Златан Станчев, един от основателите на Старозагорската опера

Паметната плоча на Златан Станчев/1878-1949/, един от основателите на Старозагорската опера откриват днес в Стара Загора. Името му не е популярно и известно днес.

Защо точно на него ?

Този въпрос зададохме на Ема Жунич, завеждаща архивна документация на операта от основаването й до наши дни, свързана с историята й, главен асистент, доктор по Музикознание и Музикално изкуство в Института за изследване на изкуствата при БАН и научен сътрудник в Института по изкуствознание при БАН.

„Защото историята на най-старата извънстолична опера е толкова свързана с него, че всеки, писал спомени или истории за първия период от съществуването й -от 1925 г., когато с първата „Гергана” започва летоброенето, до 1946 г., когато трупата е одържавена, неизменно отделя доста редове и на стореното от Златан Станчев, обясни д-р Жунич.

Известни са нееднократни опити за създаване на оперни трупи регистрирани на много места дори и преди старозагорската: в Русе през 1919, 1924-1927, 1929 г., във Варна през 1920-1922, 1922-1923, 1929-1930 г., в Пловдив през 1919-1920, 1920 – 1921, 1921-1923, 1932, 1933, 1940-1941 г., в Бургас 1920-1921, 1928 г., в Плевен 1919-1920, 1934 г., във Велико Търново 1932-1934 г. и др. Единственият успешен опит е в Стара Загора. Трупата оцелява, просъществува и се развива, като основна заслуга за това има Златан Станчев, диригент и композитор.

Възпитаник на консерваторията в Одеса, още с идването си в Стара Загора като учител по музика в Девическата гимназия през 1905 г. се включва активно в музикалния живот на града и подготвя поколения творци, влюбени в изкуството. И забележете: обединява усилията си с тези на заварените в града музикални дейци! Златан Станчев освен музиката, на която всецяло се е посветил, притежава и друга дарба – съумява да организира и обединява хората около себе си чрез изкуството, изтъкна д-р Жунич.

Този слаб, среден на ръст човек с тъмнозелени очи, преподава, дирижира, преписва ноти, организира, подписва полици, веднъж дори залага собствената си бедна къща за заем за оперни цели. Не са редки случаите, когато събира семейството си в едната стаичка, а другата се превръща ту в музикално училище, ту в пансион за музиканти, режисьори, оперни деятели за по 2-3 седмици; отделя от оскъдните си средства, за да подпомогне бедни артисти. Неведнъж, със списък в ръка, обикаля десетки къщи, търси изпълнители, костюми, реквизит…

За него унизителна работа няма. Той подрежда и оркестрови пултове тъй като в операта в първия период има един-единствен сценичен работник.

Златан Станчев увещава родители да пуснат дъщерите си на репетиции и представления, осигурява изпращането им или сам ги изпраща. Посещава началници и училищни инспектори и ги уговаря да преместят учители и служители от селата на работа по-близо до града, за да участват в спектаклите. Създава цели поколения музикални труженици, влюбени в изкуството. Не е за пренебрегване и фактът, че с огромната си дейност като диригент на десетки хорове и оркестри, Станчев възпитава музикална грамотност и музикален вкус в стотици граждани и освен хористи и солисти, създава вече достатъчно подготвена публика, способна да оцени операта като изкуство.

Златан Станчев се оттегля от активна творческа дейност на 18 декември 1946 г. Равносметката е 52 години музикална дейност, от които 40 в Стара Загора. Години наред името му е забравено, от „народната власт”.

Златан Станчев не се нуждае от нашата оценка, благодарност, признателност… Ние се нуждаем от примера, който ни е оставил с безпределната си отдаденост и вярна служба в храма на музиката”, завърши разказа си за този голям българин д-р Ема Жунич.

Д-р Румяна Лечева