Скритите съкровища на Старозагорската опера проговарят

На най-най – ниското ниво на сградата на Старозагорската опера, през тесни коридори и истински препятствия, се намира архивохранилището на най-голямата културна институция в региона. Към тази светая светих, която съхранява 96- годишната история на операта, ме повежда д-р Ема Жунич, голямата дама, която вече 18 години всеотдайно, ден след ден, събира пъзела на далечното и близко минало на първата извънстолична опера.

Д-р Емилия Жунич е главен асистент в сектор „Музика“ при Институт за изследване на изкуствата при Българска академия на науките. Научните й изследвания са насочени към оперния театър, творците и историята му. През 2014 г. защитава дисертация на тема „Ролята на певеца – солист за изграждане на Старозагорския оперен театър“. Представени са всичките 202 артисти, оставили частица от таланта и душата си на тази сцена от началото през 1925 г. до пожара през 1991 г. От 2015 г. е назначена в БАН. Включва се в изследователския колектив в състав: проф. д-р Розалия Бикс, проф. Анелия Янева, проф. д-р Румяна Каракостова, доц. д-р Милена Ценова-Нушева в работата върху четвъртия заключителен том на поредицата „Български музикален театър 1890-2010 г. Опера, оперета, балет, мюзикъл. Рецензии, отзиви, коментари“. Автор е на монографията „Най-добрият Луд гидия. 100 години от рождението на Миньо Минев“ (2019). Автор е на грандиозния труд “Фестивали за музикално-сценични изкуства. Концепции, метаморфози, реализации“ . Това е разработка, посветена на фестивалните практики с фокус върху уникалния Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора и неговата 50-годишна история.

Ема Жунич от дете е влюбена в оперното изкуство, но завършва инженерни науки. Съдбата обаче има други намерения и на 8 май 2003 г. тя е назначена в операта за завеждаща реклама. Съвсем случайно научава, че в Стара Загора има уличка на името на Златан Станчев, един от главните радетели градът да има оперен театър. Любопитството й към тази изключителна личност надделява и тя започва да изследва пътя и делата му. В началото на 2007 г. е поканена на изкуствоведски четения в София, за да представи Златан Станчев, но директорът Веселин Стойков „я отрязва“ с аргумента, че операта няма нужда от това. Жунич напуска, не само операта, но и родната Стара Загора, за да тръгне смело по пътя на учения -изследовател.През месец септември 2018 г. директорът Огнян Драганов й предлага да поеме архива на Държавна опера Стара Загора.

Не зная дали случайно или не, но няколкото стъпала към архивохранилището са покрити с червена пътека. Помислих си, че точно така трябва да се тръгва към духовните съкровища – със страхопочитание, отговорност и гордост.

В началото на залата, вляво до входа е намира голямо табло, посветено на Златан Станчев и подплътено с поздравителни адреси . Всички те са илюстрирани с ръчно рисувани венетки с акварел, бронз, молив. Всеки от тях е шедьовър, който заслужава специално внимание.

Златан Станчев е роден на светлия християнски празник Благовещение – на 25 март 1877 г. във Варна. Завършва музикалното си образование в Одеса. Назначен за учител по музика в Девическата гимназия в Стара Загора на 24.10.1905 г., той ръководи смесен и мъжки хор при Музикалното дружество „Кавал“ , голям хор при дружество „Театър“, големи граждански и смесени хорове. С всички тях изнася хорови фрагменти, действия от опери /“Вълшебната флейта“, „Кармен“, „Фауст“, „Гергана“ и др./ и цели оперетни заглавия /“Двамата тюреновци“/. Диригент и основател е на хорове при храмовете „Св.Богородица“ и „Свети Димитър“. Основател и първи хормайстор е на Опера Стара Загора . Лично събира реквизит и костюми за първата постановка – операта „Гергана“ с премиера на 1 юли 1925 г.

Според спомените на дъщеря му, Станчев преписва три пъти цялата партитура на „Гергана“. Т.М.Тодоров, цигулар в Операта си спомня, че освен трите преписа на партитурата, Станчев разписва и „различните щимове за хора, солистите и оркестъра. Това е огромен труд. Това може да направи само Златан Станчев!…Веднъж дори залага собствената „бедна къща за заем за оперни цели“. Отделя от оскъдните си средства, за да подпомага бедни артисти и режисьори. Неведнъж със списък в ръка, обикаля десетки къщи, търси изпълнители, костюми, реквизит“

На 22 март 1928 г. Златан Станчев е сред учредителите на „оперна дружба под името Районна опера – Стара Загора с център Стара Загора и район за обхождане Бургас, Търново и Пловдив…Основаването на операта става на 22 март-първият ден на пролетта. В оперния колектив дълбоко е заседнала вярата, че за Старозагорската опера настъпва една истинска нова пролет…“ /Никола Драганов – „Оперното дело в Стара Загора, С.,1970 г.“/

Златан Станчев обучава допълнително и много хористи с изявен талант – братята Димитър и Борис Христови, Димитър Божков, Панайот Димитров-Отето, които в последствие са солисти на Софийската опера. Тодор Мазаров започва пътя си от сцената на Старозагорската опера, Ничка Хаджимитева-Баталова, Руси Белчев и Йовка Бунарджиева също са солисти тук.

На 18 декември 1946 година със спектакъла „Травиата“ /в главната роля Елисавета Йовович/ Старозагорската опера отбелязва оттеглянето на Златан Станчев от активна творческа дейност – след 56 години дело, 40 от които в Стара Загора.

Стоя сред масиви от стотици папки, навити рула от афиши и плакати, кашони с програми, покани, дипляни, кутии с видеозаписи и Ема Жунич, като добър магьосник подрежда запазеното духовно богатство на Старозагорската опера. Огромната заслуга да се съхрани то принадлежи на първия историк на операта Никола Драганов.

Той е възпитаник от втория випуск на Търговската гимназия в Стара Загора. Включва се в хора на операта през 1926 г. за постановката на „Трубадур“. Прослушването е сред хористите от градските хорове. Според него „избраните са се чувствали като щастливци“ и са влизали на репетиции като в храм. Те сами са се запознавали с историята на творбата, епохата като цяло, облеклото и пр. В Търговската гимназия е учил два чужди езика…Какво старание са полагали учениците, та за две години така да усвоят езиците, че да четат на тях оригинали?

Като съвестен счетоводител по професия, той сам за себе си, си води записки за всичко, което се случва в операта. През 40-те години се поставя „Мадам Бътерфлай“ от Димитър Христов. Маестрото назначава Никола Драганов за помощник режисьор, какъвто до тогава не е имало. Това му дава още по-голяма възможност да продължи дневниците си.

„Никола Драганов в края на 60-те години издава книжка за историята на „Оперното дело в Стара Загора“ до 1946 г. В нея благодари на ръководството на операта, че му е дало достъп до тефтерите, които стриктно е водил докато се пенсионира. Благодарение на него, на стелажите се съхраняват дневниците, съдържащи информация за живота и творчеството на операта – от 1953 г. до началото на 1970-те, когато записите се правят от следващите помощник-режисьори Мими Стоилова, Стефан Бастрев, Калин Гочев, Наталия Даскалова

В тефтерите за всеки диригент и артист-солист има отделна страница, на която е записано на коя дата и в коя роля се представя. Отделно води дневник на постановките. Накрая на „Дневник артисти“, изнася целия афиш по месеци- кой е гостувал, кои са падналите спектакли и защо. Безкрайно прецизен и пунктоален.

Една част от архива той предава в Музея, друга в Държавен архив. Сигурно има и трета част, която рано или късно ще излезе на бял свят.

Към всеки спектакъл Никола Драганов въвежда номерация. Към всеки спектакъл, освен поредност за сезона има и дробно число. Това показва поредност за сезона и за постановката.

Той наистина е работил със сърце.

По списъка на постановките, всяка папка съдържа афиш с имената на постановъчния екип, действащите лица и изпълнители, плакат, програми, записки, отзиви и снимки. Най-много са снимките, но за съжаление все още не идентифицирани. И разгадаването на лицата отнема много време и търпение, но Жунич не спира да пита, да сверява, да отмята сигурните имена, събития, дати…

Какво има още в архивохранилището: снимки на постановки, стари субтитри, видеокасети със записи на представления, дискове с различни постановки, грамофонни плочи -предимно на руски композитори, награди и отличия на Старозагорска опера, книги и програми . Специално място е отредено на техническата и конструктивна документация на сградата – архитектурни и инженерни чертежи, ремонти, реконструкции. Тук са архитектурните проекти на първия проект за опера от 50-те години, правени по поръчка на кмета Йордан Капсамунов. Има още оцелели скици, за съжаление не описани, на декори и костюми, които са много трудни за идентификация. Няма съхранени макети. За щастие има снимков материал за постановката „Хубавата Елена“ на Античния форум, дело на Димо Костадинов.

В процес на уточняване са стотици снимки от различни през годината постановки.

Най-ценният експонат в архива е първата партитура на първата постановка на операта „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов. Златан Станчев е успял да я вземе от композитора и да я препише собственоръчно на 26 декември 1924 г. По нея има много дописвания, поправки, отметки. В продължение на 50 години е била на диригентския пулт. Това е безценно съкровище. За широката публика такава опърпана партитура едва ли е толкова интересна. Но тя е свидетелство за почит към паметта на първите, както в Пале Гарние стои отворена партитура на Росини.

За широката публика са интересни афиши, снимки на известни хора. Константин Илиев, който предимно е симфоничен диригент, в Стара Загора е дирижирал „Мадам Бътерфлай“. За зла участ на много от афишите (и сега продължава тази порочна практика) не е записана годината.

От първите години на операта има оцелели по една бройка афиши от 1927 г. на „Трубадур“, „Травиата“ и др. Налице са и още много дати, имена, заглавия и снимки от това време, но не са оригинали, а копия, взаимствани от Държавния архив и Регионалния исторически музей, където те са предадени от Никола Драганов.

Наскоро Ема Жунич е направила любопитно откритие, свързано с присъждането на Националната награда „Христина Морфова“. Тя е учредена през 1983 г. и нейна първа носителка същата година става Анна Томова – Синтова. Евдокия Здравкова – Хорозова е втората носителка през 1987, Стефка Минева – през 1993 г., Веселина Кацарова – 1995 г. и Гена Димитрова – 1997 г. Информацията е до там. И изведнъж Ема Жунич открива пластиката предназначена за Райна Кабаиванска през 2012 г. , но за жалост – не предадена. Запознати със случая обясняват, че е имало уговорка маестрата да дойде в Стара Загора с майсторския си клас, да изнесе концерт и да получи наградата. Така или иначе, Наградата се съхранява в хранилището.

През 2025 г., т.е. след 4 години, Държавна опера Стара Загора, както и цялата културна общественост на стародавния град и на България, ще отбележат 100-годишния юбилей на първата извънстолична опера. Прилича му, както големите европейски оперни театри, и Старозагорският да открие своя постоянна музейна експозиция. Това е не само реверанс към предците, но и показване на скритите съкровища, кодирали миналото, настоящето и бъдещето на най-голямата знакова културна институция в региона.

Росица Ранчева