НДК отбелязва 40-годишнината си с ексклузивна прожекция на „Ханът и Империята“

Една от най-обичаните български мега продукции „Хан Аспарух” заживява нов живот под заглавие „Ханът и империята”. Със създаването й през 1981 година е отбелязана 1300-годишнината от създаването на българската държава, а на 31 март 2021 г. с ексклузивна прожекция НДК ще отбележи датата, на която се навършват 40 години от официалното откриване на Двореца. Премиерата на трилогията „Хан Аспарух” е била именно в легендарната зала 1, а днес с премиерната за софийската публика прожекция на „Ханът и империята” НДК отдава почит към традициите в българската култура, които са в основата на съвременните й измерения.

Във филма зрителите ще видят актьори-легенди като Стойко Пеев, Антоний Генов, Васил Михайлов, Ваня Цветкова, Аня Пенчева, Йосиф Сърчаджиев, Богомил Симеонов, Джоко Росич, Петър Слабаков и др.

Гласовете са автентични, a звукът и музиката са съвършено нови. „Дигиталните технологии са използвани изключително деликатно, като средство за осъвременяване на филма, без това да се отразява върху автентичността и мащаба на творбата”, казва основателят и собственик на „Доли Медия Студио” Добромир Чочов.

Този нов филм на Людмил Стайков разказва за трагизма, саможертвата и лишенията на главния герой Хан Аспарух и народа на българите по пътя към заветната им цел – създаването на българската държава – 681г. Историята е пресъздадена чрез спомените на византийски заложник, неволно свързал съдбата си с българите и станал жив свидетел на величави събития, променили завинаги картата на Европа. Ханът и империята изгражда ярък образ на една далечна историческа епоха на фона на великото преселение на народите и сблъсъка на две различни цивилизации. Филмът порaзява с впечатляващи актьорски превъплащения, епичните битки и грандиозни масови сцени, необичайни за българското кино.. „Иска ми се да вярвам, че филмът „Ханът и империята“ ще впечатли и развълнува зрители от всички възрасти със уникалните кадри, вълнуващите епизоди и очевидните асоциации и изводи, които поражда далечната епоха за нашето съвремие.“ споделя Людмил Стайков.

С избора на събитие, с което отбелязва своята 40-годишнина, НДК отправя послание за необходимостта от съхранение на нашата културна идентичност, уважение към традициите и модерен подход към изкуството, което да продължава да вдъхновява младите поколения.

“Дигитализацията и реставрацията на българското кино, заснето на 35 мм. в аналоговата ера е изключително необходимо за съхраняване на произведенията на филмовото изкуство, които са безценна част от националната ни и културна памет. Вярваме, че знаковият показ на “Ханът и империята” на 40-годишнината на НДК превръща НДК в място, на чиято територия се срещат талантливите поколения в българската култура. Надяваме се филмът да се гледа от повече млади хора, защото той е жалонен за съвременната българска кинематография и култура.”, споделя председателят на Съвета на директорите на НДК Борислав Велков.

Инициативата за създаване на голям културен център в София е на столичното ръководство на БКП и датира от средата на 70-те години на миналия век. Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през
1975 г.

Първата копка на Двореца на културата е направена на 25 май 1978 г. Присъстват само лица, пряко ангажирани със строежа. „Бяхме само десетина души, нямаше публика, медии. В ранното утро на този слънчев майски ден всички бяхме обладани от радостни чувства и от съзнание за отговорността, която поемаме като строители на най-модерното и най-голямото средище на българската духовност.” Това разказва Георги Йорданов.
През 1981 г. с фанфари и слова НДК е открит лично от първия човек в държавата Тодор Живков. До промените през
1989 г. той носи името на покойната бивша министърка на културата Людмила Живкова. В него са вложени и доброволен труд, и средства на много софиянци.
Строителството му поглъща 335 000 куб. м бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж. Първата колона в сградата е монтирана на 20 юли 1979 г., а последната (15-а) – на 25 март 1980 г. от бригадата на орденоносеца Петър Милев. Комплексът е построен върху 18 300 кв. м, разгънатата му площ е 123 300 кв. м. Висок е 51 метра. Девет хиляди метра пък е разгънатата площ на административната сграда.