Спомен за Димитър Наумов – един от първостроителите на съвременна Стара Загора

На 12 април 2021 г. се навършват 170 години от рождението на Димитър Наумов – един от първостроителите на съвременна Стара Загора, модерен политик, интелектуалец, харизматична и действена личност. По този повод от 11:00 ч. пред паметника му в парк „5 октомври“ Община Стара Загора, кметството и НЧ „Димитър Наумов-1908“ в село Преславен организират поднасяне на венци и цветя. Поканват се старозагорци да присъстват на събитието.

Димитър Наумов е роден на 12 април 1851 г. в Стара Загора. Родът на баща му е от с. Магарево, Битолско.

Като ученик в Светиниколското училище се отличава с необикновено силна памет и влечение към историята и географията. Рецитира неуморно дълги песни от сборника на братя Миладинови и „Горски пътник“ на Раковски. Разказът му за българските царе Крум Страшни, Симеон Велики, Иван Асен ІІ, въздейства на неговите съученици много по-силно, отколкото скучното преподаване на даскал Пенчо. Особено въздействащ е красивият му глас при изпълнението на песента „Заплакала е гората за Индже войвода”. Димитър Наумов е харизматична личност, която увлича другите. Буйната му натура е склонна към младежки авантюри и той повежда среднощ другарите си, за да досъборят рухналия стар турски Меджит, който загрозява гледката около новата българска училищна сграда. През учебната 1868 г., последна за Димитър Наумов в Светиниколското училище, се провежда конкурс на тема из областта на литературата или историята. Първата награда е спечелена от Атанас Илиев, а втората от Димитър Наумов.

По настояване на фамилията, продължава образованието си в Робърт колеж в Цариград, където контактува с Константин Стоилов и Стефан Панаретов. Но търговията не му е по сърце и през 1869 г. се записва в Земеделското училище в Табор. Избира го заради дядо си по майчина линия, който притежава обширен чифлик в с. Горно Ботево. След това продължава обучението си в Лайпциг и пътува до Швейцария и Италия. Обиколката в европейските държави му помага да опознае новостите в земеделието. Натрупал познания, Наумов се завръща в Стара Загора и поема управлението на семейния чифлик до юли 1877 г. Владее добре чешки, немски, френски и английски език.

По време на Руско-турската война (1877-78 г.) той пребивава в Одрин. След Освобождението се прибира в родния си град и е назначен за председател на окръжния съд. Успоредно с тази дейност се заеме с две други основни задачи: възстановяването на опожарения град и подобряване състоянието на селското население. Благодарение на активната му работа се приема новият градоустройствен план и се прокарва практичен начин за отчуждаване на частните дворове. Той съдейства селяните да получат храна и добитък, за да могат да се грижат за прехраната си.

Като председател на окръжния съд работи неуморно за потушаване на вилнеещото разбойничество, за бързото, законно и справедливо уреждане на споровете между селища, институти и частни лица.

Като председател на Окръжния съвет поставя началото на много полезни начинания: възстановяването на пътища и строителството на мостове, построяването на къщи за бежанците, пехотинските казарми и окръжния затвор, за доставката на породист добитък и поощряването на земеделски култури. Първият годишен отчет на окръжния съвет е написан от него.

С тези полезни начинания печели голяма популярност. Избиран е за градски и окръжен съветник, народен представител в Областното събрание в Пловдив. За да изпълнява функциите си подава оставка като председател на окръжния съд, но продължава да работи като адвокат.

Общополезната му дейност е свързана със създаването на ученолюбивото дружество, земеделската каса, с изграждането и откриването на първия мемориален паметник на загиналите руски воини и български опълченци при село Калитиново, със строителството на първите училищни сгради.

Димитър Наумов счита, че отдавна е минало времето, когато земеделието може да се развива по една практика, предавана машинално от поколение на поколение в наследство. Снабдява се със собствена печатница, каквато дотогава в Стара Загора няма, за да може да реализира голямата си мечта и на 1 февруари 1883 г. излиза вестник „Земеделец” – първото старозагорско периодично издание, което популяризира модерното земеделие. Далновидността му го кара да отделя широко място на страниците на изданието на връзките между селското стопанство, индустрията и културата. „Народ – отбелязва той – който се именува само със земеделие без индустрия, прилича на човек с един крак и една ръка.” Той е един от инициаторите на създаването на първото българско земеделско училище в Садово, което трябва да се превърне в разсадник на рационални земеделски знания и практики.

Преди повече от век си задава въпроса „Може ли народът ни да бъде богат и охолен само със земеделие без индустрия?” Защо при толкова труд и пестене народът не може да се сдобие с богатство и да живее охолно в тази толкова надарена от природата земя. И през краткия си 33- годишен живот неуморно търси отговор.

В разцвета на младостта съдбата отрязва нишката на живота му – твърде кратък, но наситен с идеи и действия.

В деня на погребението, на 25 юни 1884 г. в Стара Загора прииждат хора от всички краища на Източна Румелия с помрачени от скръб лица. Според дописка във вестник „Марица” хиляди опечалени се стичат на поклонението на Наумов. Почит и уважение, скръб, съпроводена с изобилие от венци и цветя – от манифактуристите, от златарите, от хлебарите, учителите, земеделците, народната партия, опълченското дружество.

През 1909 г. тленните му останки са препогребани в двора на църквата „Св. Димитър“. През 30-те години на ХХ век в Градската градина е вдигнат паметник в негова чест.

Времето минава, споменът за делата на Димитър Наумов избледнява, старозагорци забравят… Но и днес звучат актуално думите на младия реформатор, оставил ярка следа с делата си в историята на Източна Румелия: „Ние желаем да сме силни, за да можем да се въздигнем морално и материално и да запазим съществуването си. А това е възможно само като се помъчим да открием, намерим и усвоим онези средства, които могат да ни доставят богатство и сила, условия, необходими за нашето съществуване.”

Ваня ЦЕНКОВА – историк