Респектираща изложба показва част от творчеството на Любомир Цакев

Ретроспективна изложба на Любомир Цакев (1940-2012) беше открита на 21 април 2021 г. в западната зала на Художествена галерия Стара Загора. В нея са събрани 50 произведенията (живопис и сценография), които представят различни периоди от творчеството му.

Любомир Цакев е роден на 24 октомври 1940 г. в гр. Елхово. През 1968г. завършва специалност „Сценография” при проф. Георги Каракашев в Художествената академия и постъпва в Старозагорския куклен театър като художник. От 1969 г. започват участията му изложбите на старозагорските художници и първите му самостоятелни изяви в областта на куклената сценография. Талантът му е забелязан бързо и още през 1970 г. получава индивидуална награда на Фестивала на куклената пиеса във Варна за сценографията към „Ян Бибиян” от Елин Пелин. От 1973 г. е член на СБХ, а от 1976 г. до 1990 г.  е председател на Художествения съвет на СБХ – група Стара Загора. През 1982 г. е назначен за директор на Държавен куклен театър – Стара Загора и остава на поста до 1996г. , когато тежка парализа прекъсва активната му творческа дейност. Умира на 17 февруари 2012 г.
Любомир Цакев е сценограф на над 70 куклени и редица театрални, балетни и оперни постановки. Гостувал е като художник-постановчик на куклените театри в Санкт Петербург, Краков, София, Пловдив, Сливен, Варна, Русе и т.н. Куклени спектакли с негова сценография са представяни в Иран, Франция, Австрия, Кипър, Полша, Русия, Испания, Чехия и др. Участвал е в международни форуми в Прага, Бърно, Сао Пауло. Удостояван е с награди от редица форуми на българските куклени театри, от Съюза на българските художници, Съюза на артистите в България. Седемкратен носител е на наградата „Стара Загора”. Организирал е четири самостоятелни изложби. Негови живописни произведения притежават художествените галерии на Стара Загора, Кюстендил, Казанлък, Ямбол, Хасково, както и частни колекции в България, Германия и Великобритания. 

За изкуството на Любомир Цакев говориха при откриване на изложбата изкуствоведът проф. д-р Марин Добрев, директор на Художествената галерия и Дарин Петков, директор на Държавен куклен театър Стара Загора.

„Поводът ни е среща с човек, който е емблематичен за Стара Загора. Една от онези личности, които с емоцията и обаянието си даваха особен привкус на бохемата в Стара Загора – каза проф. д-р Марин Добрев. – Любомир Цакев странно и толкова убедително въплъщаваше в себе си и аристократа и присмесулника, бохема и работохолика. Към това, всеки от Вас може да прибави още десетки определения, които носите в паметта си за него.

Аз съм безкрайно благодарен, както и всички служители на Художествената галерия, на Държавен куклен театър, особено на директора Дарин Петков, за това че заедно направихме изложбата. Идеята ни е от няколко месеца. Искахме да съберем всичко заедно и да го представим, нещо което досега не се е случвало.

Всеки, който поне веднъж е влизал в сградата на Кукления театър на спектакъл, чиято сценография е на Любомир Цакев, няма как да не я помни. Всеки, който в продължение на десетилетия се е срещал с негови картини по колективните изложби – също. Събрани в едно пространство, и едното и другото направление, носят духа на неговата завидна личност. Благодаря на театъра, че е намерил и запазил снимката му, с която започва изложбата. В нея е запечатан неговият дух. Когато беше весел – си тананикаше, а иначе изпадаше в състояние, в някакво негово измерение и най-добре беше да не го закачаме.

През 1968 г. се запознават с режисьора Васил Апостолов. Заедно идват в Старозагорския куклен театър и правят невероятен творчески тандем. След това имаше още един такъв успешен тандем – Любомир Цакев и Емил Иванов (Бог да го прости). Това са хора, които влизат в неговия свят, а той – в техния и създават нещо, което още в 70-те години на ХХ век донесе респекта на цяла България към Старозагорския куклен театър.

Зная, че през 1968 г. завършва Художествената академия , специалност „Сценография“ при проф. Георги Каракашев. Но винаги ми е било много любопитно от къде има интерес към куклите. Оказва се, че когато следва в ателието на Каракашев, свободното си време използва да ходи в Софийския куклен театър, където „чиракува“ на една особена фигура в историята на съвременната българска сценография – арх. Иван Цонев. Той е сред първите експериментатори в областта на куклената сценография, на които дължим толкова широки крачки през 70-те и 80-те години. Така че, когато пристига в Стара Загора с Васил Апостолов, тръгва оня ритъм, оная емоция и въображение, които още през 1970 г. му осигуряват първата индивидуалната награда за сценография на „Ян Бибиян“ на Фестивала на куклената пиеса във Варна. Очевидно се появява ново явление в българската куклена сценография.

Искам да обърна внимание на нещо, което за мене е изумително, каза проф. Добрев. – Любомир Цакев има над 70 постановки, на които е сценограф. Освен десетките постановки в кукления театър на Стара Загора, с които достига своя размах, той е канен за гост сценограф във всички български куклени театри. Към това трябва да добавя, че той има знаменити сценографски решения в областта на операта, оперетата, на балета. В Старозагорската опера са три постановките с негова сценография, в Русенската опера и т.н.

Онова, което винаги много ме е впечатлявало, е умението на Цакев да намери онази своя и в същото време много добре премерена към децата визия за героите, които те вече познават. Може би това е една от причините за тези невероятни успехи през 70-те години, когато Кукленият театър на Стара Загора гостува във Франция, Португалия, Алжир, Иран и т.н. Може би малко хора знаят за неговите международни участия във форумите на куклената сценография в Сао Пауло, Бърно, Прага и пр. Умението той лично да намери най-прекия път на детското въображение, на онова, от което децата не могат да откъснат очи…Тези неща присъстват и в неговата живопис. Не можеш да отделиш живописеца Любомир Цакев от сценографа.

Тази изложба можеше да бъде с десетки негови произведения, с които разполагат и Художествената галерия и Кукленият ни театър. Но идеята беше да маркираме онези направления, в които духът на Любомир Цакев при всички случаи ще остане в историята на

съвременната българска куклена сценография.

Има още няколко неща, които за мене са енигма. Познаваш човека, гледаш го и в същото време си задаваш въпроса кога, кога, кога успява? Става дума за неговата изключителна работоспособност. Има години, в които прави сценографията на пет постановки – на три от тях за Кукления театър в Стара Загора, една за Пловдив и една за Варна. В същото време той умееше да се затваря в своя свят и по странните си негови начини да си търси образите. Онези, които го познаваха много добре знаят, че когато седнеше на маса, край него имаше листчета, на които непрекъснато дращеше нещо, което беше функция на неговите непрекъснати разсъждения.

Той беше интелектуалец в истинския смисъл на думата. Нямаше сфера, в която да го докоснеш и той да не отговори по отношение на музиката, на литературата – за Хайтов, Валери Петров, Радичков, Пушкин, Братя Грим…Това са различни епохи, различни послания,..

Когато обсъждахме какво да включим в изложбата, в главата ми непрекъснато присъстваше 2007 г. Тогава във фоайето на Регионална библиотека „Захари Княжески“ той присъства на откриването на неговата трета самостоятелна изложба. Защо?

През 1996 г. той получава тежък инсулт, който го парализира и затваря врати към абсолютно всичко, включително и в контактите с хората. Години наред, той, който мисли чрез образи, през онова което носи у себе си като лавина в главата си, прави нещо изумително като една друга личност с неговата съдба – Златю Бояджиев. В продължение на няколко години той се учи да рисува с лявата си ръка, защото знае, че това е неговата мисия. Показали сме три платна от тази негова изложба, подарени на галерията ни.

Онези, които са били на изложбата му тогава, вероятно са забелязали, че само с две срички, които можеше да изрече – „да“ и „не“ – изразяваше всичко. Но онова, което съдбата не можа да му вземе, бяха очите му. Грейналите очи на човек, който има какво да каже и знае как да го каже…

Любомир Цакев беше особена личност. Като председател на Художествения съвет всички, и по-възрастните от него, стояха пред вратата като пред студентски изпит. И дори, когато ги връщаше, знаеха че е за по-хубаво. Той беше човек, който много добре съзнава възможностите си и го показваше“, сподели проф. Добрев.

За магията зад завесите, за създадените от Цакев десетки кукли говори директорът на Кукления театър Дарин Петков:

„В развитието на всяко куклено изкуство, особено важна роля играят художниците. Ако го няма вкуса на художника, неговата естетика, неговата взискателност за усвояване на сценичното пространство, създаването на визията, която всеки зрител, а особено децата, приемат първо света с очите си. Т.е. работата, отговорността, професионалните умения, таланта на художниците, които са работили в кукленото изкуство са били като стъпала в неговото развитие. Това са не само драматургията и режисурата. В случая Любомир Цакев като художник, дошъл в театъра ни през 1968 г., заедно с режисьора Васил Апостолов , от работата на този велик тандем за Старозагорския куклен театър може да се говори като за театър, поставен на професионална основа. Това означава , че съдържа всички компоненти, за да бъде високо художествен и да вълнува. Основен двигател за това винаги е бил Любомир Цакев с неговата висока академична взискателност, с неговия художествен вкус, с неговата безкомпромисност, с неговия работохолизъм и с неговата голяма, голяма любов към това, което прави, сподели г-н Петков. – Затова съм много щастлив, че идеята на проф. Добрев да направим тази изложба в памет на Любо е преди всичко памет. А уважението към паметта е част от нашата идентичност. Това сме ние – част от света на Любомир Цакев. Ние сме живели в този свят. Сега за по-младите, които не са се докосвали до този свят, създаваме възможност, макар е доста повърхностно с тази изложба, да се докоснат до личността на човек, отдал живота си за развитие на кукленото изкуство.

Като часовника на Кукления театър има на 5-6 места по света. В него присъства талантът на Любомир Цакев, Емил Иванов и Веско Неделчев. Това е общ труд, но звучи вкусът на Любо, който е водил проекта. Формата на лятната сцена в двора също е по негов проект. С голяма обич и уважение правя дълбок поклон към всичко, което той е оставил в наследство. Продължаваме да се учим от неговия опит и да бъдем взискателни към себе си. Дано да имаме сили още дълги години да продължим неговия път“, – каза в заключение Дарин Петков.

На събитието присъстваха още зам.-кметът на Община Стара Загора Милена Желева, зам.-областният управител Петя Чакърова, колеги и почитатели на твореца.

Изложбата може да бъде видяна до 18 май 2021 г.

Росица Ранчева