„Моят любим учител“ – есе от конкурса от Борислав Димитров

Конкурс за написване на есе на тема „Моят любим учител“ организира Dolap.bg – сайтът за култура, образование, наука, православие, пътешествия и пр. позитивни новини с подкрепата на Регионално управление на образованието (РУО) Стара Загора.

Целта на конкурса е да се разкаже за учители -личности, които са не само добри професионалисти, а и хора с мисия. С примера си те променят света на своите ученици, мотивират ги да се развиват и усъвършенстват, да мислят и действат като достойни и модерни личности на 21 век .

В конкурса могат да участват ученици от всички училища на област Стара Загора в три категории: първи-четвърти клас ; пети-седми клас; осми-дванадесети клас.

Извън конкурса могат да се включат и вече завършили училище от региона и страната.

Текстът не бива да бъде повече от 100 машинописни реда.

Изискването е есето да бъде написано за конкретна личност – вълнуващо, честно, искрено, атрактивно.

Някои от текстовете ще бъдат публикувани веднага след получаването им.

Краен срок за получаване на текстовете 15 май 2021 г. на адрес: kultdolap@gmail.com

Необходимо е да се запишат имената на автора, училище, клас, адрес и телефон за контакти. Текстът да бъде съпроводен със снимка на любимия учител и на автора. Може и на съвместен кадър.

Конкурсът посвещаваме на 24 май „Ден на българската писменост, просвета и култура“.

Очакваме с нетърпение Вашите думи на благодарност и признателност към любимия учител, млади приятели.

Успех!

“Моят любим учител”

Помня своя първи учебен ден в Испанската гимназия през 1999г. Помня първите моменти, когато прекрачих прага на училището като ученик, първата ми учителка по испански език госпожа Галина Хитрова, първите уроци по испански. Пред мен се откри един нов свят, една нова действителност. Реална и фантастична.Тези моменти не се забравят никога.

Г-жа Хитрова разкри пред мен една действителност, която беше реална, но и фантастична. Днес, години след като завърших тази гимназия, оставам силно свързан с гимназията. Продължавам да живея в тази действителност, която ме изгради като личност. Защото като ученик в гимназията опознах стойността на човешките взаимоотношения. Тогава изпитах чувството на първата любов, радвах се на обичта на учителите и им се възхищавах. Защото те ме научиха на много неща, не само да бъда отличен ученик. Те ми даваха не само учебни, но и житейски уроци, благодарение на които осъзнах колко много са ми дали.

Така, както преди няколко века литературният гений Сервантес е описвал подвига на своя герой Дон Кихот в една имагинерна действителност, така и днес ние хората можем да изградим нашата действителност и да я направим фантастична за нас самите. С думи човек може да побеждава злото. Добрите думи са тези, които помагат и които създават промени за по-добро. Думите създават нашата действителност.

Силата на думите е непреходна. Тя е израз на любов, чувства, гордост, възхищение. Общуването между хората, независимо дали те си приличат или не, трябва да вървят ръка за ръка. Общуването е поддържането на някаква връзка, разговор, допир до личността и същността на другия.

Думите могат да спрат спор между двама души, могат да прекратят война. Затова те са по-силни от всяко оръжие. Тяхната сила поражда толерантност между хората, която се появява вследствие от общуването между хората. Тя е тази способност на човека да зачита другите мнения, възгледи, начини на мислене и преценки различни от неговите.

Трябва да внимаваме как употребяваме думите, защото  те могат и да нараняват. „Тежка рана заздравява, лоша дума не се забравя“ – гласи една стара поговорка. Но  себеуважението, което дължим помежду си като хора и граждани, оправдава усилията да бъдем добри в общуването и отношенията помежду ни. Въпреки че сме различни в мисленето, поведението и мечтите ни, всички ние се стремим към щастие, благоденствие, здраве и това ни обединява.

А какво по-хубаво от това да живеем в един по-добър свят?  Та нали това е светът, в който ние живеем, това е нашият свят!

Многообразието в света ни учи колко пъстър и красив е живота, колко различни начина има, чрез които да изразим себе си. Независимо къде живеем, как си изкарваме прехраната, в какво вярваме – всички се стремим към едно и също – да споделяме с останалите своя свят, мислите и чувствата си, успехите си, красотата, която имаме, любовта, която изпитваме. И всичко това – чрез думите!

Нека да живеем в тази действителност, която ние самите искаме да изградим. Добрият живот е в ръцете на самите нас.

Нека да създаваме добро с добра дума, защото сме хора!

Благодаря!

Автор:

Борислав Димитров

164 Испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес“, град София

Випуск 2004