„Моят любим учител“ – есе от конкурса от Никол П.Тошкова

,,Моят любим учител”

Нека се върнем малко назад във времето, когато бях едва на 6 годинки. Тогава я срещнах, моята любима учителка. Запознах се с нея, когато за пръв път ни преподаваше по музика в детската градина. Точно така. Музика! Но не ,разбира се, затова ми е любима учителка. Любима ми е, защото винаги е била до мен не само като мой учител, но и приятелка и моя втора майка.   Имаме толкова много спомени заедно, че дори няма да мога да опиша всичко само на една тетрадка, затова ще разкажа накратко за нея. Тя е много емоционален и трудолюбив човек. Помня как на всеки един наш конкурс се е притеснявала, но въпреки това винаги е вярвала в нас. Благодарение на нея днес градът ме познава с гласа, който постигнах заради нея. Винаги ми е помагала и ми е давала толкова много съвети за каквото се сетите – любови, приятелства, проблеми в семейството и никога няма да мога успея да ѝ благодаря за всяко дело, което е направила за мен. Тя е жената, която винаги ми е вдъхвала сигурност.

Днес ние вече не се виждаме, поради настъпилите пандемии у нас. Но въпреки това аз всеки ден си мисля за нея, дори тя да не го знае. Обичам я. Обичам русите ѝ коси, както и тези небесно сини очи, каквито има тя. Обичах да пеем заедно, да ходим заедно по конкурси и тези моменти винаги ще ми липсват. Ако можех да върна времето назад, щях да го направя. Липсват ми моментите, когато след всеки конкурс ходихме да се разхождаме, тя да ни прави много снимки и да запълва цялото място на апарата си с нас.

Винаги е обичала всяко дете като нейно.

Това е тя! Моята любима учителка!

Мога да кажа толкова много за нея, само хубави неща разбира се! Обожавам да говоря за нея, но дойде момента да приключа.

Каквото и да кажа ще е малко. Искам единствено да ѝ благодаря за всичко.

Днес не мога да се видя с нея, затова посвещавам това на моята любима учителка, майка и приятелка!

Никол П.Тошкова

ПГСС,гр.Чирпан

Клас: 10а