Честит Международен ден на астрономическите обсерватории

16 март е Международен ден на астрономическите обсерватории. Денят е отбелязан за пръв път през 1990 година в Италия по инициатива на Асоциацията на италианските астрономически обсерватории. През 1994 г. е отбелязан и във Франция, през 1995 г. – в още 6 европейски държави. Целта на празника е разпространение на знанията по астрономия.
В България има 14 астрономически обсерватории. Най-голяма е Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен, но първата българска астрономическа обсерватория е старозагорската „Юрий Гагарин“. На 26 февруари 2021 г. се навършиха 60 години от основаването й. Това е уникална знакова институция в най-новата история, настоящето и бъдещето на град Стара Загора.
За изминалите 60 години възпитаници на Обсерваторията са над 6000 души, получили диплом „Астроном -любител“ успешно завършили школата. През звездната зала на планетариума и лекционните зали са преминали на 1.200 млн човека.
През настоящата учебна година  365 са учениците на Обсерваторията. Разпределени са в 8 тематични групи – Слънце и слънчева активност, Променливи звезди, Метеори, Наблюдение на малки тела, Археоастрономия и т.н. За съжаление все още занятията се провеждат онлайн.
Обсерваторията разполага със списък от 36 лекции, които са предоставени на старозагорските училища. Целта е да се допълват знанията по астрономия, физика, химия, биология и география.
В ден като днешния, е редно да се направи реверанс към основоположниците на първата в България Народна астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“ Стара Загора. Първи от тях е Бончо Бонев- първият директор на обсерваторията. Той не е академик или професор. Но той е човекът, чиито идеи са превъплътени в реалност по онова време. Всичко, което е замислил като направления, стандарт и формат за създаване на такъв тип институция като народната астрономическа обсерватория и планетариум и досега се използват на територията на цялата страна.
Следващият човек е старозагорецът академик Никола Бонев- Почетен гражданин на Стара Загора. Той, заедно с Бончо Бонев, са провели успешно и са реализирали докрай всичко необходимо за създаване на Народната астрономическа обсерватория (НАО) в Стара Загора. Официално тя е открита на 26 февруари 1961 г. , но нейното начало е в 1959 г. По това време се създават условия за наблюдаване на спътници. Създава се Станция 1102, която е част от световната система на спътниковите наблюдателни станции. По това време е било много важно да се следи траекторията на тогавашните над 40 изкуствени спътници. Станцията е в състава на НАО, но има собствен административен персонал, собствена база на Старозагорските минерални бани и разбира се – собствен ресурс.
10 години след ръководството на Бончо Бонев директор на Обсерваторията става проф. Митко Гогошев. Той създава направлението „Атмосферни оптични изследвания“. То става толкова значимо в състава на обсерваторията, че тогавашният състав на Българска академия на науките и в частност на Института за космически изследвания и технологии, решават че тази база може да се присъедини към Института. С решение на Министерски съвет през 1974 г. тогавашната Народна астрономическа обсерватория със щата и наблюдателната база се присъединява към Института като филиал, който съществува и до ден днешен.
Бончо Бонев обаче решава, че няма да се присъедини към Института и успява да убеди ръководството на Окръжен народен съвет, че е важно в Стара Загора да има народна астрономическа обсерватория. Обсерваторията се открива отново през 1978 г., вече с планетариум. През изминалите 4 години Школата по астрономия продължава да работи към Българското астрофизическо дружество и да произвежда кадри. Така че в исторически план няма прекъсване на развитието на Обсерваторията.
Т.е. проф. Митко Гогошев е един от стожерите на институцията.
От 1984 г. до сега директор на Астрономическата обсерватория е доц. д-р Алексей Стоев – един голям достоен учен и харизматичен човек, отдаден всецяло на астрономическата наука и създател на направлението археоастрономия.
За изминалите 60 години в НАО са работили над 200 души специалисти. Първите назначени физици са Симеон Владимиров и Величка Драганова. Списъкът продължава Цветана Гогошева, Кольо Казаков, Пенка Ганчева, Надя Кискинова и т.н.
Принос за създаването и развитието на обсерваторията имат кметът Йордан Капсамунов, с чието съгласие е създадена институцията; Председателят на Окръжния народен съвет Минчо Табаков, който дава съгласието си за втори път да има НАО; Първият демократично избран кмет Антон Андронов, който много бързо след пожара успява да възстанови сградния фонд и да осигури закупуването на няколко телескопа. Не на последно място огромна е заслугата на кмета Живко Тодоров, благодарение на който обсерваторията вече има планетариум и обсерваторията отново ще влезе в голямото семейство на обсерваториите в Европа.
Росица Ранчева