Във храма е тихо. Дълбока печал се
спусна от старите тъмни икони.
И свещи горят. А светликът не гони

безкрайния мрак моя дух овладял.

Смутен съм. Стоя пред ужасния спомен
за Твойто разпятие. Тръпен и плах аз
чувствам, че мой е старинният грях,
че сам изковал съм Ти Кръста огромен.

И капките Кръв от светите Ти рани
над мене са капнали, в мен ще горят,
догдето часът на Съдът Ти настане…

И шепна, а сам си не чувам гласът: –
Иисусе, простил си Ти моите деди,
и мене със Своята прошка съди…

ВЪЗКРЕСНА ПЕСЕН

Празничното слънце е засмяно,
вятърът възкресни песни пей
и в небето синьо, като знаме бяло,
чисто облаче се вей.

Бяло знаме – знак за мир и обич!
/Мир и обич ни Христос дари/
За мира възстават всички роби
и в сърцата обичта гори.

Мир и обич днес браздят нивята,
дето хлябът наш насъщен зрей,
плуг и трактор, чук, игла и вятър
новите възкресни песни пей!

ВЕЛИКДЕНСКА НОЩ 

Нощта е тъмна, а градът е светъл: течат по улиците светлини,
блестят на „Невски“ златните кубета
и звън камбанен плиска на вълни.

И на вълни на люляка мирисът
се носи над празнуващия град

и всички хора толкова добри са,
че всеки срещнат срещат като брат.

Очите са и светли, и горещи, –
те по-пламтят от хилядите свещи –
и светлината все расте, расте…

И с вяра, що от дън душата блика,
повтарят устните вестта велика: –
за мир в света възкръсна Ти, Христе.

ВЕЛИКДЕН В МАНАСТИРА 

Възкресна нощ. Тих, топъл лъх повява,
крила на ангели се разлюляват
и от шума на техните пера
шуми набожно тъмната гора. –

А ето, чуй: клепалото запява –
със песента си Бога възхвалява
и възвестява празничната вест:
„Със смърт смъртта е победена днес“!

„Възкръсна Този, Който пожела
със кръстна смърт Живот да ни дарува!“
…И пак се веят ангелски крила…

А ето, виж: нима не ти се струва,
че хиляди звезди от небесата
се спускат в монастира сред гората ?

ПОБЕДНА ПЕСЕН

Звъни, великденска камбана!
Сияй, възкресна свята нощ!
Да няма мъка, скръб и рана,
душа да няма изтерзана,
ни помисъл да има лош!
Защото Любовта, разпната
от синовете на грехът -възкръсна пак.
И светлината зарита в тъмата на земята
изгря и озари светът.
Защото истината блясна,
– лъжата я не затъмни! –
и всеки ден е все по-ясна,
по-лъчезарна и прекрасна
от всички, всички светлини.
Звъни, ехти, победна песен!
Душите празнично буди и
възкресявай, че възкресе Христос –
Владетелят небесен –
смъртта със смъртта си победил!

ВИДЯХ ХРИСТА

Видях Христа. Той беше в две очи
усмихнати и пълни с топла влага, –
и чух Гласа Му кротко да звучи
във детска реч – забъркана и блага.

Видях го във възторга несравним
на майката, която с нежна тръпка
следеше, как несмелият й син
в живота прави първата си стъпка.

В тъмница бях. И там видях Христа:
в окови обкован, покрит със рани
-и чух Го със пропукани уста
да благославя Своите тирани.

И онзи ден пред портата ми там
пак Той бе скрит под просешката дрипа,
а нямах къшей хляб да Му подам,
нито лъжичка гостба да Му сипя…

Глава приведох тих и наскърбен
и изумен видях Христа в сърце си
и от Лика Му светъл осенен
изпях за Него тази проста песен.

Стиховете са от  Змей Горянин (Светлозар Димитров)

Пожелаваме Ви светли, благословени, празнични дни!!