„Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден…“

На 6 май празнуваме Гергьовден – един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и българската армия.

Народна песен съвсем точно определя отношението на българите към празника : „Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден…“, а причината Гергьовден да е един от най-обичаните празници е, защото бележи началото на пролетта. Свързва се с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, които насищат въздуха с аромат на цветя, треви и билки. Това е и причината празникът да се нарича още „Цветен Георги“.

Според народните вярвания Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

Свети Георги Победоносец се почита както от християни, така и от мюсюлмани. Израснал в богато християнско семейство, той се превръща в ревностен привърженик и защитник на Христовата вяра, поради което е изтезаван жестоко и обезглавен през 288 година от император Максимилиан.

Според народните поверия и легенди Георги Победоносец олицетворява идеалния войн, покровител на войската, драконоборец и змееборец, който спасява девойка от ламята от долната земя и именно този му образ е застъпен в иконографията – светецът пронизва ламя със своето копие, възседнал бял кон. Именно заради смелостта на този велик воин 6 май е обявен и за Ден на храбростта и българската армия.

Образът на светията съдържа в себе си много вдъхновение и сила. Преданията разказват, че след едно от многобройните си сражения Свети Георги попада в село на езичници, където среща царската дъщеря, която плачела до езерото. Девойката щяла да бъде дадена като жертва в името на Бога, който селяните почитали – огромен страшен змей. Свети Георги не е просто войнът, спасил девойката. Той успял да убеди царя – нейният баща, да приеме християнската вяра заедно с всички жители на селото. И тъй като езичниците не повярвали във вярата на светията, те пожелали първо да се уверят в нейната сила. Свети Георги се помолил на Бог и влязъл в битка със страховития змей. Легендите разказват, че от корема на чудовището излезли всички изядени от него преди това моми. След като видели победата на война, царят и целият му народ приели християнската вяра. Свети Георги получава прозвището „Победоносец“ заради безбройните си победи и най-вече заради мъжеството и увереността, които показал, побеждавайки чудовището.Подвизите на смелия юнак се носели от уста на уста дълго време.

Но към образа на този храбър светия трябва да добавим и този на покровител на стадата. Именно заради това традицията повелява на този ден да се коли агне и да се берат билки.

„… А бре, Герги, свети Герги, що от дома сърдит пойде, от поле са весел върна?

Свети Герги отговаря:

– Снашице мила, убава, нали питаш да ти кажа що от дома сърдит пойдох,

от поле са весел върнах: есенното заздреяло, пролетното клас пуснало.“

Българска народна песен

Св. Георги е един от най-почитаните светци у нас. Покровител е на овчарите, нивите, стадата и растителността. Отбелязването на Гергьовден е свързано с много и разнообразни обреди и обичаи, а ние ще ви разкажем за най-известните от тях.

Рано сутринта на Гергьовден, още преди изгрев слънце, жени, моми и деца берат пролетни цветя и лековити билки, от които правят венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко, нощвите и печеното агне. Зелени клони се слагат и върху завивките на децата.

Смята се, че в навечерието на Гергьовден растителността и водата дават здраве и плодовитост. Затова има обичай рано сутрин всички да се търкалят по росните ливади, да се къпят в реки и извори. За да растат косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден.

С Гергьовден започва лятната паша. Рано сутринта се прави обредно извеждане на стадата на първа зелена паша, като животните се подкарват със зелена пръчка. Овчарите издояват обредно първото мляко в котле, украсено с билки и цветя, вързани с червен конец, които да предпазят овцете от уроки. Издояването се прави през сребърна невестинска гривна или гергьовско кравайче. Първото издоено мляко по традиция се раздава на роднини.

Коленето на агне в чест на свети Георги е задължително във всеки дом. Определеното за курбан агне се окичва с венец от цветя и билки, набрани сутринта на празника и завързани с червен конец, за да прогонва злите и нечисти сили. Животното се коли при огнището вкъщи, в кошарата или до източната стена на къщата. С кръвта му майките правят кръстен знак по челата и бузите на децата, за да бъдат здрави. Бележи се и прагът на вратата, за да се отпъдят магиите и болестите от дома.

Гергьовското агне винаги се пече цяло, а след празника костите му се заравят в мравуняк „да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката „да тече млякото като вода”. По стара традиция кожата на агнето трябва да се дари на църковното настоятелство.*

За празника се приготвят и специални обредни гергьовски хлябове. Тестото се замесва в чисти нощви, а месачките са пременени в нови ризи, закичени с китка с червен конец. Квасът се забърква с гергьовска роса или прясна, мълчана (налята в пълно мълчание) или цветна (с натопени в нея билки и цветя) вода. Докато втасва, тестото се покрива с женска риза – “да се раждат повече женски агънца”.*

Гергьовските хлябове са големи, кръгли, украсени отгоре с тесто. Украсата най-често изобразява овчарска гега, овчар, кошара с овце, кучета. Гергьовското агне и опечените хлябове се носят в църквата да ги освети свещеникът.

Празничната трапеза обикновено е обща за цялото село и се прави на зелено. На нея, освен печеното агне и хлябовете, се нареждат и други обредни храни – прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, пресен чесън. Трапезата е придружена с песни, музика, танци, устройват се борби и състезания.

През целия ден се играят гергьовденски хора, пеят се песни за змейове и самодиви, в които св. Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието. Традиционни са гергьовските люлки, които задължително се връзват на зелено дърво. Вярва се, че колкото по-високо се люлеят те, толкова по-високи ще пораснат посевите.

На Гергьовден момите изпълняват обичая напяване на китки или пръстени, чрез който гадаели за бъдещата си женитба.

Ако на Гергьовден завали, дъждът се посреща с радост. Според народна поговорка “на Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица”. С празника са свързани и някои забрани: от Великден до Гергьовден нищо не се дава назаем, “за да не изхвръкне берекетът от къщата”.*

* Шарланова, Валентина. Български традиционни празници и обичаи. София: Ентусиаст, 2010. 255 с. ISBN 978-954-8657-45-7.