„Моят любим учител“ – есе от конкурса от Теодор Тодоров Нешев

Моят любим учител е господинът, който ни преподава по физическо възпитание и спорт – Пламен Николов.

В пети клас, когато за пръв път се запознахме с него, мислех, че е много строг. Предполагах, че ще ни бъде изключително трудно . Постепенно обаче усетих как с нетърпение очаквам часовете по физическо. Господин Николов наистина е строг и предизвиква респект сред учениците, но същевременно умее да се отнася с нас приятелски. Децата винаги ценят това.

Учителят ни по ФВС има редица спортни постижения. Наричаме го „тренерът“. Той умело мотивира учениците по пътя им към успеха.

Господин Николов е любимият ми учител, защото харесвам доста неща в него. Допада ми „запазената му марка“ – шапката с козирка и разбира се спортен екип. Затова ми е малко странно, когато видя господина в официално облекло по време на празнични събития. Но пак изглежда добре!

Харесва ми това, че „тренерът“ ни възпитава в спортен дух. Харесва ми чувството му за хумор. Харесва ми забавния начин , по който предпазва главата си, когато някой ритне топката твърде силно. Но най-много ми харесва това, че често ни позволява да играем на двора, дори когато времето е лошо. Казано накратко – харесва ми това, че г-н Николов ни разбира! Има ли нещо, което да не ми харесва? Да – понякога надува свирката толкова силно, че ми заглъхват ушите. Това обаче е маловажна подробност.

Радвам се, че г-н Николов е мой учител, но и съм малко тъжен, защото вече съм в седми клас и скоро ще се разделим. Бих искал да има повече учители като него. Пожелавам му да бъде жив и здрав, а на бъдещите му ученици желая безброй забавни моменти и много спортни успехи. Не се съмнявам, че ще ги имат!

Теодор Тодоров Нешев

VII B клас, Второ ОУ „П.Р.Славейков“