Къде ни заведоха пътищата на любовта в един концерт в Операта?

„Музиката притежава сила.

Една песен може да промени настроението ти, да създаде спомен.

Една песен може да промени целия ти живот…“

С тези думи старозагорският поет Йордан Пеев  откри камерния концерт „Пътищата на любовта“ на 8 май в Операта. За любителите на музиката събитието бе дългоочаквано – блестящото мецосопрано Даниела Дякова представи песни от немски и френски композитори в съпровод на Деница Петрова на рояла и Ана Михайлова на виолончело.

Изящно структуриран, концертът започна с песни на Щраус и завърши с песни на Курт Вайл, Й.Брамс, Ф.Шуберт. Между тях – за удоволствие, разкош и волен полет на емоцията бяха песните на Форе, Бизе, Масне.

Даниела Дякова бе прецизна и дълбока в началото и края и истински освободена, ликуваща и музицираща – с песните на френските композитори. Всички 12 произведения в програмата имаха свой блясък, шлифовка и носеха различна емоция. Под въздействието на музиката се раждаха и различни картини – пасторална немска провинция, животът на френската бохема, спящата любима, зеленината на април…

Душата на рояла и душата на виолончелото толкова близо една до друга, даваха нежната, но здрава основа на изящната тъкан на този концерт за глас, музика и думи.. .

И понеже гласът и музиката ще останат в душите само на тези, които са ги чули в съботната вечер, то тук можем да ви оставим за спомен само едно от стихотворенията, които поетът Йордан Пеев прочете от сцената. /Бих искала да споделя и любимата си песен от концерта, но ще съм тъжна, че няма да я чуете в изпълнение на Даниела Дякова https://www.youtube.com/watch?v=8L9ftiP-1nQ

А ето стихотворението на Йордан Пеев:

ОКОТО НА СИЗИФ

Пропуснах пролетите

в планове за лятото

от навика

на зимни колебания.

И туй, което вярвах,че е мое

до капка се стопи, и се изтече

в проточеното гърло на улуците.

И все по-често

се събуждам

сред избледнели скелети

на сънища, прегръщали копнежи.

Ах, как обичам утринната нежност,

с която са запалени прозорците

и онзи лъч промушил се през щорите,

който гризе във ъгъла на стаята

от слънчевите въглени.

Небето после е циклоп

с оранжево око,

под който цял ден като бръмбар бутам

пред себе си кълбото на живота.

А то тежи…И повече набъбва.

Полепват се по него страхове,

несбъднати мечти,

милиард желания,

на всички,

преди мен

живели…

И вече е с теглото на планетата,

но аз не спирам…

И изпъвам жили

да го избутам до ръба на залеза,

където най – накрая да го слея

с окото на циклопа…

Една въздишка само ми остава,

за да го сбъдна.

От напъна гръбнака ми

премина пред гърдите.

С ръце като въже го хващам

по него себе си да изкатеря

далече от кълбото на живота.

Далече от гюлето на затворника.

Далеч от маковете под гърдите ми,

разцъфнали в сърдечните ми взривове.

Далече от пристанища и гари

от лодки ,влакове и самолети ,

с които можех да избягам

на километри от сърцето си

преди да …

Изкачвам се по възлите

в последната въздишка.

И ето,че стоя върху ръба на залеза.

а някъде в дълбокото

под мене е кълбото.

С окото на циклопа сливам своето

и въздухът трепери от вълнение.

Над себе си стоя,

над важните  събития,

над всичките изгубени моменти.

Гласът на совите ме поздравява

примесен със смеха на проститутките,

които нецелунати оставих,

а само мен обичаха.

Небето е с цвета на мента

и пропилени пролети

от навика на зимни колебания,

и с мириса на прегоряло лято…

А на ръба му , онзи луд –

животът ми,

от който само макове останаха…

Неизразимо удоволствие бе да слушаш изпълнението на един разкошен ален мак /Даниела Дякова в красива вечерна червена рокля/, на една изящна пианистка, една чаровна емоция на виолончелото и стиховете на едно мъжко момче в концерта „Пътищата на любовта“.

Пътищата на любовта ни отведоха къде ли не във вечното лъкатушене на душата по света в опознаване едновременно и на всичко наоколо и на самата себе си.

А според Йордан Пеев:

„Пътеките на любовта ни отвеждат в различни посоки и измерения, но където и да стигнем, в нас има същата жажда за любов, като в началото …И същата надежда…“

Уляна Кьосева

Снимки Рад Димитров за Държавна опера-Стара Загора