешествия по суша и море, авантюрите, срещите, разговорите и картините на забележителния холандски художник и мореплавател Зибо ван Силвенс (чиито дати на раждане и евентуална смърт остават неизвестни). От нейните страници може да се добие представа за историята и обичаите на Зибовия народ – холандското или по-точно фризийското племе на зибелингите. Съставителят се надява, че въпреки хаоса от верни и неверни твърдения, читателят ще изпита удоволствие в минутите, прекарани над зибелингските стихове и зибологическите коментари.

МАНОЛ ГЛИШЕВ е роден през 1983 в София. Публикува свои стихове, преводи и статии в „Литературен вестник“, „Public Republic”, “Ариергард“, LiterNet” и „КапитаLight”. Поддържа блога „Луд на шарено се радва“. Превежда староанглийска епическа поезия.

Организаторите уточняват, че ако времето е дъждовно, събитието няма да се отмени, а ще се проведе в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Началният час се запазва.

Майстор Ван Силвенс открива красотата

Веднъж на майстор Ван Силвенс му донесоха ново платно за рисуване.

Той сам си го опъна на подрамката, грундира го и откри лек дефект: на платното даже през грунда личеше малко по-тъмна ивица.

Загледа се добрият зибо, подръпна дядовата лула и се зачуди – сега това да го използва ли по някакъв начин?

Линията можеше да се пренебрегне и отгоре да се работи без тя да личи, а можеше и да се превърне в хоризонт, колона, дърво или нещо друго.

Колкото повече гледаше майстор Ван Силвенс, толкова повече си даваше сметка,

че платното пред него – докато не е изрисувано – е много работи наведнъж,

а веднъж бъде ли започнато, ще се превърне в само една от възможностите,

докато другите ще се изгубят завинаги, което бе непоносима мисъл.

Всеки ден художникът започна да прекарва по малко време пред подготвеното платно, но не рисуваше по него. Така и не прибегна до боите и четките.

Най-сетне просто окачи бялото платно с леката ивица в трапезарията си

и обясняваше на учудените гости, че това са всичките му картини наведнъж; един път виждал град с много хора, друг път море с кораби, трети път Богородица с Младенеца или ваза с лалета.

И казват, че щатхалтерът на Холандия купил това платно с много картини

за много пари и също като автора му се наслаждавал дълго, и разказвал на приятелите си какви ли не небивалици за ненарисуваното.

Чак след много години някакъв бездарник, лишен от въображение, изплескал риба, хляб и сребърен поднос, съсипвайки така безупречния шедьовър на разкошния майстор Ван Силвенс.

Димитър Митев