„Моят любим учител“ – есе от конкурса от Милена  Вълчева  Чобанова

Любим учител лично аз нямам от  завършването ми на седми клас и преминаването  в друго училище.  За да ми стане някой любим учител или човек, което се случва изключително рядко, то той  трябва да ме впечатли доста  със знанията и сериозността си, с отношение към  професията, към мен, с умението си да действа спокойно в напечени ситуации и да не изпада в паника, разбира се. Винаги трябва да има онези моменти, в които  забравяте  за   сериозната работа и започвате да се  забавлявате.

Сега малко по малко ще започнете да навлизате в темата и ще опознаете главния герой, а именно ,,любимия ми учител”.

Първото ми впечатление, когато видях тази жена, беше:

,,О, Боже мой, не и поредната строга, високомерна жена, която се прави на много властна и обича да раздава заповеди на всеки!“

„Тук ще имаме проблеми!“ – казах си аз.

След  седмици прекарани часове и изпитвания  започнах да я опознавам. Оказа се,че тя не иска нищо повече от сериозно отношение. Заедно с най- добрата ми приятелка разбрахме,  че това ще е жената, която може да ни помогне с доста неща.

С всеки изминал ден се сближавахме все повече и повече. Един ден разбрахме, че тази жена от главен действащ учител започва работа като преподавател в занималня на  нашия  клас. Съвпадение, а?!

Може да се каже, че  всичко започна отначало.

Така един ден на 31 октомври- Хелоуин (датата, която никога няма да забравя), знаете  празник, който всяко  хлапе иска да празнува. Ние също искахме, но нямахме предварителни планове. След като изминаха редовните часове, с влизане в стаята ни по занималня останахме с отворени усти и пълни очи със сълзи. Ние с приятелката ми се спогледахме, а после и с госпожата… След този ден станахме още по-близки, започнахме да си споделяме всичко, да се прибираме заедно, да си създаваме  много общи спомени, разбира се и доста държеше на това да учим, защото все пак беше учителя по математика, а в същата година имахме матури. Естествено, като всички глупави деца, по това време на нас не ни се учеше. Вълнуваха ни съвсем различни неща, като излизания, тренировки с отбора. Ние бяхме супер амбицирани да постигнем големи успехи в града си. Никои женски отбор до сега не го беше правил, а ние го постигнахме.

Но и осъзнахме колко много трудности създадохме на жената, която беше и в добро, и в лошо до нас.  Оказа се, че за да остане на работа и да е с нас в последната ни година,  тя е приела множество условия и трудности.

Повече подробности са излишни. Пред нас беше свидетелството за истинския учител- жертвоготовен към учениците.

За нас това беше един от хората, издигнали училището ни до висоти. Тя заслужаваше да разбере, колко сме й благодарни за труда.

Взехме  се в ръце и всеки ден стояхме  до 19:00ч., за да се подготвим добре. В деня на матурите тя дойде и ни каза: „Вярвам във вас! Представете се толкова добре, както съм ви учила!“

След 2-3 седмици, когато излязоха резултатите, ние бяхме на състезание. Помолихме я да отиде и да види резултата от собствената си работа. Получихме обаждане с думите: „Браво! Вие успяхте! Гордея се с вас!“

Оказа се, че и двете имахме резултат на матурата  5:40 -това е резултат, който не беше постигнат от много години в това училище. Тази жена беше отговорна за това. В края на учебната година, когато ни изредиха имената и взехме лента „отличник“, повикахме „жената чудо“ (това беше псевдонима, който най-добре й пасваше.

Ние отправихме благодарствени слова към любимата учителка, искахме да я отличим сред колектива и тя получи заслужени ръкопляскания от всички.

На следващата година след нашия випуск се оказа, че е напуснала. Нямаше повече работа в това училище. Ние и до ден днешен сме благодарни на тази жена заради хората, който създаде от нас.

Като заключение мога да ви кажа: не се отказвайте  никога, не забравяйте и не спирайте да бъдете благодарни на хората, които са ви дали толкова много знания. Не се спирайте пред трудностите, защото те ви правят по-силни и ви учат на нещата от живота.  Именно тези трудни стиуации ме изграждат като човек и ми показват не само розовата страна на живота.

Радвам се , че успях да науча това и още много именно от тази преподавателка.

Тя е представител на един истински учител, който не се интересува от парите и възхвалите по неин адрес. Целта й е да даде максимума от себе си и да види резултата. Бих се гордяла с повече такива учители и хора  като нея!

 

Име на ученика: Милена  Вълчева  Чобанова

ПГСС,гр.Чирпан

Клас:9а