Красотата на саваната през очите на Живка Тонева

„Идеалният пътешественик винаги си създава страна, към която да пътува.“

Никос Казандзакис

„От години ме интересува саваната. Още от дете като чуя думата „савана“ и ме завладява някакво особено усещане за простор, за свобода. От няколко години проучвам възможността да отида там, в саваната. Случайност бе, че пътуването е комбинирано – първо Занзибар, а после Танзания. Не ми е било цел плажуването, а и прекарах на плажа само 1 час,  всички 6 дни в Занзибар все ходехме някъде“ – разказва Живка Тонева, която през февруари този година беше на екскурзия. И ние, нейните приятели във Фейсбук, пътувахме заедно с нея и нейните снимки 12 дни из Танзания и Занзибар.

„Занзибар е любов от пръв поглед и първа гледка – този невероятен отлив и  да ходиш по дъното на океана. Уникална природа. Неслучайно му казват райския остров …гори, които пазят острова от потъване, колония от билки и подправки. Романтична е и столицата, която наричат Каменния град. Тя е смесица от култури. Известна е с уникалните си врати в различни стилове-индийски, арабски…Впечатлена съм и че от 2 години в Занзибар не се използват найлонови торбички“ – коментира Живка Тонева.

Истинското приключение за нея започва в Танзания.

„Приключението започва… Национален парк “ Маняра “ с едноименното езеро, което е 120 кв.км., а самият парк е 324 кв.км. За няколко часа успяхме да видим някои животни…От утре в саваната при петте най-големи….И без интернет“ – написа Живето във Фейсбук . И ние, нейните приятели, наистина почакахме няколко дни, преди да се появят снимките й.

„Дивото зове…. Серенгети и саваната с красотата на свободните животни….. Толкова много са…не могат всички да се снимат, други са далече… Усещането е неповторимо….“ . И ние се вълнувахме заедно с Живето, която изглеждаше супер въодушевена и щастлива на фотографиите от африканското приключение. И как няма да е!

През 1931 година, когато голяма част от Африка все още е непозната за белите хора, американският ловец Едуард Стюарт Едуард Уайт се отправя на изследователско пътешествие, като тръгва от Найроби на юг. В записките му, останали за поколенията, се казва: „Вървяхме мили през изгоряла земя… И тогава изведнъж видях зелени дървета над река. Продължихме още две мили и се озовах в Рая“. Уайт открива Серенгети.

Шестте дни на сафари в Танзания са изпълнение с различни гледки: Езерото Еяси…залез  в планината над кратера на 2500 м височина /кратерът Нгоронгоро, угаснал преди 250 000 години, с диаметър 20 км е най-големият в света. Тук живеят над 50 вида животни заради богатата на минерали почва/, посещения при  племената хадзабе и датога. Понеже ловът на животни е забранен, променен е и ритуалът, с който момчетата от племената стават мъже и се представят пред жените, подходящи за брак. Те излизат в гората, но не ловуват големи животни, както е било преди. Сега ловът е заменен от…многобройни подскоци! „Като ластици са!“ – казва Живето. След като застрояват териториите им, племената бягат в гората. Правителството им дава „къщи“, но живеят там много малко време и отново се връщат в естествената си среда.

„Бедни и щастливи хора! Не само в племената, навсякъде в Танзания!“ – възкликва Живка. Само в големия град ги предупреждават,че не искат да ги снимат. Всички и навсякъде са усмихнати и махат приветливо.

„Впечатлена съм от децата на Танзания! Те ходят много дълго до училищата си. Задължително са с униформи. Задължително бяла ризка, дори и децата от племената, които живеят в гората. Когато бяхме при тях, децата си пристигнаха  от училище – чистички, подреденички, като от кутийка. Ходят на училище и за да учат суахили, да могат да комуникират помежду си“ – обяснява пътешественичката.

Седмица след като се прибира обратно в България, тя не престава да сънува своето африканско приключение.  И до днес тези „безкрайни равнини“, както се превежда името на националния парк в Танзания, са близо до представата за Рая на много хора, които са имали щастието да ги посетят. А масаите, които обитават обширните тревисти територии от хилядолетия, винаги са ги приемали така. За тях това е Siringitu: „Мястото, където земята се движи вечно“.

В региона от 30 000 кв. км се намират два обекта, включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, както и два биосферни резервата. Местната екосистема е уникална и една от най-старите на Земята. Като цяло климатът, флората и фауната са се променили много малко в последните няколко милиона години, а начинът на живот, адаптация и миграция се е запазил такъв, какъвто е бил от самото си начало…

Усещане за връщане далеч, далеч в миналото, в началото, когато животът е бил семпъл, наивен и непокварен….

Уляна КЬОСЕВА