Дигитализират творчеството на Мара Чорбаджийска – талантливата художничка, която живя и твори в сянката на прочутия си съпруг Чудомир

До края на годината ще приключи дигитализирането на творчеството на Мара Чорбаджийска – талантливата художничка, която живя и твори в сянката на прочутия си съпруг Чудомир. В Литературно-художествения музей в Казанлък, който носи името на съпруга й, се пазят 100 нейни картини, които са рамкирани и още близо 300 акварела, съобщи Добрина Матева, директор на музея.
Инициативата стана повод да потърсим за коментар известният ни изкуствовед проф. д-р Марин Добрев, директор на Градската художествена галерия в Стара Загора. Професорът определи художничката като „нежен талант с импресионистична нагласа, който се изявява в трите жанра: пейзаж, портрет и натюрморт.“ Той я нарежда сред значимите имена от първото поколение жени-живописци заедно с Елисавета Консулова-Вазова и Бистра Винарова, съпругата на Симеон Радев. За нея рисуването е свещенодействие, в което откриваме една дълбока тъга. Разбира се, не отсъства и светлината и радостта“, добави в коментара си проф. Добрев. Като пример той посочи творбата „Смеещи се момичета“. Творческата й биография е събрала 12 самостоятелни изложби и участие в десетина сборни експозиции.
Според специалисти, най-красивият портрет, който пази спомена за нея е на Димитър Чорбаджийски, нарисуван през 1926 г., пет години след сватбата им. „От него ни гледа една изискана, деликатна и одухотворена жена“, изтъква проф. Марин Добрев.

Двама художници – два различни свята
Тя е родена на 22 февруари 1895 г. в семейството на учители, детството й преминава в Стара Загора. Потомка е на Витановия род, един от най-известните иконописци от Тревненската школа, оставила следи във фреските на българските църкви през XIX век. Известните фабриканти Слави Пискюлеви от Стара Загора поемат издръжката й. След като завършва, Мара иска да им върне парите, които са дали за образованието й, но те отказват да ги приемат.
Той е роден в казанлъшкото село Турия. Доверяваме се на спомените му, в които споделя: „Във Военното училище приемаха само синове на богатите и въпреки че в село имахме голям двор, не ме признаха за дворянин и отказаха да ме приемат. За свещеник също не ме харесаха, въпреки че ядях блажно през пости и вече нарушавах някои от десетте божи заповеди. Тогава той реши да ме направи бакалин, но като се увери, че съм раздавал стоки повече на вересия и везните се наклонявали все в полза на клиента, отчаял се съвсем. Тогава реших да постъпя в Рисувалното училище.“
Любовта на Мара и Димитър пламва в Рисувалното училище в София, днес Художественага академия. Бурната им история, продължила над три десетилетия, е белязана с куп весели и тъжни случки. Когато бъдещият й съпруг заминава за фронта, до нея достига вестта, че е убит. Кой е автор на слуха, не е известно, но факт е, че получава картичка със следния текст: „Много здраве от възкръсналия Чудомир“. Мара пише в дневника си: „Това даде повод да започнем една кореспонденция, която впоследствие стана любов.“
За него има изписани много страници със спомени, срещи, разговори… Но малцина са тези, които разказват нещо за онази жена, която цял живот бе неотлъчно до него и в добро, и в зло. Мара е първият човек, който насърчава Чудомир в литературната му дейност, тя е и неговият първи критик. През 1934 г. правителството издава закон, според който в едно семейство двама души не могат да са на държавна работа. И тогава Чудомир напуска училището, защото като мъж по-лесно може да си намери работа, а Мара остава в класната стая и поема временно издръжката на семейството.
И тогава, като свободен артист, Димитър Чорбаджийски се превръща в Чудомир. „Абе ти не си писател, ама като писател си писал“ – казва му тя, когато прочита първата му творба „Не съм от тях“. Всеки ден тя рисува в малкото си ателие на тавана на къщата им, а за кабинет на Чудомир е отредила най-просторната и най-светла стая.
Спокойна, уравновесена, вярна, респектираща с изискано подредения си дом, за разлика от експанзивния си съпруг, запазил у себе си нещо от първичната безцеремонност на турийци, тя посреща и изпраща гости, най-често бохеми, които си тръгват късно след полунощ.
Париж остава завинаги в семейните им спомени. В града на любовта те са заедно на специализация по рисуване, научават много, но губят нероденото си дете. Двамата създадат много картини, но остават завинаги без поколение. След завръщането си от френската столица той изработва втори портрет на съпругата си, но много по-различен.
В Казанлък през последните години се коментира инициативата името на къщата на Чудомир да носи името и на двамата. Защото и художничката е живяла, рисувала и умряла там. Нейните картини са вътре, заедно с писмата й, вещите й, ателието с четките и боите.
През целия си съвместен живот двамата са коректив един на друг. За съжаление тя остава не толкова позната, изрази съжаление проф. д-р Марин Добрев. Той показа своето задоволство от музея на Чудомир в Казанлък, който реализира пътуващи изложби на двамата творци в страната през месеците април и май.
Д-р Румяна Лечева, БТА