Поклонници помагат на монасите от Зографския манастир в Атон

Вече 20 години в навечерието на Великденските празници и Гергьовден, група поклонници, организирани и водени от Димо Узунов, в продължение на седмица ще помагат на монасите от българския манастир „Зограф“ на Атон. Сега са 6 човека – единият е от Смолян, другият е от Девин и четирима са от Стара Загора.
„За някои помощта, която оказваме звучи тривиално, но за мене е милост Божия, сподели за медията ни от светата обител Димо Узунов. – Един от монасите ни посрещна с радост с думите:“Отделяте ни толкова време..!“ В отговор му рецитирах стихотворение на монах, посветено на старозагорските поклонници. Сигурно това е единственото стихотворение посветено на хора, които в този свят въобще помагат на манастир.
„Когато към света отплуваш
да ти кажа ли – не смея.
Напевите ни ти не чуваш
под блясъците на полилея.
Молитвите ни тук утихват само
когато с братята ми спра да пея,
под блясъците на полилея…
И може някак, след мълвата,
да чуеш някак, ей така,
как бърза към „Зограф“ зората
да се огледа в полилея …“
И така, всяка година нас старозагорци ни канят и ни се радват като братя…Казват ни „Елате да подготвите Съборния храм „Св. Георги“ за празника! И това е голяма чест и отговорност, каза Узунов.-Да знаете колко много ми е драго да видя други българи или чужденци, седнали на беседката да разговарят с монасите за различни житейски проблеми…Стоят удобно на пейките на беседката, която Стара Загора е дарила…“
Още на първи ден, мъжете са започнали много интензивно да работят. Трябва да се почистят всички елементи на полилеи, всички свещници и всякаква църковна утвар в трите черкви на българския манастир в монашеската република. …Те са по на стотици години. Много молитви да чули, много болки и радости, посрещнали са и са изпратили хиляди надежди и упования.
Традицията за подпомагане на монасите в българския манастир има двадесетгодишна история. Началото поставя Димо Узунов през 2001 г. От тогава над сто мъже всяка година са помагали със средства и труд на българската света обител.
Росица Ранчева