С респект и възхита си спомняме за големия Любомир Цакев

На 21 април 2021 г. в Западна зала на Художествена галерия Стара Загора се откри Ретроспективна изложба от творби на художника и сценографа Любомир Цакев (1940-2012).

Присъстваха много негови колеги от Кукления театър, където той освен сценограф беше и директор, художници, приятели и почитатели на неговото изкуство. Представяме Ви спомените на трима от тях, без редакторска намеса:

Татяна Калчева, зам. директор на Държавен куклен театър Стара Загора:

„През 1995 г. започнах работа към експерименталната сцена на Кукления театър, когато Христофор Недков и Елена Азалова правеха драматични спектакли за възрастни. Това беше първата експериментална сцена в Старозагорския куклен театър. Бях на хонорар, а не на щат. След втория месец на работата ми Любо Цакев ме покани с думите:“Таня, ще бъда щастлив да започнеш работа в Кукления театър“.

Започнах през далечната вече 1996 г. Първата ми работа беше да организирам турнето на трупата на фестивала „Златният делфин“ във Варна със „Суматоха“. Бяха много тежки години на криза. Нямаше никакви средства в театрите. С много любов и много радост успях да намеря спонсори… Всичко премина прекрасно. Но за голямо съжаление на всички ни, два месеца след това – през октомври Любо получи много тежък инсулт.

Преди това си спомням колко жив и темпераментен човек беше. Вземаше стъпалата на театъра по две-по три. Беше пъргав, енергичен, усмихнат, ентусиазиран… Помня и другото,когато този инсулт го повали – стана неузнаваем.

Помня и битката на Емил Иванов да го смени по най-добрия начин, като най-добрия му приятел в театъра. И на него – светла му памет. Също огромен талант, който си отиде изведнъж, без време…

Пак поради кризите в театъра през годините имаше периоди, когато основно играехме спектакли с постановъчен екип Любомир Цакев, Емил Иванов и Кирил Тодоров като композитор.

Любо имаше свой стил. Има го и досега при нас. Всичко се помни. Печелил е толкова много награди.

Постъпих на работа в театъра, когато той беше номиниран за постановката за възрастни „Макбет“ заедно с Яна Цанкова. Невероятен талант, невероятно енергичен човек и работохолик. Той можеше всичко и ми се струваше, че нищо не може да го победи.

За нас е важна паметта за хората, които са оставили дълбока диря в живота и творчеството си. Затова направихме изложбата с минимална част от онова, до което Цакев се е докоснал. Това си говорим! За жалост, повече от хората, с които той е работил или са вече в по-добрия свят заселени или са далече от театъра, но тази памет трябва да се пази!“

Дарин Петков, директор на Държавен куклен театър, Стара Загора:

„Много добре си спомням Любомир Цакев много преди да заема след години мястото му като директор на Държавен куклен театър Стара Загора. Знаехме се от фестивалите. Запомнил съм го като купонджия, експресивен, забавен, център на компания, много знаещ, много ерудиран …Наша боя, наша кръвна група…

Никога не ми е минавало през ума, че мога да го наследя. За цялото съсловие той беше много висока летва. Неговият вкус, неговата естетика, неговата академичност, неговата взискателност и прецизност бяха не само безспорен факт, а и качества, изключително полезни за всички нас. И предизвикателство…“

Петьо Турлаков- фотограф:

„Стотици спомени имам с Любо Цакев. За радост имам и негова картина за подарък.

Преди години в Дълбоки се провеждаше фолклорен фестивал. Срещнахме се с Цакето там и той ме помоли да му направя няколко снимки на детайли на момински и женски накити.

„Замислил съм да направя цикъл от картини и искам да използвам снимките ти като ескизи“, сподели с мене.

След няколко дни му „хвърлих“ 30-40 снимки. То и на мене ми беше интересно. Той гледа, гледа и ахна:“Богата работа“!

Същата година около Коледа се срещаме около Кукления театър. Качи ме горе в ателието си и ми подари картина…Беше щедър и точен човек.

Спомням си го в стария клуб. Отвън имаше павилион, в който подаваха закуски. По едно време идва един русоляв мъж със синьо шушляково яке и ни пита:“Нали тук е Кукленият театър!“ Питаме го по каква работа, а той рече:“Аз съм новият директор“. Няма да го забравя. После станахме големи приятели.

През 1971 г. прави сценографията на балета „Копелия“. Тогава работих в операта като осветител. За първи път видяхме такава раздвижена и ефирна сценография. Даваха му акъл за осветлението, за да стане по-лесно и по-бързо. Цакето добре си знаеше цената и възможностите и с чувството си за хумор заяви:“Предпочитам 20 кинта срещу най-добрия съвет“…

Явявал съм се на Художествен съвет, на който той беше дълги години председател. Тодор Ковачев правеше проекти за програми за ритуалите. Много точен беше и безкомпромисен. Без да му мигне окото, връщаше всеки автор на проект, за да го изкусури. И никой не му се сърдеше, защото естетиката на Цакев беше запазена марка.

След гастрол на нашия театър в Иран ми подари каталог с Иранското златно съкровище. Уникално богатство и скъп спомен. Изключителен човек, приятел и творец беше Цакето. За такива като него -забрава няма!“

Росица Ранчева