От конкурса „Моят любим учител“ – есе на Константин Стоянов

За всеки един човек училището е като стълба с много стъпала. Изкачваме ги – всяка година има нов клас т.е. нова стъпка. Основата в дългото и трудно изкачване ми положи най-скъпият за мен човек – първият Учител. Това е и моят любим учител от началното ми образование –  госпожа Маргарита Кирилова.

На колко ли деца е показала пътя в света на знанието, в света на училището, в света на детството?!!! В извън учебния час е като Мама, за приятели – Маргото, в училище – госпожа Кирилова. Извън часовете – мила, любвеобилна, в училище – строга, справедлива. Колко различни герои съчетани в едно лице! Това вероятно е причината най-топлите ми спомени да са свързани с началното ми училище, с класен ръководител госпожа Кирилова. Тя винаги ни подготвяше уроците по интересен и оригинален начин. В допълнение към знанията, които ни даде, в уроците си тя възпита в нас учениците доброта, сърдечност, патриотизъм и още много други все ценни качества.

Начално Училище! Самото име говори само за себе си: Начало на пътя. Много е важно в това пътуване да бъдем придружени от именно такъв учител като моята госпожа Кирилова – винаги доброжелателна, с ярък блясък в очите, интелигентна, която знае как да „отвори“ вратата към страната на знанието, защото както тя казва „Знанието дава нови възможности.“

Бих искал да й пожелая всичко  най-добро и да й изкажа следната сърдечна реплика:

„Всичко, което е взето от Вас , ще ми бъде полезно и ще стане сто пъти по значимо.“

Благодаря Ви, Учителю любим!

Константин Стефанов Стоянов

ОУ“Кирил Христов“ гр.Ст.Загора

Клас – 6 Б