„Моят любим учител“ – есе от конкурса от Илияна С.Иванова

Моят любим учител.

 Още от много малки израстваме под зоркото око на учителите. Замисляли ли сме се какво представлява учителската професия в наши дни? През цялото време до нас е учителят, който освен да ни се кара, ни и напътства, дава ни ценни съвети за живота и света, а дори и поощрява нашите усилия. Често съм чувала израза “училище-втори дом” и наистина е така. То за всеки човек е нещо специално. Училището е перфектното място, където може да създадеш контакти, които да използваш цял живот, не само докато учиш.

Да си учител е много трудна професия и както повечето други, ако не я работиш с желание,няма да ти се получи. Учителката е като един спътник в едни от най-хубавите ти моменти от живота, а именно- тийнеджърските години.

Ние прекарваме много време на училище,половин ден от първи до дванайсти клас и толкова често срещаме учители по различни предмети. Много често ни се налага да сменим и училището и виждаме много различни хора,които преподават едни и същи предмети.

Ясно е ,че винаги ще имаме една любима госпожа,която ни е впечатлила с нещо в себе си,което е просто естествено. Впечатлила ни е с желанието си за работа,любовта към учениците,начина на контактуване с нас.

Една учителка не трябва да разговаря с учениците си само за училище. Една наистина добра учителка трябва да знае и може да контактува с децата извън училище,да говори с тях за неща,които не засягат само училищната дейност. Тя трябва да бъде мила,грижовна и най-важното- уважение. Щом ние,учениците,показваме голям респект и уважение,очакваме да получим същото от другата страна,независимо дали срещу нас стои чистачка,учителка,директорка или съученик. Тоостава най-важното качество, без което нито учител,нито ученик ще се справи.

Винаги ще помня първия ден, когато прекрачих прага на нашето училище. Какво е училището? Този въпрос някой може да отговори по различен начин. Училището е приятелство, взаимно разбирателство и уважение. Какъв ли трябва да бъде преподавателят до нас, за да остане завинаги в сърцето ни?

В моето училище има много учители, но за един учител искам да говоря повече. Благодарение ,на когото се прекланям пред делото на българските учители. Моята любима учителка ще остави дълбока следа в сърцето ми със своя подход към възпитаниците си, вниманието, с което ни обгражда, обичта, с която всекидневно ни дарява. Всяка трудна ситуация се опитва да излезе с усмивка и добро настроение. Тя е мила и силна и във всяка ситуация, се опитва да направи компромис. За мен тя не е просто учител, а човек, който ме научи да бъда честна и всеотдайна, да не скланям глава. Аз с две ръце я прегръщам, защото да имаш борбен дух като нейния и да си учител в днешно време е подвиг.

Това е учителят, който завинаги ще остави следа след себе си заедно със своята доброта и човечност, всеотдайност и топлина.  Идеалният учител е тя: усмихва се искрено и докосва сърцето ми, хвали ни дори за най-малкия ни успех. Интересува се от изборите, които правим и наблюдава развитието им, знаейки, че най-важното и задължение е да ни помогне да станем по-добре и по-значими личности от нея самата!

Име на ученика:Илияна С.Иванова

ПГСС,гр.Чирпан

Клас:11а