„Моят любим учител“ – есе от конкурса от Преслава Калчева

Какво означава за мен любим учител и кой всъщност е той ? За да си отговоря на този въпрос, трябва да започна от по-далеч. Какво представлява добрият учител за мен? Би трябвало да е човек, в който съм забелязала желание за работа и истинско старание в това, което върши. Е, явно съм голяма късметлийка, защото преди три години, в началото на пети клас, се запознах точно с такъв преподавател.

Оттогава насам смело мога да твърдя, че моят любим учител е госпожа Росица Проданова, която ни преподава по история и цивилизации. Обичам нейните часове не защото не изпитва или не дава домашни, прави го и още как. Въпреки това всеки път с нетърпение очаквам часовете й. „Какво е чак толкова специално?“ – ще попитате вие. Отговорът на този въпрос е лесен. Начинът, по който ни преподава и нещата, на които ни учи. Конкретните примери са толкова много, но ще опитам да разкажа за някои от тях. Едно от любимите ми неща в часовете по история са проектите, проучванията, както и творческите задачи. Те са интересни за мен, тъй като имам възможност да търся информация. Често се случва, докато го правя, да попадна на интригуващи факти или видеа, които с интерес преглеждам и по този начин разбирам неща по тема, която намирам за интересна. Така се обогатявам, уча се на самостоятелност и малко по малко придобивам навика да мисля критично и да съставям собствено мнение по даден проблем.

Винаги ми е правило впечатление желанието на госпожата да ни накара да мислим. Често в часовете отговаряме на въпроси като: „Защо се е случило това?“ или „До какво е довело дадено събитие?“ Въпреки че са сложни, тези въпроси са ми любими, защото ме карат да мисля рационално, но и да се съобразявам с причините за конфликта. За да защитя своя отговор, е важно да подкрепя твърдението си с адекватни доводи.                    Нещо, което никога няма да забравя, е как в шести клас госпожата по история ми написа отлична оценка на проект, свързан с държавата Чехия, защото бях потърсила информация в библиотеката на училището и в регионалната такава. Гордеех се с тази оценка тъй като тогава за пръв път доказах на себе си, че всяко старание след време се възнаграждава.

Няма човек от класа ми, който да не знае поне една забавна история с госпожа Проданова. Тези неща просто се случват. Подобни моменти са едни от най–хубавите в училище и ще ги помня, когато завърша, а и след това. Мисля, че тя успя да сплоти нашия клас.

Винаги ще помня историите, които ни разказва, прекрасното й отношение към нас, огромното вълнение преди часовете, нещата на които ни научи по история и не само.

Тази година завършваме и госпожа Проданова ще ми липсва. Както аз, така и целият ми клас много я обичаме и сме тъжни, че ще се разделим с такъв невероятен учител и страхотен човек.

Ще завърша това есе с нещо, за което винаги се сещам, когато стане дума за госпожа Проданова. Спомням си колко притеснени бяхме, когато се запознахме с нея. Тя ни каза: „Ако вие сте ми приятели и аз ще съм ви приятелка“. Оттогава не съм спряла да се убеждавам в огромното желание на госпожа Проданова да ни научи колко важно е уважението към учителите и тяхната работа.

Не бих могла да изброя всички неща, които госпожата ни е казала, но всички те се свеждат до едно – да ни помогне да станем интелигентни, мислещи и добри хора.

Преслава Калчева –7д клас

Пето основно училище „ Митьо  Станев“