В „Подари ми цвете!“ Виолета Бончева нарисува с думи живота си
ПОДАРИ МИ ЦВЕТЕ
Подари ми цвете на самия бряг на нощта,
на самия бряг на простора, прицелен далече,
когато си тръгва на пръсти полека дъжда,
когато дъха на мокри градини
юнската вечер.
И още нататък – една тишина след порой,
която се плъзга в листата на цъфнали клони
и някакво гукане в влажния нощен покой,
прииждащо нежно
от близките градски балкони.
И път към море, непременно
или през гора,
към върхове снежни, или през дълбоки долини,
извита пътека през равни, узрели нивя,
скалисти наклони, посоки почти непосилни
и твоята ръка, и твоето рамо до мен…
Кръстосахме с тебе живота, ала не спира
да гали душите цъфтежа на синия крен
и тайно да плачат, когато след кратко
умира.
На 22 април 2021 г., три дни преди Цветница, библиотека „Родина“ организира поетична среща с едно от най-виталните, харизматични и талантливи цветя на творческия небосклон на Стара Загора – Виолета Бончева. Поводът за приятното и незабравимо преживяване беше премиера на поетичния й сборник „Подари ми цвете“!
Много задълбочено и професионално сборника представи старозагорският поет Пенчо Пенчев.
„В тази книга има всичко: Много нежност и любов, гняв и непримиримост, съзерцания, както и чисто житейски прозрения, сподели той. – Условно тя може да се раздели на две части. В първата, като тънка сянка преминава през чувство на тъга и болка по изгубени приятели, както и разсъжденията за живота. Още в самото начало читателят навлиза в света на цветовете, ветровете, на необятните пространства и пр. Но всичко това не е сбор от природни феномени. Това са характерните поетични образи, чрез които Бончева изгражда стиховете си, които са сякаш рисунки от думи. Този художествен похват за изразяване на чувствата чрез цветове и природни явления, според мене, е неин патент, който откриваме още в първата й стихосбирка „Мокър етюд“…
Взрив на чувства към пролетта слага начало на втората част от книгата, която събира всички сезони в съцветие. Не напразно редакторът и издател на сборника Пламен Анакиев нарича Виолета Бончева „ художник на планетарния крайморски живот и пейзаж“.
Най-романтичната и привлекателна атмосфера може дълго да задържи читателя в тази част от книгата, където човек открива себе си в стихотворения като „Романтик“, да изживее носталгията от миналото, както това се случва в „Сезонът“, да сподели тръпката по несбъднатото в „Да окъпем луната в дъжд от любов“.
Поетичният сборник „Подари ми цвете” представя 80 стихотворения от Виолета Бончева, написани през последните години. Това е нейната седма стихосбирка и 14-та поредна книга. Стихотворенията в нея са художествено пътешествие през различните етапи от живота, неудържим стремеж към радост, любов и красота. Те са като арка от виталност, през която читателят преминава, вдишвайки възторга от вселенската хубост, преклонението пред природата, упованието за щастие. Тя пише с чувство на обич към Родината, към своя роден град, семейството и любимия. Чрез картинно пътешествие по бреговете на времето, Виолета Бончева прекосява поетичните селения с лекота и разкрива своя зрял нравствено-философски ракурс към света.
С подчертан артистизъм г-жа Бончева поднесе поетичен спектакъл от стихотворения, публикувани в „Подари ми цвете“. Публиката, заела и последното място в салона на Регионалния исторически музей, при спазване на всички противоепидемични мерки, я възнагради с дълги аплодисменти, комплименти, благодарности и приятни спомени от контакти с талантливото й перо, но и прекрасния човек.
Редактор на изданието е Пламен Анакиев. Художник на корицата е Росица Попчева.
Росица Ранчева