За Юрий Алексеевич Гагарин – 60 години по-късно!

12 април е денят на първия в историята пилотиран космически полет /1961 г./ на космонавта Юрий Гагарин с кораба “Восток” и се отбелязва като Световен ден на Авиацията и космонавтиката от 1969 г. по решение на Международната федерация по авиация (ФАИ).
На 12 април, 1961 г. в 6 часа и 7 минути по Гринуич – 9 часа и 7 минути московско време Юрий Гагарин излетя и направи с кораба “Восток” една обиколка около Земята. На височина 7 километра Гагарин катапултира и се приземява с парашут близо до спускаемия апарат, на колхозно поле в селцето Смеловка Саратовска област. Целият космически полет е продължил 1 час и 48 минути, но остава завинаги в историята на човечеството като полета на първия космонавт в света.

Всички знаем, че променяйки света, човек променя себе си. Ние трансформираме

околната среда и преразглеждаме мирогледи, правим открития и допускаме

грешки, изпадаме в заблуди и се покайваме за тях, издигаме паметници на велики

хора и събития и ги сваляме, когато преценим, че те не го заслужават,

преосмисляме историята и се опитваме да започнем всичко отначало. Това сме

ние, хората… От памтивека, до наши дни и вероятно в бъдещите векове и епохи.

Но по криволичещия път на развитие на човешката цивилизация има етапи, чиято

най-висока оценка не се влияе от страстите и поколенията. Това са исторически

събития, резултатът от които е постигането на нова степен на свобода на

Човечеството. Преди шестдесет години, на 12 април 1961 г., всички хора като

цяло, представлявани от Юрий Алексеевич Гагарин, реализираха древната мечта

-да полетят в Космоса.

Често си задаваме въпроса: „Кога едно събитие влиза в историята?” На

следващият ден? След година? След тридесет години? Няма точна дефиниция…

Но фактът, че полетът на Гагарин се превръща в отправна точка в отношенията Човек – Космос, стана ясен веднага. Малко повече от половин век по-късно, когато са израснали едва две-три поколения, които не са имали възможност да се почувстват „живи“ от общата радост, гордост и ликуване от онези априлски дни (тогава бях почти на девет години и помня всичко!), започваме да гледаме на това събитие от дистанцията на историята. И този вече леко отдалечен поглед ни позволява да видим не само космическия старт, но и да усетим скритото напрежение на дългата земна еволюция и човешки стремежи, да оценим силата на интелекта, върху която е изграден космическият проект, да осъзнаем концентрацията на идеи, теории, изчисления, изобретения, емоции, без които нямаше да има космически старт, нито обратното кацане.

Червеният килим, пешовете на шинел, които се отварят в движение, срамежливата усмивка на млад руснак и милиони хора, приведени към черно-белите екрани на собствения си или съседски телевизор – всичко това се случи по-късно, след епохалния полет. А преди полета – упоритата работа на десетки хиляди хора, дълги научни и инженерни дирения, човешки жертви, обидни грешки и нови рискови опити. До самия Първи полет!

Преди шестдесет години, в месеците преди 12 април, все още е имало предполетни репетиции. Те не са били много харесвани от главният режисьор и основните продуценти, но всички участници във великото представление са разбирали, че свободата да се лети в Космоса не се дава безплатно. Но си струва всяко усилие!

Така се стигнало до този 12 април, когато по целия свят било разпространено съобщението на ТАСС, започващо с думите: „На 12 април 1961 г. в Съветският съюз беше изстрелян в орбита около Земята първият в света космически кораб -спътник на Земята „ Восток 1 “ с човек на борда. Спътникът „Восток 1″ се управлява от гражданина на Съюза на съветските социалистически републики, пилотът-космонавт майор Гагарин Юрий Алексеевич“. Въпреки, че по онова време в Съветският съюз не се е съобщавало за планираните космически изстрелвания, светът е очаквал грандиозното събитие. Днес е известно, че западните учени са предупреждавали предварително, че руснаците са готови да изпратят човек в Космоса. „Когато Съветите накарат целия свят да ахне от удивление и възторг, те ще спечелят колосална, несравнима с нищо победа …“ – пише Денвър Пост в САЩ. Във всички вестникарски офиси и радиостанции е била въведена денонощна готовност и на 12 април въздухът буквално избухва: „Човек в космоса!“ Телетайпите на информационните агенции започнали усилено да работят, западните радиостанции прекъсвали предаванията си, а вестниците започвали спешни пренареждания на първите страници и подготовката на специални броеве.

Според британски кореспонденти, трафикът в Лондон спрял за миг и хората се втурнали да купуват специални бюлетини за грандиозната новина. Мнозина гледали в небето, сякаш се надявали да видят кораба „Восток 1“ там, заедно с Юрий Гагарин на борда. В радиопредаванията успехът на съветската наука и техника бил наречен най-голямото постижение в цялата история на човечеството. Вечерните новинарски вестници публикували огромно заглавие на цялата първа страница: „Русия печели състезанието: космически кораб, наречен“ Восток „, с майор Гагарин на борда влиза в историята. Завинаги! Човек в космоса!“ Вестник Daily Express нарича Юрий Гагарин „Джордж Велики“, а American Times пише, че всички бъдещи изследователи на космоса „винаги ще помнят тези думи: „Восток“, „майор Юрий Алексеевич Гагарин“ и „Поехали!”. Newsweek определя 12 април 1961 г. като“ хронологичното начало на завладяването на Космоса от човека“ и заяви, че „това епохално постижение никога не може да бъде забравено“. Френската агенция Agence France-Presse съобщава: „Съветският съюз, който първо изстреля изкуствен сателит около Земята през 1957 г. беше първият, който достигна до Луната през 1959 г., и първият, който миналата година върна животните от космоса на Земята, той просто даде на света своя космически Христофор Колумб… Човечеството не познава нищо подобно в своята история“.

Името на руския космонавт светкавично се разпространило по цялата Земя. Всички си задавали въпросът: „Защо точно Юрий Гагарин станал първият изследовател на космоса?” Този въпрос съм си задавал неведнъж, след тази паметна среща, когато стоях на коленете на Гагарин като малко момче. Потърсих отговора сред близките на сърцето му хора, неговите ръководители, приятелите му.

Прочетох, че неведнъж съпругата му Валентина Гагарина казвала, че често дъщерите й са задавали този въпрос, но тя не могла да отговори. „Въпросът си остана въпрос. Въпрос обаче не само за тях, но и за мен“, пише Валентина Ивановна в мемоарите си.

Разбрах, че на една от първите пресконференции след полета, кореспондент на американска информационна агенция попитал риторично: „Мога да предположа, че сте изчислили своя космически кораб до последният детайл, също и космическата му орбита. Но как изчислихте вероятността да попаднете на точния човек? Как изчислихте своя Колумб на Вселената? Красив. Умен. Хубав. Очарователен. Образован. Спортист. Пилот. Смел мъж. Княжеска фамилия и… класическа „червена“ биография! Как успяхте да намерите такъв уникален човек като Юрий Гагарин? „

Свидетели на тези събития казвали, че самият Сергей Королев отговорил: „В Юра се съчетават естествена смелост, аналитичен ум, изключителна трудолюбие. Мисля, че ако получи своето надеждно образование, ще чуем името му сред най-нашумелите имена на нашите учени.“

Но най – точното описание на съдбата на Юрий Алексеевич Гагарин е била направена от един от първите съветски космонавти Константин Феоктистов: „Гагарин беше обикновен човек поставен при необикновени обстоятелства“. Именно казаното от Феоктистов го направи любимец на света! Възторжено приет у дома и в далечните краища на планетата Зема.

Месец след полета, започва  околосветската му обиколка в над 30 страни. Първата е Чехословакия, втората – България, където посещава редица градове. По време на визитата си у нас  Гагарин гостува и в Стара Загора. На нейните граждани, на тогавашните деца, той подарява усмивката си и невероятното си обаяние. Днес, същите тези деца разказват за неговия подвиг на своите внуци и правнуци и тайничко се надяват някой от тях да тръгне по стъпките на незабравимия Юрий Алексеевич. Дано!

Доц. д-р Алексей Стоев