Днес уникалният Детски ансамбъл „Загорче“ става на 44 години

На 2 март 1977 г. с решение на Изпълкома на Окръжен народен съвет Стара Загора към Пионерския дом се създава Детски представителен за окръга Ансамбъл за народни песни и танци. Тази дата е приета за рожден ден на ансамбъла, тъй като за това има официален документ.

Първият премиерен концерт е на 29 септември 1979 година. Той обединява отделните състави – оркестър с диригент Димитър Колев, хор – с диригент Теньо Желязков и танцова формация с хореограф Стефка Михайлова. От 1953 г. датира школата за народни музикални инструменти. През 1971 г. се създава и хоровият състав, а танцовата формация – през 1973 г.
От края на 1979 г. главен художествен ръководител на ансамбъла е Венелин Кръстев. Името на състава се появява на премиерния концерт, на който е обещал да присъства самият Филип Кутев. Поради заболяване, той изпраща да го представлява Михаил Букуришлиев. В края на концерта, състоял се в тогавашния Дом на културата на транспортните работници, той предава пожеланието на Кутев, ансамбълът да се казва „Загорче“.

И така – ден след ден, година след година, докато днес 2 март 2021 г. стават 44. Зряла, мъдра възраст. Отминали години, през които името „Загорче“ е запазена марка за оригиналност, за самобитност, за много български дух и творчество, за изграждане на характери и личности… Десетки хиляди деца са се докосвали до феномена „Загорче“, но истински загорчета са само онези, които са участвали в състава повече от 5 години. И техният брой е малко над 2000.

През 2017 г., по повод 40-годишнината на Ансамбъла попитах Венелин Кръстев с какво „Загорче“ е уникално.

„Мисля, че това е нашият стремеж да погледнем към фолклора от гледна точка на детето – каза Кръстев. – Първо да го убедим, че това не е изкуство на баба и дядо, а негово, принадлежащо нему. Да го приеме като нещо, което може да участва в неговите игри и веселия, да го почувства като нещо свое и да стане с времето негова потребност.
Ние почти никога не сме правили вносни постановки. Те винаги са били авторски, създадени специално за децата, които в момента участват, като се съобразяваме с техните качества, с тяхното амплоа и възможности. Всяко от детето е конкретен образ и колкото повече се доближим до неговата същност и му възложим задача, която да съответства на неговите качества, толкова по-интересно и живо става всичко. За някой от вече порасналите деца Борис, Венци, Андреяс, Коцето, Миленка… правех специални танци. Но останалите не са някакъв кордебалет. Всичко, което те правят е съобразено с групова специфичност. Когато работим нова постановка, задължително се съобразяваме с възрастта и никога не е имитация на танците на възрастните. Трябва да бъде игра, която е различна за 7-8-годишните или на 15-16 -годишните. Затова игрите са различни и имат различна характеристика. Всъщност нашите програми са игра, в която децата се включват с готовност и радост.
Друга специфика на „Загорче“ е ,че всички деца в ансамбъла пеят, танцуват и свирят на народни инструменти. Тази моя ранна мечта се реализира все по-добре, макар и малко принудително. Вече няма много кандидати за хор и оркестър. Тази дейност започва със скучно разучаване на трудни неща. Всички искат да танцуват. И като видяхме, че нямаме избор, ние решихме, че тези които преминават ръста, приет за детски състав или приближават възрастовата граница 16-17 години, приобщаваме в музикалните състави. При това имаме изключителен успех, тъй като музиката вече е попила в тях, вкарали са музиката в тялото си, по-бързо и лесно се обучават. Освен това, когато свирят, танцьорите прекарват музиката през себе си, в резултат на натрупания вече опит. Например на юбилейния ни концерт ще свири оркестър, създаден от танцьори само преди един месец. Всъщност това не е така, защото те доста по-рано са започнали индивидуална работа, но като оркестър работят от месец. Надявам се, това да не е в ущърб на качеството, въпреки че за музицирането са нужни много години. Но те се справят добре. Най-важно е, че го правят с чувството, което преживяват като хора, които са играли преди това на сцената и чрез инструмента или чрез гласа си могат да се включат адекватно.
Друга особеност е, че традиционно в ансамбъла съществува приемственост, между по-старите и новите загорчета. От един месец децата, някои от които са на повече от 50 години, се събират и репетират, защото на концерта ще направят поздрав към малките, към родителите и гостите на Рождения ни ден. Те са толкова свързани, че когато се обадиш на един, можеш веднага да намериш всички останали. Те не са прекъснали връзките си от детството. Те са загорчета завинаги. „Загорче“ завинаги!“ е девизът ни, а мотото е „Загорче“ е школа за живот и личностно развитие“. – каза тогава Кръстев.

За изминалите години изнесените концерти са от „Загорче“ са 1666, а турнетата по света – 46. От 1999 г. до 2012 г. композиторът Кирил Тодоров е човекът и приятелят, който създава голяма част от музиката за репертоара на ансамбъла. Дори е имало случаи някои от продукциите изцяло да бъдат с негова музика.

Всяка година репертоарът е нов, но винаги зареден с атмосферата на „Загорче“ – темпераментен, завладяващ, български.

Преди една година, след кратко боледуване почина душата и сърцето на Ансамбъла Венелин Кръстев. Малко след него си отиде и дългогодишният диригент на хора Антоанета Крумова. От екипа остана само Красимира Манчева. Тя ръководи оркестъра в продължение на 30 години – всецяло отдадена на мисията „Загорче“. Към тежката загуба и стреса се прибави и ковид-пандемията, която окончателно затвори вратите на реновираните наскоро зали.

Но за радост, оказа се, че девизът „Загорче“ завинаги!“ не са просто две думи, а същност на всички, преминали през школата на Венелин Кръстев. Макар и доста пораснали, с големи деца, а и внуци, заложената искра в сърцата им се разжари и се втурнаха да дадат сили и кураж Ансамбъл „Загорче“ да продължи смело по предначертания път.

„Аз съм много благодарна на всички пораснали загорчета, които бяха в града и с присъствието си помагаха в залата, сподели Красимира Манчева. – Миглена, Любо,Стела, Петко са постоянно в залата. Направили сме групи. Отделно репетират момчета и момичета. Скоро направихме клип и навръх 3 март – за Националния ни празник, ще го пуснем. Меги работи много всеотдайно със школата. Борис много помагаше в началото, докато се съвземем от шока. Христина идваше от Дълбоки. През лятото направихме 10-дневна школа. Младите колеги, въпреки че не са работили досега с деца, се справят отлично. Започнахме постановката на нови танца . Поддържаме репертоара от последната програма, т.е. имаме готовност за самостоятелен концерт.

Проблем имаме с оркестъра, защото всички завършиха, но има подготвени от танцьорите, които могат да влязат на тяхно място и да изтеглим други от школата. Т.е. „Загорче“ достойно продължава ! Разбира се, първоначално няма да е на най-високо ниво, но се движи в същата посока, – каза г-жа Манчева. – Целта ни е в обучението да участват загорчета, които са минали през тази школа, усетили са тази много специална закваска. Често се обаждат загорчета, които са в чужбина. Всички имат готовност да провеждат онлайн репетиции, но децата трябва да са в залата.

Синът на Кръстев Александър, направи инсталация в залата, чрез която от всяка точка на света, всеки може да се включи и да предава опит и знания. Константин Маринов от Чикаго, Пейо Пеев, Дарина Славчева и много други искат да направят класове. Всички са с отдаденост към ансамбъла.

Децата ни са мобилизирани. Нямаме нито едно дете, което да се е отказало през този период. Имаме 3-4 годишни танцьорчета. Други 5-6 годишни са в отделна група в школа. Динко, който също е бил загорче идва да помага с гайдата. Имаме гъдулари достатъчно, двама кавалджии…Имаме голям концертен състав. „Загорче“ го е имало, има го и ще го има! То е част от духа на Стара Загора, а той е вечен!“ – категорична е Красимира Манчев

Честит рожден ден, малки, големи и още по-големи загорчета! Бъдете здрави! Желая Ви много празници и в делниците! Продължавайте смело към светлата 50-годишнина!

Росица Ранчева