Различният…концерт – „Камджалов дирижира Прокофиев и Шостакович“

„Тъжно и весело е в тихата лятна нощ, сред мълчаливата гора, да слушаш руска песен. Тук и копнежът е безкраен, безнадежден, тук и силата е непобедима, тук е и печалният печат на съдбата, тук също е желязното предопределение, едно от основните начала на нашата национална идентичност, чрез която може да се обясни много от онова, което изглежда необяснимо в руския живот.“

– Алексей К. Толстой 

„Избрах тази програма, защото както е известно, аз имам особен афинитет към немската музика като немски възпитаник, но и към руската школа – и то от малък. Мисля че руската школа е най-голямата и най-значителната наравно с немската. Прокофиев и Шостакович са ми много специални автори още от ученическите години. Бих ги дирижирал постоянно. А специално избрах двете произведения от тях, защото те разгръщат, разтварят целия диапазон на ветрилото емоции– от изумителния позитивизъм и младежки дух на Прокофиевата Първа симфония до истинския фатализъм и реализъм в късната творба на Шостакович – Втори концерт за виолончело и оркестър“ – с тези думи на диригента Маестро Йордан Камджалов започна забележителният концерт на Русенската филхармония в залата на Операта ни в четвъртък, 8 април.

Форматът на концерта, наречен „Музикално въведение“ бе всъщност прекрасна лектория върху двете произведения, водена умело от Маестро Камджалов – и като диригент, и като увлекателен разказвач.

Цели 30 минути публиката слуша превъзходния литературен изказ на Маестрото, с който той сподели ключови за композициите теми, формули и идеи, заложени от композиторите. „Целта на този формат е да спомогне за по-дълбоко осъзнаване и преживяване на творбата и цялостния музикален процес, както на емоционално, така и на интелектуално ниво“ – споделят от Русенска опера.

„Тези две произведения покриват почти целия огромен, бездънен диапазон на славянската, на руската чувствителност. Нека да чуем, как звучи началото на Симфония №1 на Прокофиев. Никой не би познал, че е негово произведение и то написано в епохата, когато е започнал неокласицизмът – има едно крайно непретенциозно начало за един изумително виртуозен музикант, един от най-големите пианисти на всички времена. Искал е да покаже класически стил на всички онези, които са го критикували, че пише прекалено модерно“ – каза Маестро Йордан Камджалов.

Той разказа и историята на написването на Концерт за виолончело и оркестър №2 от Дмитрий Шостакович. Наблегна на необичайната структура на концерта, в която няма отчетливи тематични контрасти, а се противопоставят различните трансформации на едни и същи теми, но по-разително изменени до неузнаваемост. В музиката е вплетен като мотив монограмът на Шостакович –  DSCH – инициалите на композитора в нотния им еквивалент d-es-c-h (ре-ми бемол-до-си). Челите илюстрираха низходяща целотонна гама, която в традицията на руската музика винаги носи символиката на отвъдното. „Мнозина съвременници са възприели този концерт като най-точен, ярък израз на абсурдността на тогавашната действителност през 1966 г.“ – каза Маестро Йордан Камджалов.

След неговото въведение прозвучаха едно след друго двете произведения, в които се откроиха и още двама герои на вечерта. Специални овации за дамата с пламенната коса – концертмайсторът на Русенската филхармония Ефтима Евтимова.

И „Шапки долу!“ за солиста, огромният талант – виолончелистът Александър Сомов! Той извади най-изящните, чувствени, дълбоки, страстни, лирични звуци от своя инструмент. Александър Сомов е възпитаник на  „Гилдхол скуул ” в Лондон, където през 1998 става първият източноевропейски носител на Златния медал, най-високата награда на „Гилдхол скуул”. Печели първи награди на международните конкурси , от 2002 г. е канен постоянно като гост водач на виолончелите в Лондонската филхармония, Симфоничния оркестър на Лондон, Шотландски и Английски камерни оркестри. В момента е соло челист на Страсбургската филхармония и професор в Академията на Страсбург.

Двама превъзходни музиканти, чуждестранни възпитаници – Йордан Камджалов и Александър Сомов- изпълниха блестящо своята задача заедно с музикантите от оркестър с висока класа. „Задачата“ всъщност бе доставянето на огромно удоволствие – собствено, на самите музиканти, заради двете изключително „музикантски“, сложни и предизвикателство за изпълнение произведения. И удоволствие  за публиката, която все по-рядко има шанс да слуша такива творби. За  концерта бяха дошли и любители на музиката от Велико Търново, Пловдив, Хасково.

„Ето тази зала, на Операта, тя трябва да естетическо вдъхновение за вас“ – каза Маестро Камджалов на оркестрантите на репетицията преди концерта.

Това беше неговото първо гостуване в Стара Загора. Силно се надяваме да не е последното. Вярваме в това. Очакваме следващото.

/скоро ще прочетете и специалното интервю на Йордан Камджалов за сайта ни Долап.бг/

Уляна Кьосева

Снимките са предоставени от Импресарска агенция „Смолеви“