Сирни заговезни е. Искаме и даваме прошка.

Днес е голям празник – Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни или Прошка. Той се отбелязва седмица след Месни заговезни и седем седмици преди Великден. В понеделника след Сирни Заговезни (т.е. утре) започва Великият пост.
На Сирни заговезни се припомнят Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и Вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията Ви“. Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба. След нея взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.
След като трапезата се прикади с тамян, започна искането на прошка. Прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате..“ – „Господ да прощава, простен да си!“, е задължителният отговор. И на свой ред, възрастният също иска прошка от всички.

Сирни заговезни (Сирни поклади) е последният голям празник на зимата според старите български обичаи. През Сирната седмица се яде само сирене, мляко, яйца, чисто масло, риба и други безкръвни неща. С тези храни се заговява. Оттам идва и името на празника (от говея – постя, въздържам се). От тогава, като начало на Великденските пости, се прекъсват и сватбите, за да почнат отново на есен. Забранен е и сексът. По време на постите не се яде месо, с изключение на два пъти на риба – на Благовещение (25 март) и на Цветница (25 април).
След вечеря почва обичаят „хамкане“. Взема се едно парче бяла халва с орехи, връзва се на червен вълнен конец спуснат от тавана и се върти около трапезата. Всеки, особено децата, които трябва да стоят с ръце зад гърба, се мъчи да хване халвата с уста. В някои райони „хамкат“ или „ламкат“ първо бяло варено яйце, а после сирене. В миналото сиренето или жълтъкът от яйцето се запазвали за цяр против урочасване или лоша магия и болести през годината. Като си поначукат децата зъбите и носовете, халвата се отвързва и конецът се подпалва. Гледа се дали той ще изгори до горе или ще изгасне по средата. Ако изгори до горе, ще има плодородие по наречените неща (жито, вино, животни и др.). Също може да се нарече и за сбъдване на пожелание. Ако пък конецът не успее да изгори до горе, очаквали се болест и неуспех. Изгарянето на конеца е свързано още и с пречистващата сила на огъня, като се наричало „да изгорят злините като конеца.
Вечерта на Сирница , на безопасно място – на улицата или на кръстовище,се палят и прескачат големи огньове, наричани някъде „ортушка“. Древното поверие казва, че докъдето се вижда огънят няма да вали през лятото градушка. Запаленият огън се прескача от млади и стари, за да не бъдат хапани през лятото от бълхи. Около запаления огън се играят хора, пеят се песни, а старите обикалят с бутилка ракия, черпят и се прощават, като пожелават здраве за до година.
Интересен огнен обичай се провеждал в родопския регион от Хасково до Разлог. Вечерта на Сирни заговезни се хвърляли огнени стрели. Още от лятото на предходната година момците си приготвяли стрели от черен клен (Acer Tataricum). Стрелите се изготвяли по такъв начин, че при хвърлянето си се въртели. Приготвяли се още една гъвкава тояга от дрян и едно по-дебело дърво. Вечерта на Сирница след вечеря момците отивали извън село на някой хълм с цялото това снаряжение и палели огън. Всеки от тях набождал стрелата на дряновата тояга, топвал другия й край в катран, запалвал го, замятал тоягата и я удрял в дебелото дърво така, че да изхвърчи стрелата надалеч. Всеки момък насочвал своята стрела към къщата на своето либе. Стрелите хвърчели високо във въздуха като огнени змейове,а момите и роднините ги чакали с котли с вода, за да не стане някой пожар. На сутринта момите се хвалели коя колко стрели е успяла да събере и това било гордост за нея и родителите й. Разбира се този обичай не бил никак безопасен, тъй като се случвало някоя стрела да подпали сламен покрив на къща или да се забие в някой човек. Поради такава опасност някъде хвърляли мокри черги върху покривите.
Понеделникът след Сирни заговезни се нарича Чисти понеделник. На някои места има обичай хората да се въздържат три дни от ядене, наричано „тримерене“. Някъде този понеделник се нарича още „Песи понеделник“, защото момците хващали песовете и ги люлеели, за да не ги хваща бяс.
Вторникът след Сирница се нарича Черен вторник или „Глух вторник“. Смятало се, че е лош ден и роденият тогава ще бъде нещастен. Този ден се празнувал против глухота.
Срядата след Сирница се нарича Луда сряда, защото се празнувала против полудяване. Четвъртъкът – Вироглав четвъртък, почитан против въртене на главата (световъртеж).
В много райони на България с празника Сирни заговезни се свързват и кукерските игри и обикалянето на къщите от кукерски дружини за прогонване на злото и събуждане на природата от зимен сън за нов живот.

Благи манджи и леки пости!

Dolap.bg