Маестро Йордан Камджалов пред Долап.бг – „Музиката е храна за развитието на човека“

Световноизвестният български диригент Йордан Камджалов бе в Стара Загора на 8 април, в залата на Операта. Под неговата палка оркестърът на Русенска филхармония изпълни произведения на Прокофиев и Шостакович.

Биографията на Йордан Камджалов е повече от впечатляваща. Той е първият чужденец, избран единодушно едва на 30-годишна възраст за генерален музикален директор и главен диригент в Хайделберг, Германия. Дирижира водещи оркестри в Европа и по света. Обявен е от Лондонската филхармония за един от тримата най-добри диригенти от своето поколение. През 2014 година „Наса” кръщава астероид на негово име!

Дълбоко убеден в огромния потенциал на българската култура, през 2010 г. Йордан Камджалов става съосновател и президент на Фондация „Йордан Камджалов“, предназначена да подпомага развитието на млади български творци.

През 2014 г. НАСА (NASA) и МАС (IAU) дават неговото име на астероид – 52292 Kamdzhalov, като обявяват, че „той свързва света на музиката с очарованието на вселената“.

Преди началото на концерта Маестро Камджалов даде специално интервю за Долап.бг

 За първи път ли сте в Стара Загора, уважами Маестро? Стана ми приятно, когато казахте на Русенския симфоничен оркестър, че залата на Операта ни е зала, в която може да се учат на естетика…

Да, за първи път съм в Стара Загора. Това е град, в който чаках от години да мога да дойда. В интерес на истината го свързвам с много големи и значими личности в национален и в международен план, с изключителната Веселина Кацарова. С нея съм работил на Запад и преди години имахме европейско турне. Възхищавал съм се, как може да има изобщо такива хора като нея. Стара Загора е място, което от векове назад е важно за България и съм много щастлив, че ще бъда за първи път днес на тази сцена, радвам се за интереса.

В едно интервю казвате, че България се нуждае от „дълбинни промени“. След последните избори по-уверен ли сте, че е започнал такъв процес?

Винаги съм вярвал, че са възможни дълбинни промени и съм  на 100% сигурен, че те ще се случат. Но те не са свързани толкова с тези избори, нито пък с други избори. Дълбинните промени предполагат една много дълбока, многопластова, обществена, социална работа, осъзнаване и порастване, защото сега ние всички сме в детската градина като социум.

Какво е посланието на музиката точно в това време, в тези последни години, точно в този момент?

За мен посланието на музиката не е свързано с никаква конкретна година. Това, което знаем от времената на Платон и Аристотел, което после се актуализира през Ренесанса и достига до 19 век чрез  Вагнер – това е идеята за катарзиса в музиката. Мисля че катарзисът е извън времето и пространството, извън човешките епохи и това е посланието на музиката – да влезе в човека, да го разтърси, да го събуди, да му даде нова мисъл, ново чувство, за да може той да работи и да се развива. Това е  храна за развитието на човека.

Бях на репетицията на концерта, слушах музиката, която сте избрали. Защо тази музика и тези композитори в този момент? Бих определила това, което чух в залата като гневна музика, в нея има гняв…

При Шостакович има такива неща. Той, както  всички големи личности, е бил един голям критик на своето време, един постоянен протестър. Но това може да се каже и за  Вагнер през 19 век или за Бетовен в края на 18-ти и началото на 19-ти  век. Всички тези гении, са били актуализатори на своето време, хора, изпреварили своето време. Те са длъжни да бъдат коректив, да задават посоки.   Много често те са неразбрани, отхвърляни, много страдащи, но това е съдбата на изпреварилите своето време. Такива са Ботев, Раковски, Левски.

Имате ли вяра, че ще се препълнят отново залите, както беше досега?

Аз празни зали не съм видял в България нито преди КОВИД, нито по време на КОВИД. КОВИД изобщо не ме интересува. Това ще бъде един момент, който ще мине и ще замине. Даже бързо ще се забрави. Това по-скоро е проблем. Защото хората забравиха Първата световна война, забравиха Втората световна война, забравиха Френската революция…Ние сме толкова късопаметни… Забравихме Виетнамската война, забравихме че преди броени години имаше война в Близкия Изток и че в момента също се водят войни…Човечеството е толкова незряло, толкова бавноразвиващо се по някакъв начин. Надявам се по-дълго да си спомняме лудостта КОВИД, за да можем да си вземем по-важни поуки. Да можем да порастваме малко по-бързо, малко по-съзнателно и да гледаме само напред.

В музикалното училище в Стара Загора няма нито едно дете, което да свири на цигулка. Интересът на децата към класическата музика и у родителите им спада…Как да върнем децата, как да ги запленим отново?

Децата не са виновни. Първо, трябва да има изумителни педагози, които да могат наистина да запалят децата. Второ, това трябва да бъде национална стратегия. Заплатите на музикантите трябва да се вдигнат 10 пъти. Трябва да бъде разбрано, че културата и изкуството са същински критерии за цивилизация и да стане пренареждане на приоритетите. Защото в дадена  цивилизация, в дадено   общество със сбъркани приоритети, няма как да очакваме да бъде друго. Мисля, че ние, хората на изкуството, трябва да поемем своята отговорност, която е не по-малка, даже по-голяма от тази на политиците. Защото ако ние показваме, че цигулката е нещо, което може да спасява живота на човека, тогава хората ще го правят, независимо каква им е заплатата. Ние сме забравили за силата на изкуството, за силата на катарзисните послания, които са заложени в него. В момента цитирам Платон индиректно. Ние се чудим, защо така свири Берлинска филхармония, Виенска филхармония? Наистина трябва да се вдигнат у нас заплатите на музикантите 10 пъти. Ако нашите музиканти, които пълнят и хранят европейските, американските, азиатските оркестри, ако една голяма част от тях са в България, тук ще има истинско високо ниво. Така че задачата е много голяма и не е само българска. Този проблем, тази задача е общоевропейска. В Европа има огромен компромис с ценностите! Няма какво да се заблуждаваме. Преди време бях казал, че България се нуждае спешно от ново Възраждане. Европа се нуждае спешно от нов Ренесанс. Това се виждаше много абстрактно на хората преди 5-10 години, когато съм го формулирал. В момента всички виждат, че самата Европа е в криза и че се заблуждава за много неща. Така че в момента няма съвсем здраво място на планетата. Но може би точно това е знак, белег, сигнал, че този Ренесанс, това Възраждане, ще дойде и трябва да дойде. Но то може да дойде, когато сме достигнали истински дъното. Все още животът ни е прекалено лек, прекалено хубав, прекалено забавен, прекалено не-принуждаващ ни , за да се променяме. Така че всичко ще дойде на мястото си и във времето си. Аз съм съвсем спокоен.

Каква е Вашата надежда за България? В кого, в какво я откривате? В младите ли, в тези, които идват в залите ли?

Не може да се каже общо – в „младите хора”, защото има млади хора, които за нищо не стават. И възрастни също, които за нищо не стават, колкото и грубо да звучи. Надеждата ми е във всички, в почти всички. България наистина има изумителни хора. Да, на някои други им е по-удобно да спят, да са нихилисти, но такива хора има и на Запад и на Изток. Надеждата ми е в тези, които ще разберат, че най-голямата ценност е самият човек. И че всяко общество, всяка болница, всяка политика, всяка партия, всеки концерт, всяка  книга – ако служи на развитието, израстването, на здравето на човека, психическо, физическо, всякакво – тогава ще се случват други неща . Ние трябва да спрем да се доверяваме на хора, които не мислят тотално за човека. Ако някой човек не е заинтересован за пълното здраве на човека, в което се включва и неговото образование,  и неговата култура, значи този човек не е на мястото си. А на нас не ни трябват такива хора – нито да ни управляват, нито да са директори на институции. Ние трябва да вдигнем собствените си критерии, представи и изисквания към хората, с които общуваме, хората които ни ръководят. Защото ако ние имаме ниско мнение за себе си, ще се доверяваме на полуграмотни да решават нашата съдба.

Надеждата ми за България е пълна, още повече че смятам, че България ще дава импулси на Европа за бъдеще, както вече се е случвало и преди няколко века. България е била страна на духовни и културни импулси. Така че колкото и да изглежда бедна и мизерна, с неща и места абсурдни и неприлични, мръсни и неподдържани – на фона на всичко това съм убеден, че ще стане така: Европа да има нужда от България, а не България да има нужда от Европа.

Интервю на Уляна Кьосева