Ромина – или другото име на доброто в нас

Беше в дните, когато Общината откри най-пъстрия базар в навечерието на баба Марта. По улиците отвориха сергии, за да покажат уменията си многобройните старозагорски сръчковци. Както обикновено и ние от Дневен център“Св.св.Козма и Дамян“ изнесохме изработените мартенички на нашето място – на тротоара пред градинката на „Пингвините“…Малко след това в непосредствена близост някакви жени и деца направиха друг щанд и там буквално „завря“ от детски глъч. Недоумявах какво се случва. Виждах възрастни близки – мами, татковци, баби, дядовци, лели, хванати за ръка от малки момичета и момчета, опънали ръчичка ги теглеха към сергията до нас. Всички бързаха да купят. Други носеха любимата си играчка и я оставяха при мартеничките. Едни оставяха, други купуваха и всичко придружено от една детска настойчивост….:“Тате, купи, моля те!!!“, „Бабо, нека още да вземем!!!“, „Мамо, кажи на леля и тя да купи!!!“

Какво толкова даваха и какво купуваха тези деца – не бяха само мартенички!? Не след дълго заприиждаха хора, които питаха – Вие ли сте щанда за благотворителност за болното момиченце? И едва сега разбрахме, че до нас беше благотворителният базар, който организираха майките и децата-второкласници от Девето основно училище „Веселин Ханчев“ в нашия град Стара Загора…

Денят напредваше. Аз все повече се вълнувах не от щанда, на който ние дежуряхме, а бивахме запленявани от всеотдайността и самоотвержеността на малките ни съседи-доброволци. Те прииждаха настойчиви и носеха любимите си играчки и пак ги оставяха на щанда,. Отново настояваха от близките си – мами, татковци, баби, лели и сродници да купят повече и повече, за да съберат парички за болното си другарче. Трогнаха ме до сълзи . Милите, те с цялото си сърце вярваха, че тяхната играчка и всяка покупка от техния щанд, ще помогне да оздравее малката Ромина от класа им и тя час по-скоро ще се върне при тях…. От този ден доброволците към групата на децата нарасна с още, но вече пораснали момичета и момчета. Към тях първи се включиха орлиците, закрилници на детския живот, здраве и щастие – Групата на майките. Последваха ги групата на колежките на майката на Ромина – колегите от ОЦСОП, от „Алтернатива 55“, от ДЦПЛУ“Св.св. Козма и Дамян“ и още други, които приеха безрезервно каузата на това дете за своя…Една невидима ръка невероятно бързо организира тази армия от радетели за детския живот и здраве. Започнаха подготовката за продължението на тази вълшебна детска инициатива!

Идеята да се включим и ние дойде от една малка дейност на потребителите от ДЦ“Св.св. Козма и Дамян“ Надя, Величка, Мариета, Ганка, Ваньо и Мирко, които водени от Надя още на есен бяха разсадили в стотина малки саксийки дървото на живота . Те бяха много малки, още бебета – едва подали първите си четири месести листенца, но вече бяха вкоренени и сега можехме да декорираме тези саксийки, за да ги изнесем на осмомартенския базар на цветята. Доброволци не липсваха. За краткото време от няколко дни едни сърцати жени се заеха, работейки до късно през нощта. Така имахме произведена стока и на 7-и и на 8-и март продължи да работи същият този благотворителен базар на същото това място – градинката на „Пингвини“. За да направим красиви малките цветенца, издирвахме малки керамични саксийки в цяла България и шансът ни се усмихна . Случайността ни изпрати един мил господин, чието име не помня, но знам, че представляваше ателие АРЕК, които като разбраха каузата ни намалиха 10-кратно цената и ни пратиха красиви керамични кашпички за малките коренчета на дървото на живота. А специално за малката Ромина изпратиха прекрасен ангел от витражно стъкло. Този ангел стана нашата емблема на любовта, милосърдието, на небесната закрила, на здравето и живота й! Благодарим Ви, приятели от ателие АРЕК – София!

Изведнъж на щанда на благотворителността заприиждаха предмети, рисунки, арт изделия от много посоки и дарители, хора, които остават анонимни, но доброто и милосърдието не са анонимни. Те носят името на едно огромно сърце, изпълнено с любов и състрадание! На втория ден към 16:30 часа преминах край щанда, за да видя как върви акцията … Изненада! Не беше останало нито едно цвете! А към нашите малки кашпички бяхме декорирали още няколкостотин прекрасни пролетни цветя – зюмбюли, нарциси, иглики. От „Разцвет – Стоев“ни бяха подарили голяма част от това, което беше на дарителския щанд.

За двата дни, с децата и дарителите, заедно събрахме близо 9000 лева! Това не бяха само хора, дошли да отнесат цвете за празника на мила, близка жена. Всички бяха станали съпричастни към съдбата на това семейство и споделяха надеждата. Те настойчиво търсеха утеха, даряваха със сърце и от сърце!

Бяхме окуражени и вече знаехме посоката – очаква ни работа, всеотдайност и добронамереност.

Трябваше да се подготвим за идващите светли празници – Лазаровден и Цветница и, разбира се -за Великден. Координирахме работата помежду си и във всяка група закипя творчество, усърден труд и огромното желание да помогнем на семейството на малката Ромина, семейството, което преживяваше тежки дни. Само преди половин година бяха загубили своя татко – инж. д-р Дичо Нончев. Сега се бореха за живота на детето си… Една житейска драма разтърсила близки, приятели, колеги, познати и непознати, съграждани и обединила всички съпричастни на болката с милосърдие. Точно в тези дни, в социалните мрежи, гражданското ни съзнание премина най-сериозния си тест за доброволчество и дарителство. Спешно трябваше да бъдат осигурени няколко десетки човека, дарители на кръвна група А+ и А-, но даряването на кръв трябваше да стане САМО в Пловдив! За по-малко от 48 часа дарението беше събрано! Кой казва, че българинът бил безчувствен ! Тази акция ни обнадежди съвсем! Доброто все още е живо и живее между нас!

Подготвяхме сe за празниците и вече не бяхме сами: Получихме подкрепата на Община Стара Загора. Предоставено ни беше място и разрешение за щанда на вече познатото място на „Пингвините“ с всеотдайната подкрепа на жените от Административно бюро – център. Специални благодарности на Негово Високопреосвещенство Старозагорския Митрополит Киприян, който даде благословение във всички храмове на Стара Загора и в манастира „Св. Николай Чудотворец“ в Мъглиж да бъдат направени дарителските щандове с кауза за семейството на Ромина. Благодарност и към предстоятелите на храмовете по места – о. Емилян, о.Евгени, о. Тодор, о. Петър, о. Димитър и арх. Йоан, които в годините винаги са били наши съмишленици и приятели, а днес повече от всякога усещахме десницата им! Щандове бяха изградени още във фоайето на Държавна опера – Стара Загора, в Районния съд, в сладкарница“Сияна“ в … Наближаваха дните и напрежението естествено нарастваше – въпросите ни притискаха с неотложните си отговори – ще се справим ли, ще ни стигне ли времето!? И в отговор сякаш от небето заваляха чудеса: Незнайно как, но хората бяха разбрали за подготвената благотворителна акция и започнаха обаждания от всякъде с предложения за участие, с дарения, които идваха без да са отбелязали името на дарителя! Спомням си, че четох пост в социалната мрежа, че в Раднево е организиран благотворителен базар за малката Ромина и мисля, че писах, че нещо неправилно са го изписали. Само половин час по-късно от там ми се обадиха и предложиха да пратят останалите неща от техния базар при нас. Цял бус с кашони дарения ни изпрати Гергана от Раднево! Друг път ми звъни някакъв мъж и ми казва: – Госпожо, за малкото момиченце носим неща за базара. Виждам малък бус и питам: – Кои сте вие? А мъжът ми отговаря: – Амии… никои не сме – праща ме жена ми! Тези неща са за благотворителния базар и почва да пренася кашони с дарение. Само помня, че бяха Огнянови, но не всичките успях да запиша – много бяха!

На Лазаровден и на Вход Господен /Цветница/щандовете преливаха от изобилие с красиви декорации и цветя…Пак имаше акции за спешни дейности в късните часове преди началото, но това си беше дело пак на ония смели жени, които не жалеха себе си и времето си!

Дните на подготовката и провеждането на благотворителните базари бяха толкова натоварени, че сякаш се сливаха. Безброй весели и обнадеждаващи случки маркираха отделни части от тях и оставаха за дълго в сърцето ми. В края на един от базарите на „Пингвините“ пристигна малко момиченце и с тънко гласче ме събуди от вихъра на деня:

• Моля Ви, това зайче съм направила аз. Искам да го оставя тук, за да помогна на момиченцето да оздравее,- и подаде кошничка-малко бяло зайче…Жената зад щанда попита:
• А за колко да го продадем?

Детето се смути, помисли малко и каза :

• За един лев! – То навярно си мислеше, че това е голяма сума и продължи: – Кажете на болното момиченце, че аз бях също като нея болна и оздравях!

Жените за миг застинаха…“Как за един лев – та то е б е з ц е н н о!?“

Благодариха на малката сладурка и с развълнувани ръце поеха бялото зайче. Те знаеха, че това ще е специалното послание за Ромина. Вместо бялата лястовичка, съдбата й изпращаше нейното бяло зайче.

Нека Ви разкажа още за един сърцат дарител, с който ме срещна чудото от този ден. Бях на щанда в храм“Въведение на Прсв. Богородица“. Едновременно с това координирахме работата на отделните щандове. Към обяд разбрах, че някъде има в повече декорации, а на друго място вече свършваха. Помолих колегата Пламен от храм“Св. Троица“ да извика такси и да ни изпрати, което е в повече в кашон , аз ще изляза, да го посрещна пред храма при нас. Виждам таксито да идва, махам с ръка, да покажа, че го чакам. Отварям вратата, плащам и казвам на шофьора: – Имаме кашон с декорации. Ние сме от доброволците, които днес работим за болното момиченце.“ При тези думи момчето се върна и строго ми каза: – Що не каза!? Върни ми рестото и да ти дам парите. Аз пари за това дете няма да взема. Аз съм работил за нея благотворително и такъв оборот не съм правил за деня. Хората оставяха пари и не искаха ресто. А в края на деня шефът на бензиностанцията, дето зареждам ми каза – колко е сумата, за да я закръгля. Така, че за един ден събрах 500 лева!!! Такъв оборот не съм правил.

Взех кашона и му казах: – Чакай! Ти си моят човек и не е случайно, че точно ти си тук – трябва да вземем останалите декорации и да ги занесем на колегите. Направихме още два курса с този толкова сърцат Мирослав, мисля, че така се казваше. И за мой срам, не записах нито името на таксиметровата фирма, към която работеше, нито телефонът му. Но запомних, че е от Велико Търново и със съпругата си сами си гледат малко детенце. Точно в този момент имахме нужда от кола и от шофьор, всички бяха заети и помощ от никъде! И случаят ни изпрати Мирослав!Сякаш целият град, сякаш светът се беше включил да помага – кой с каквото може. А потокът от хора наиждаше и наиждаше, за да вземе декорация или само да се включи на помощ… Кажете ми това не беше ли чудо!?

И двата дни бяха празнични. И двата дни събраха за малката Ромина дарения, които надхвърлиха 13 хил. лева. Но най-силното и най-важното бяха не сумите в касичките, а десетките, стотици хиляди пожелания за здраве и дълголетие!

В дните преди 7-и и 8-и март някак от само себе си се яви идеята към всяко нещо на щанда да има малка молитва за здравето на Роми. И тази малка молитва беше поставена на всяка декорация, за да може всеки лично да се помоли за детето. Защото знаем каква голяма сила има общата молитва отправена към Господ, още повече в тези светли дни! А дарителите прииждаха и всеки оставяше по монета в касичката и по частица от милостта си към Ромина…Както каза колежката Даниела, ако за всяка пусната паричка хората бяха вземали по нещо – перушинка нямаше да остане! Повечето хора просто даряваха без да търсят за себе си нищо, а само това – да бъдат част от голямата милост и добронамереност в името на живота и здравето едно 9-годишно дете, да има шанса да продължи своето детство с усмивка и радост.

Оставаха дните на Страстната седмица, през нея можехме само да съберем останалото и да допълним базарите на Великден и чудесата продължаваха…! Заприиждаха още хора, които оставяха, изработени от тях красиви неща, но най-силно ме трогнаха децата от Второ основно училище в Раднево, които изпратиха прекрасни, лично изработени картички, декорации, цели композиции! А в самия ден на входа ме чакаше една мила дама и ми връчи най-интересните картини с възкресенска тематика, направени от младите таланти от СУ “Максим Горки“. Сега е моментът да поздравя автора на иконата на Иисус Христос, която, разбира се, беше купена първа. Но по-лъчезарен, по-чист и по-красив образ на Иисус Христос не бях виждала нарисуван в наши дни! Имаше и още декорации от хубави, по-хубави, колиета, обеци, накити, вещи и аксесоари, изработени от сръчни жени, плетени чанти и кутии, изпратени от жена чак от Шумен!

Великден – поздравяваме се с „Христос воскресе!“ и на всеки в сърцето грее една толкова разбираема светлина и радост и празнува природата, вселената и човечеството. А една малка група от мъже и жени и този ден ще остане на поста си – на дарителските щандове в храмовете и…на „Пингвините“, за да посрещнат празнуващите от 10:30 до 13:30, а в някои случаи до 17:30 часа…И този ден продължи потокът от хора, някои от които благославяха с „Христос воскресе!“ и се молеха за здравето на Ромина с малката молитвичка:

Господи, от все сърце те моля:,

както милваш с лъчите си цветето,

така помилвай и Ромина

и дари я със здраве, сили и живот,

и превърни сълзите ни в радост!

Виждала съм и съм участвала в много благотворителни базари и знам, че българинът носи в себе си съпричастността и добротата, но отприщване на толкова милост и добронамереност срещам за първи път. Сякаш река от любов се изля в порой, сякаш всеки понесе в сърцето си болката на това малко момиче и от сърце молеше Всевишния за милост със силата на собственото му състрадание. А в тази многобройна редица много малко споменах за хората, дарили времето и сърцето си на тази кауза в полза на своята колежка, в полза на малката Ромина, в полза на страдащото семейство. Само ще изброя поредица от имена, а те знаят, че това тяхно дело има огромен смисъл без да търсят гръмки признания – Бисера, Йоана, Маша, Росица, Пенка, Даниелка, за всеотдайните Диана и Катерина, отговорните Ванина, Цонка, Юзджан, Анелия, Юлия, Йорданка, Силвия, Мария Динева, Деляна, Мария Нейчева, Здравка, Гергана, Мариана, Мая, Иванка, Радостина, Соня, Християния, Ивелина, Теодора, Анета…

В тази акция се включиха и работиха цял месец потребителите и екипа от Дневен център “Св.св.Козма и Дамян“- Надя, Диана, Величка, Мариета, Венета, Паунка, Васил, Ганка, Иван, Мирослав, Цвета, Стоянка и доброволките ни Деница и Станимира. Ателиетата водеха колегите Даниела, Пламен, Ралица, Минка, Мариана. На Лазаровден и Цветница те бяха и хората провели част от благотворителните базари.

Тази акция започна с пламенната надежда на децата. Те бяха тези, които запалиха искрата в сърцата на големите и ги поведоха към подстъпите на доброто и милосърдието. Те ни показаха пътя към духовните дебри на вярата, надеждата и любовта в името на живота на тяхното малко другарче. И делото им не свърши с първия базар, напротив те рисуваха, ръкоделстваха и носеха всичко, най-скъпите и любими играчки и ги оставяха на щанда. Но на Цветница те направиха най-вълнуващия базар в двора на храм“Св.Николай Чудотворец“. Всяко дете беше взело в ръце саксийка с цвете или декорация и отиваше сред дошлите да се черкуват този ден граждани, обикаляха от човек на човек и приканваха хората:“Моля Ви, купете си, за да помогнете на нашето другарче Ромина!“, „Госпожо, господине, не ни отказвайте! Вземете си това сме го нарисували ние за нашата Роми!“.

Като малки светли вестоносци работеха Натаниел 9 г., Ренета 11 г., Йоана – 9 г., Божидар 9 г. Те молеха, предлагаха, поздравяваха и…се надяваха! Тази детска възторжена надежда трогваше до сълзи и допълваше надеждата с милост и любов празничното настроение в този ден и добавяше още светлина, надежда и вяра в сърцата на хората там.

Сега разбрах, че децата са тези, които ще ни научат на милост и всеотдайност, на непредубеденост и безрезервна любов…Само трябва да следваме пътя им, за да израснем големи в духовното си съзряване. Децата ни показаха в тези дни на нас организатори, доброволци, съмишленици, подкрепящи, граждани, че само за часове и дни , светът се преобрази в милосърдие и доброта. Малките доброволци – първите, които стремително полетяха и потърсиха помощ за своето другарче в игрите. Те са тези, които показаха на големите пътя към доброто, изпълнени с желание да помагат сами изразиха милосърдие и любов, чиста, детска, истинска!

Те ни казаха, без да обясняват, че е много ценно да имаш другарче, да го цениш и уважаваш и да жертваш най-скъпата си играчка за него! Те ни показаха и вярност и саможертва и едно страхотно възпитание! Те ни дадоха в дните на пандемия най-ценния урок – да бъдеш подкрепа за приятеля си и да му подариш сърцето си. Благодарим ви, малки приятели!

И още, че другото име на 9-годишната Ромина се казва ВЪЗКРЕСЕНОТО ДОБРО У ХОРАТА!

Ние ли се докоснахме или Христос докосна сърцето ни тези дни, за да се поздравим с вяра:“Христос воскресе!“

Гинка МИХАЙЛОВА