„Моят любим учител“ – есе от конкурса от Виктория Георгиева Иванова

Мисля си, че колкото и да остарея, в съзнанието ми никога няма да изчезне образът на любимия учител. Още преди да прекрача училищния праг, се вълнувах какви ще бъдат моите учители и как ще ги запомня. Изплува в спомените ми първата моя учителка, появяват се и други, но най-ярко досега ме е впечатлил моят любим преподавател по български език и литература Здравко Мочев.

Очарователен като външност, великолепен професионалист, който грабва със словото и присъствието си, господинът е моят любим учител. Още когато застана пред нас за първи път, ние – плахите петокласници, усетихме приятелското му рамо. И така – до днес!

Аз по принцип обичам да чета, през лятото потъвам в света на литературата, но господинът ме накара с цялото си сърце да заобичам този вълшебен свят. С него дори трудните сложни изречения стават лесни. А колко увлекателно говори в часовете по литература! Пред нас оживяват хора и събития, водят се битки на живот и смърт, падат герои… Някои ще си помислят, че съм прекалено емоционална, но това не е съвсем така. От позицията на моите четиринадесет години твърдо мога да изявя, че така трябва да се преподава този предмет. Затова искрено се притесних, когато разбрах, че е болен. С вълнение очаквах той отново да застане пред нас и заедно да продължим до края на учебната година.

Искам да пожелая на моя любим учител да бъде здрав, все така чаровен и още дълги години да пренася учениците във вълшебния свят на литературата!

Виктория Георгиева Иванова

ОУ ,,Кирил Христов” в VIIг клас