„Моят любим учител“ – есе за конкурса от Елица Пламенова Велева
Моят любим учител
Дойде дългоочакваният ден-15 септември.Първият учебен ден,първи клас за мен.Очаквах го с голямо нетърпение,вълнение,но и малко страх.Какво ли ми предстоеше?Щеше ли да бъде интересно и забавно или пък може би трудно?
Тръгнах с мама към училището със свито сърце,но когато зърнах моята госпожа, се успокоих.Беше толкова млада и красива,с огромна усмивка и треперещ глас ме прегърна.Тя също се вълнуваше.Ние бяхме първия й випуск.Всичките ми страхове изчезнаха,почувствах я някак близка и дружелюбна.
Би първият училищен звънец и поех по пътя на знанието,ръка за ръка с моята госпожа.Нейното име е Яна Иванова-Учителят и Човекът с огромно сърце.
Пътят ни заедно не беше лесен.Имаше трудности,имаше мъмрене от нейна страна,но тя винаги го праваше с благ и спокоен тон и сякаш не ми се караше,а разговаряше приятелски с мен.Повтаряше ми:”Ти си добро дете,можеш да дадеш повече от себе си!”
Винаги,когато имаше конфликт между някои деца, тя ни караше да се изясним,да се извиним и да си направим картичка с добри пожелания един към друг.И това помагаше.Ние сякаш забравяхме за караницата и когато видехме картичките си ,се усмихвахме и започвахме отново да играем заедно.
Госпожа Иванова ми отвори много прозорци към света на знанието.Събуди в мен огромен интерес и любов към всички предмети.Винаги,когато ни преподаваше нов урок, ни разказваше и по някоя интересна история,за да събуди нашето любопитство.Правеше скучните понякога уроци по-забавни,като ни даваше примери и от нейното детство.
Поставяше ни много проекти,за да може всеки да е зает с нещо,да се чувства полезен и специален.
За всеки празник през учебната година,си правехме наш празник на класа-с песни и стихотворения, музика и забавления!
Аз бях спокойна,че до мен има не само учител,който ще ми се скара,но и ще ме прегърне и похвали,когато съм постигнала успех.
Мога да кажа: Благодаря за всичко,госпожо Иванова!
Поклон пред труда,търпението и любовта,с която ни дарихте!Ще следвам съветите,които сте ми давали и ще се старая да се гордеете с мен!
Никога няма да забравя първата си учителка,винаги ще бъде в сърцето ми,но съм много щастлива,че и сегашните ми учители в 5. клас са чудесни и ме карат да ходя с желание на училище!
Автор: Елица Пламенова Велева
5.б клас, ОУ „ Кирил Христов’ Стара Загора