„Моят любим учител“ – есе от конкурса от Сиана Стилианова Сивова

Аз съм една обикновена седмокласничка ОУ “Кирил Христов,, и имам свои предпочитани преподаватели  не заради отделни предмети и интереса ми към тях, а заради хората, които ме карат да имам специално отношение. Моята майка е учителка и ми е разказвала колко е трудно да бъдеш учител и колко недостатъчно призната е тази професия.

Когато едно 14-годишно дете или изобщо дете чуе за учител, често се сеща за строг човек, тормозещ мозъка му и неразбиращ положението му. Много от децата нямат любим учител точно заради липсата на разбиране у хората, които трябва да развиват знанията в нас. Темата за най-любим учител касае не само качеството на преподаване, а и качествата на преподавателя. За да си добър учител, трябва първо да си добър човек. Щом чух за възможността да обясня защо смятам г-н Мочев, учителя ми по български и литература, за достоен да бъде мой любим учител, веднага пожелах да се включа в конкурса за есета.

Сигурно ви заинтересувах с моя избор. Защо избрах точно този учител? Сега с радост ще ви отговоря.

Като всеки учител  г-н Мочев преподава по своя предмет, изпитва, дава тестове и т.н. Казват, че ролята на учителя е важна в живота на човек, защото е като част от теб и става образец и пример, в което аз не вярвах. Ние прекарваме всеки ден повече време в училище отколкото у дома, затова много не се замисляме за преподавателите си.

В началото на  пети клас бях доста наплашена от новостите и от сериозността на нещата, с които се сблъсках и които се усложняваха с всеки изминал ден. Беше ми трудно. Новите учители, начинът им на преподаване и изпитване бяха  различни, но с  г-н Мочев не само на мен ми беше по-лесно. С него свикнах най-бързо.

Първо той ни показа, че нищо не е страшно. Часовете по български език и литература бяха приятен начин да прекараш времето си в училище, което беше необичайно. Учителят ни улесняваше уроците за нас, без да пропуска важните неща. Подготвяше всичко така, че да го разбираме по-бързо и да ни е приятно, докато го правим. Обръщаше внимание на всеки, който изпитваше трудности или изобщо на целия клас. Помагаше ни и винаги беше до нас, когато имахме нужда от подкрепа. Никога не ни казваше „нямам време“ или ,,да си си научил урока“, което често чувахме от други. Влизаше ни в положение и правеше така, че на всеки да му е интересно и приятно. Разбира се, беше и строг в моментите, в които имаше нужда от това. Наистина стана като наш доведен баща.

Аз лично никога не съм била кой знае колко въодушевена от предмета „Български език и литературатура“, не бях заинтригувана или запленена от него. Бих казала , че не го тачех много, просто го приемах като важна наложителност. Г-н Мочев промени това. С времето уроците ставаха все по-приятни и ги учех с удоволствие. Вече бях сигурна, че все пак ролята на учителя е много важна. Нашият учител беше заинтересован от предмета си и му личеше, че говори с удоволствие, макар и вече да беше повтарял всичко стотици пъти. Часовете бяха необикновени.

Затова, за да си добър учител, не е достатъчно да разказваш урока. Трябва да си отдаден и да се отнасяш с любов и грижа към всичко и всеки, дори и към малките детайли. Заради това г-н Мочев заема важното място на добър и мой любим учител, защото прави така, че да го заслужава.

Благодаря Ви от сърце, господине, за това, че сте добър човек!

Сиана Стилианова Сивова

VII-г клас в ОУ „Кирил Христов“, на 14 години