Директорът на Държавна опера Стара Загора Огнян ДРАГАНОВ:“Имаме воля да бъдем незаобиколим фактор в оперния живот у нас и по света!“
След проведен конкурс на Министерството на културата на 5 февруари 2021 г. , безапелационно Огнян Драганов е избран да ръководи Държавна опера Стара Загора втори мандат за още четири години.
През периода 2015-2020 г. от опера със затихващи функции, Драганов успя не само да я съживи, но и да изведе културната институция в първите редици на музикалния живот на България. Приоритет в репертоарната и управленска му политика бяха дейности, свързани с овладяване на нови и нестандартни пространства, приобщаване на все по-голям и разнолик кръг от почитатели на операта и балета, създаване на висококачествени оперни и балетни продукции, стремеж към необикновени и синкретични проекти с марката „За първи път в България“– Опера на стадиона, Опера с кукли, Опера в цирка, Опера в Митрополитския двор, Опера на различни природни и исторически обекти и пр. Негова запазена марка е лансирането на камерната опера. Специално за нея той създаде камерна сцена „В джоба 234“ и усвои нетрадиционни сценични пространства в Регионален исторически музей, Къщата на Архитекта, заседателната зала на Общинския съвет в Стара Загора и в различни градове на България и т.н.
Международният творчески и артистичен обмен, партньорството с авторитетни европейски оперни театри, успешното участие в международни иновативни проекти разкриват още по-широки хоризонти във вече устойчивото присъствие на Старозагорската опера не само в България, но и на световната оперна карта. Многонационалната балетна трупа със своето стремително възходящо развитие допринася за международното признание и разпознаваемост на първия извънстоличен оперен театър с респектираща 96 годишна история.
Огнян Драганов е отличен с годишната награда „Златното перо“2016 на Класик ФМ Радио и галерия „Макта“. През 2019 – по повод 24 май, стана носител на Наградата „Стара Загора“ за своя значим принос за възхода на Старозагорската опера и културния живот на своя роден град Стара Загора. През месец юли /2019/ Огнян Драганов бе награден от Старозагорския Митрополит Киприан с орден Св. Ап. Карп I-ва степен за особени заслуги към БПЦ – БП, респективно към Старозагорска епархия.
Господин Драганов, на какво заложихте за втория си мандат като ръководител на Държавна опера Стара Загора?
Когато налице е устойчиво развитие на оперния ни театър през последните две години, най-важно е тази посока да бъде запазена. Важно е да се знае, че Държавна опера Стара Загора е известна не само в България. Тя набира своята популярност и в другите европейски и световни театри. Доказателство за това е публикацията в световното музикално издание „Oреrn glas” за реализирания спектакъл с копродукция Дойче опер – Берлин – „Африканката“ от Джакомо Майербер, копродукцията на операта „Атила“ с оперния театър на Каляри, Италия, реализирането на „Италианката в Алжир“ с театъра в Скопие. Балетната ни многонационална трупа прави блестящи класически и неокласични представления. Това са все важни индикатори каква трябва да бъде управленската ни политика за следващите години, на какво трябва да заложим.
Едно от нещата, което винаги ме е притеснявало в България е, че се говори за така наречената българска оперна традиция. Лично аз се съмнявам в това, но съм сигурен, че в България няма изградена достатъчно добра воля във всички театри, да правят опера. А волята, която ние успяхме да провокираме и да изградим, нашите ансамбли да имат волята да правят опера- оркестърът, хорът, балетът, сценичните работници, техническият ни персонал, солистите, разпоредителите в салона е много важно. Тази воля трябва да се повишава и занапред. Повишената воля да се прави изкуство, води до така наречената традиция.
Винаги съм наблюдавал българските оперни театри и съм се притеснявал, как Министерство на културата организира конкурсите за директори на оперите и става смяната на дирекциите. Новият директор пристига в абсолютно празен кабинет, (не става дума за обзавеждане) и трябва веднага „да влезе в час“, да приеме планирането от предишното ръководство…Може би конкурсите за директори трябва да бъдат една година преди да изтече мандата, така че новият директор да може да работи в синхрон с програмата и да има възможност да поема ангажимента за периода, в който той трайно ще се настани на поста си.
Аз съм безкрайно щастлив, че следващият който дойде след нас, ще може да намери един пълен кабинет, който планира смело напред и има уточнени събития, които няма да бъдат разрушени.
Целта ни е да вървим още по-уверено по пътя на устойчивото развитие. Да продължим и утвърдим новите формати – опера на стадиона, опера в цирка, дай-Боже да стане опера на езеро „Загорка“, за което настояваме от няколко години. Да утвърдим миналогодишната експериментална сцена на открито на Старозагорските минерални бани. Там имаме възможност през целия летен сезон да работим в петъчните и съботните дни и вечери представления за туристите, които отиват в този прекрасен български рай за СПА-туризъм.
Вече сме договорили копродукциите с операта „Карло Феличе, от Генуа, Италия, за оперетата „Веселата вдовица“ и „Палячи“ от Леонкавало. Материалната част за двете постановки ще бъде изработена от нашите ателиета. Нашата публика ще гледа тези спектакли през 2022 г.
Предстои ни подписване на договор с театър „Верди“ в Пиза, Италия. Очаквам тези дни директорът Енрико Стинкели. Желанието ни е да направим копродукция на операта „Трубадур“ от Джузепе Верди. Това е заглавие, което липсва в нашия класически репертоар в момента. С Емануеле Гамба, директор на театъра в Ливорно, уточняваме заглавието, което ще бъде на вниманието на нашите взаимни усилия.
Не е случаен фактът, че ние сме избрани от тези театри, както и от държавния театър в Берлин, така и в Каляри. В началото те се съмняваха в колаборацията с нас, но именно успешният край на тези копродукции, допринесе Държавна опера Стара Загора да е добре позната на картата на европейските оперни театри и да се възприема като изключителен партньор.
Нашите спектакли за деца от Детско-юношеска студия за опера и балет, развълнуваха както детската, така и възрастната ни публика. Сега студията ни наброява 75 деца. Те подготвят две заглавия „Заякът Питър“, с премиера през месец юни и новата премиера за сезона – „Снежната кралица“.
През последните години акцентувахте върху създаването на камерни опери. С какво те Ви привличат и имат ли своето място на българската и европейската сцена?
Старозагорската опера единствена в България подава ръка на този жанр – камерна опера и камерна музика. И през следващите години ще продължим да развиваме камерната опера защото като държавен културен институт, ние сме задължени да правим това. В момента Албена Петрова – Врачанска отново пише опера специално за нашия театър. Тя се нарича „Дон Жуан постскриптум“. Премиерата ще реализираме през месец май т. г. на Моцартовия фестивал в Правец. Истинската премиера ще бъде отново в Люксембург през месец декември т.г.
Камерната опера отново ни прави разпознаваеми не само у нас, но и в чужбина. Много хора имат интерес да поставят своите камерни заглавия за първи път в България. Камерната музика също има своите почитатели. На територията на нашия оркестър има сформирани няколко камерни ансамбли. Преди 5 години, когато дойдох, имаше единствен камерен състав Трио „Реверанс“. Сега имаме още „Арте+“, имаме уникален за България квартет за тромбони и класически квартет от струнни инструменти. Всички те, не само обслужват нашите спектакли, но правят и самостоятелни програми, които представяме за нашата публика. Това е също много важен елемент.
Господин Драганов, Вие рано-рано излязохте от постоянната сцена в театъра и представяте продукцията си от Видин до Кърджали и Одрин и от Бургас до София.
Да, това е така! Отново казвам, че като държавен културен институт сме длъжни да показваме операта като жанр, не само около Стара Загора, но и в цяла България. Знае се участието ни в „Сцена на вековете“ във Велико Търново и по наша инициатива – новият му формат „Летен сезон на българските оперни театри“. Бяхме на „Туида“ в Сливен и ще имаме представления там и това лято. Нова лятна сцена ще открием в Ямбол. Ще продължим с участията си във Видин, на Старозагорските бани…
Държавна опера Стара Загора има обособени каси за закупуване на билети в Хасково, на ул. „Врабча“No 1; в Ямбол и в Сливен. За нашите големи представления не навсякъде има подходящи сцени. За да не допуснем компромиси в представянето си, създадохме тези комфортни билетни центрове, където хората могат да се запознават с нашите продукти и да си закупуват билети. Освен това има и организирани посещения, за които хората могат да получат подробна информация.
Във Вашия стил е създаване на иновативни представления, големи музикално-сценични платна, каквито бяха „Турандот“, „Африканката“, „Лучия ди Ламермур“ и пр. Да очакваме ли нови подобни решения?
В проект са три много интересни заглавия. За първи път в Стара Загора подхождаме изключително професионално към един жанр, който в България се счита само за развлекателен. И той трябва да прозвучи максимално добре, да бъде представен така, както се представя на Бродуей. Става дума за мюзикъла.
Проектът „Есмералда“ или „Парижката Света Богородица“ се реализира. Половината от танците са поставени от Марио Пиаца, който дълги години е работил на Бродуей. Намеренията ни са премиерата да бъде на Фестивала на оперното и балетното изкуство през месец ноември т.г. Действително заглавието е много интересно. Прелюбопитно е решението на сценографа и костюмографа Денис Иванов. Режисьор е Виолета Горчева. В момента музиката се преаранжира за оркестър. Лично за мене, това ще бъде показно на Старозагорската опера, как трябва да се подхожда към жанр, който няма своите корени в България.
Отново в колаборация с Държавен куклен театър Стара Загора ще реализираме две оперни постановки с кукли. Първата е компилирана предкласична музика „Ромео и Коломбина“ , а другата е грандиозното платно на Шарл Гуно „Фауст“. Имахме намерение с него да открием Фестивала на оперното и балетното изкуство, но поради пандемията годината е особена и сме принудени да работим в недостиг на средства за продукции.
Какво да очакват меломаните през следващите месеци?
На 10 юли 2021 г. от 21:00 ч. на Стадион „Берое“ ще изиграем 5 години по-късно цялата опера „Аида“ от Верди. Ще направим един атрактивен спектакъл, който да развълнува публиката, която обикновено не присъства в нашия салон. Това е също начин да я поканим и на представления в театъра.
През лятото отново ще завладеем Античния форум „Августа Траяна“. Вече имаме потвърждение от Желко Лучич, който на 16 юли 2021 г. ще участва в ролята на Скарпия в спектакъл на операта „Тоска“. Отложената поради пандемията премиера с 14 месеца на „Бал с маски“ надяваме се най-после да се случи на 21 и 28 май т.г. с изключително интересен състав: италианският тенор Леонардо Граменя, заедно с Русалина Мочукова, младата Даниела Нинева и Александър Крунев. Във втория спектакъл ще видим Ивайло Михайлов, Таня Иванова, Даниела Дякова и Юнуц Паску. Това са два равностойни спектакъла, които, надявам се, да изиграем. Всичко е абсолютно готово, само чакаме да се представим пред публиката ни. Предстои и отложената премиера на балетната постановка „Спящата красавица“. За първи път в Стара Загора спектакълът ще бъде изигран под съпровода на оркестъра ни.
Подписахме договор с композитора Стефан Димитров, автор на музиката към балета „Сънят на Пилат“ по романа на Булгаков „Майсторът и Маргарита“. Надяваме се да се реализира през месец октомври и с него да открием новия сезон на операта.
Много приятна част от афиша на операта са концертите. Ще ги продължите ли?
Да! В момента работим по спектакъла „Ужилване на опера с музиката на Стинг“ . Планираме го за Форума през летния сезон. Искаме да направим и фънк джаз базиран върху музиката на Уинтър Файър и т.н. Ще продължим и занапред да ползваме всички формати, които са доказали своята ефективност сред различна публика.
Само четири години делят Държавна опера от нейното 100-летие. Как искате да изглежда тя на 100 години?
Искам нашият оперен театър да се е наложил трайно на пазара и да бъде незаобиколим фактор за оперния живот не само в региона и в България, но и в чужбина. Не винаги най-добрите оперни театри се намират в столиците на определени държави. Такъв пример е Миланската скала. Искам все повече оперният свят да говори за Старозагорската опера и за Стара Загора. Надявам се да имаме сили и енергия, както нашата, така и на творческите състави, да продължат устойчивото ни развитие в посока нагоре.
Господин Драганов, към кого отправяте Вашите благодарности за Ренесанса, който преживявате и за възхода на най-големия и значим културен институт в област Стара Загора?
Благодаря на всички, които ми повярваха – най-напред на уважаемата публика. На екипа си съм благодарил, когато сме си стиснали ръцете с пожелание да работим заедно. Благодаря на Веселина Кацарова като артистичен директор, която е огромната реклама в Европа не само за нас, но и за Стара Загора. Благодаря на главния диригент Ивайло Кринчев, с когото работим прекрасно и постигаме високи резултати, както с оркестъра, така и с останалите ансамбли и солисти. Благодаря на Силвия Томова, която възкреси от нищото балета. Всъщност, преди три години нямаше балет, а само 12 души. С тях не би могло да се поставят такива големи заглавия като „Лебедово езеро“, „Дон Кихот“, „Гето“, „Спящата красавица“ и т.н. Преди всичко благодаря на обществеността, че повярва в нас. Благодаря на Община Стара Загора, която стои с много сериозна сума зад нашия оперен театър, поддържайки сградата и плащайки всички режийни на операта. Това трябва да знаят нашите съграждани, защото това са средства от техните данъци.
Смятам, че преди 96 години нашите предци, които са създали Старозагорската опера и първата извънстолична оперна трупа са хора, пожелали техният град да бъде различен. Техният град да има криле да полети в бъдещето. Уверен съм, че голяма част от перата по тези криле е и Старозагорската опера.
Росица Ранчева