Музей „Литературна Стара Загора“ става на 60 години
„Музей „Литературна Стара Загора“ е основан през 1961 г. Основателят му е литературният критик и съвършен музеен работник Стоян Стаев, каза за Dolap.bg литературният критик и историк Иван Матев, директор на музея. – Стаев е човекът събрал първите литературно-исторически и документални сбирки. От детството си той е посветил живота си на литературата. Още като ученик Стоян Стаев е основал ученическа квартална библиотека. В нея е раздавал книги на своите съученици и съседи. После са ги обсъждали, самообучавали са се и са трупали интелект още в ученическите си години.
В зряла възраст, като служител в Градския народен съвет, когато Стоян Стаев започва да работи за събиране на фондовете, още не е имало дори идея за създаване на литературен музей. Ентусиазмът му обаче е бил толкова непреодолим, че заедно с приятеля си- поетът Жеко Христов, са наемали файтон Стара Загора до Пловдив с цел да издирват и събират литературни фондове, свързани с поетите и писателите на Стара Загора. Стоян Стаев беше създал мрежа на спомоществователи, на роднини и наследници на писатели. По-голямата част от тях бяха още в България и така постепенно, в рамките на 10-15 години той успя да събере основния фонд“, категоричен е Иван Матев.
В периода 10 – 16 февруари 1961 г. в Стара Загора се провежда голямо литературно събитие с участие на най-изявени писатели и поети от страната. Тогава всеобщо, спонтанно и въодушевено, в присъствието на голяма част от членовете на Изпълкома на Градския народен съвет, се ражда идеята да се създаде музейна сбирка с ранг на дом, за да може на тази база да се развие в бъдеще литературно-историческа и духовна институция.
На 30 март 1961 г. на сесия на Градски народен съвет официално е взето решение за създаване на Дом „Литературна Стара Загора“.
Първоначално за сбирката е отделена една стая в сградата на Общината (стария Общински съвет). Спомням си, няколко години по-късно, тя беше съвършено претъпката с безценни автентични авторски материали, предмети, книги, картини, портрети и пр., събрани от всеотдайния Стоян Стаев.
15 години след решението за създаване на Дом „Литературна Стара Загора“ на 5 февруари 1976 г. Музеят е настанен в така наречената „Ханчева къща“. Всъщност, това е клиниката на родителите на поета Веселин Ханчев, чиято родна къща е следващата на юг. За това време можем да говорим за разцвет на тази културна институция. Тук се провеждаха уроци по български език и литература на учениците от града, имаше редовно посещение от групи от региона и страната, организираха се литературни и творчески вечери, срещи, изложби. Тук беше базата на многобройното Дружество на писателите.Тук беше офисът на литературното списание „Участие“. В мазето беше култовият клуб на писателите „Пегас“…Това беше първият извънстоличен литературен музей, с богат фонд, обширна обществено-полезна дейност и голям авторитет.
Така беше до месец октомври 1992 г. , до реституцията. Тогава по най-брутален начин, без да мигне окото на нито един старозагорски управник, целият фонд беше изхвърлен на открито, на дъжда. Безумното подхвърляне на „душата“ на Стара Загора продължи 26 години.
По повод 50 – годишнината на Музей „Литературна Стара Загора“, директорът Иван Матев пише едно драматично есе:
„На 30 март 1961 г. Изпълнителният комитет на Градския народен съвет на Стара Загора на свое заседание взема решение за учредяване на Дом-музей „Литературна Стара Загора“. Този духовен, национално значим акт се осъществява под председателството на Йордан Христов Капсамунов, по време на третия му мандат като кмет на Стара Загора.
От 1992 г. Литературният музей на Стара Загора е бездомен.
ЗА ДУХА НА СТАРА ЗАГОРА
Мазохистичен размисъл към 30 март 2011 г.
Оказва се, че Стара Загора- „градът на поетите“ , както отличително е назван още в първото десетилетие на 20 век от нашите родолюбиви и перспективно мислещи интелектуални предци, днес, 100 години по-късно, той категорично мрази своите духовни синове! Остава само да бъде издаден анахроничен декрет за историческото и духовното изгонване на старозагорските писатели и поети от „територията на града“ или споменът за тях да бъде осъден на „публично изгаряне“ от гражданството на Стара Загора- така, както с двойна присъда през март 1302 г.“великата Флоренция“ е заличила от списъците си своя гениален, любещ я до последната си искрица живот, син Данте Алегиери…И вероятно, едва тогава днешната модерна, европеизираща се Стара Загора, би си отдъхнала от гнета на музите…
Защо вече 20 години, нелепо и хипнотично, а може би и хтонично се гледа с подземни, празни очи как Духът на Стара Загора безвъзвратно и фатално потъва в мрачната преизподня на Средните векове? Едва ли това е „Божествена комедия“?! Да го наречем просто ад!
Срам ме е, че съм очевидец…Страх ме е, че за да оцелея, дишам спорите на този позор! Мъртвият, в случая, е невинен“- пише разгневен Иван Матев.
Какво се случва с Музей „Литературна Стара Загора“ през тези злочести за него 26 години? Седем местопребивавания – първото и последното от които – Слава Богу, щастливи.
Като министър на културата Елка Константинова издава заповед Музеят да се изхвърли от Ханчевата къща. В дъждовната студена есен, нахвърлени в кашони и чували, качени на една молотовка, „писателите“ бяха откарани на ул. „Неделчо Николов“ (сега „Княз Борис“) в един отечественофронтовски клуб (ОФ). Помещението беше разделено наполовина с един фазер. Източната му половина беше електричарска работилница за ремонт на бяла техника. От другата страна беше Музеят. По средата проход, изрязан с ракета и сложено брезентово перде, защото всички елтабла се падаха в музейната част. Работниците надигаха пердето и си оправяха бушоните…Без коментар!!!
От клуба на ОФ фондовете бяха закарани на ул. „Г.Раковски“ в стара къща , по-преди населявана от Управление на ученически и студентски столове. Около цялата къща имаше тръбна конструкция с рамкирани метални платна и врата, която се заключваше с катинар. Музейните работници мислеха, че тук ще се задържат по-дълго и започнаха да инвентаризират фонда. След няколко седмици обаче осъмват без ограда, без тръби и платна, всички изрязани с ракета през нощта и предадени вероятно на вторични суровини.
„После ни прехвърлиха на ул. „П.Р.Славейков“ в старата къщата на отец Петър, построена в стар стил през 1910 г., припомня ходенето по мъките Иван Матев.- Там отново започнахме да подреждаме и описваме фонда. Измина известно време и дойдоха 10-15 души. Сред тях беше служителка в Общината. Като ме грабнаха, че съм се самонастанил в тяхната наследническа къща…Вдигнаха голяма олелия и ми наредиха да изхвърля всичко на двора. Обяснявам, че това може да стане само през трупа ми. Тук са писатели, поети, – Лилиев, Кирил Христов…Те отговарят, че не ги интересува! Инициаторката на скандала и гонението беше общинската чиновничка… Когато за малко ме оставиха на мира, започнах да мисля за някакъв спасителен вариант за Музея. Разгледах се добре и открих, че на всичко отгоре, в приземния етаж на сградата всяка вечер се събират пиянки и наркомани. Имаше дюшечета, на които спят. През зимата си кладат огън, а къщата е на кара таван, може да се запали и в рамките на час да изгори това национално духовно съкровище. Започнах да водя преговори с Общината поне да направим метална врата, за да се заключва. Казаха ми да намеря майстор и аз повярвах… Намерих човека, постави вратата и след като три години не му я платиха, отивам един ден на работа – няма врата. Той я е откачил и си е заминал… Отново докладна до МВР за кражба и до Общината…Ето с какви неща съм се занимавал четвърт век…“
Следващото светкавично преместване е на втория етаж на хотел „Тракия“, в съседство с офиса на борците от ВИС-2. Отново започва пренасянето на фонда с войници и приятели и настаняването в една малка стаичка. Притеснен, Иван Матев свиква пресконференция, но се отзовава само Донка Йотова…Така минават няколко безплодни години за така наречения Дом „Литературна Стара Загора“. Оказва се, че в България и конкретно в Стара Загора -Духът има врагове!!!
Накрая на мандата си като кмет през 1999 г. проф. Цанко Яблански великодушно разписва поредното пренасяне на Дома, този път на ул. „Княз Александър Батемберг“ в най-северната част на големия блок. Помещението на първия етаж беше две стайчета, коридор и тоалетна. Никога няма да забрава едната стаичка запълнена до тавана с големи червени кутии, затворили в себе си поетичната слава на Града на поетите и на България…Без коментар!!!
С открито сърце мога да заявя, че благодарение на жертвоготовността и абсолютната отдаденост на Иван Матев, Музей „Литературна Стара Загора“ е спасен. След 26 изгубени години той дочака времето, когато най-после един кмет в лицето на Живко Тодоров, зам.кмет – Иванка Сотирова и началник на отдел „Култура“- Диана Атанасова има свой дом.
На 25 октомври 2019 г. една лелеяна мечта се сбъдна – Музей „Литературна Стара Загора“ се възроди! Духовните пазители на града ни намериха отново своя Дом! Литературната слава на Стара Загора не е помръкнала, паметта е съхранена и в бъдното!
На церемонията по откриване на Музея, Матев прочете есеистичната си творба „Реплика без драма“, в която се казва: „…Душите на мъртвите, а и на живите старозагорски писатели вероятно се успокоиха. Низвергнати от три печални десетилетия, те най-сетне намериха своя творчески дом – пристъпиха тихо и невидимо в храма на литературния си подвиг“. Иван Матев припомни препоръката на старозагорския поет и сърцевед Христо Кацаров, написана върху титулната страница на есеистичната му повест „Път до село“ на 27 август 1979 г.: „Дано Дом „Литературна Стара Загора да събере под своя покрив тези пръснати души – поетите“ .
Основният фонд на Музей „Литературна Стара Загора“ разполага с над 5000 експонати и архивни единици, над 2800 единици- спомагателен фонд, голям научен архив, временно инвестиране, над 500 старопечатни книги, над 100 портрети и картини.
Стара Загора има над 100 души автори – Даскал Петър Иванов, Кирил Христов, Пейо Яворов, Георги Илиев, Димитър Подвързачов, Ботьо Савов, Георги Райчев, Борис Бакалов, Николай Лилиев, Богдан Баров, Иван Хаджихристов, Борис Бакалов, Гео Милев, Иван Мирчев, Магда Петканова, Иван Захариев, Димитър Караджов, Офелия Касабова, Христо Огнянов, Дамяна Данева, Константин Коняров, Веселин Ханчев, Стоян Каролев, Христо Кацаров, Димитър Данаилов, Павел Матев и др. Личности, родени или живели дълго в Стара Загора, които са оставили тук част от своя интелект, своята душевност и талант.
Уникален е „Музей „Литературна Стара Загора“. „Той притежава една от най-големите литературно-документални и веществени сбирки, на такъв голям писател, ерудит и истински европеец в своето естество какъвто е Кирил Христов, коментира Иван Матев.- Живял е в Италия, Германия, Чехия. Преподавал е българска и славянска литература в Пражкия университет. Имаме някои от писмата, в които е определен за един от лидерите на съвременната европейска литературна и поетическа мисъл. Д-р Ханска Роса, председател на Европейския писателски съюз, чиито седалище е било във Ваймар, градът на Гьоте и Шилер, му изпраща специално писмо през 1943 г., че е приет официално за член на Европейския писателски съюз, заради неговите хуманни изяви. Кирил Христов е човекът, който перфектно познава и руската и немската душевност.
Притежаваме много ценни ръкописи на Николай Лилиев – на последната му книга „Стихотворения“. Стихосбирката е съставена в Стара Загора в периода 1930-1931 г. Тук се среща със старозагорски писатели и поети – Димитър Караджов, Иван Мирчев и Иван Хаджихристов, Стефан Касабов, Георги Константинов – ходят на разходки, беседват… Преписва стихотворенията на ръка, подготвя ги за печат…При нас е оригиналът на неговата фундаментална статия за превода в българската литература, че той е сътворчество и т.н.
Георги Илиев е много голяма и неоценена велика европейска личност. Освен, че той е преминал през горнилото на турските затвори в Цариград и Диарбекир, завършва с пълно отличие Старозагорската мъжка гимназия. Поради това му се гласува стипендия и в Германия завършва Мюнхенската политехника. Макар и дипломиран инженер, той навлиза успешно в хуманитарните науки. Говорел е перфектно турски, гръцки, немски, английски, френски и руски език . Запазени са негови речници и философски книги. Неговите научно-фантастични романи не са абстракция, а са наситени и в морален аспект“.
Музеят притежава ръкописи на стихотворения и първата издадена книга на Даскал Петър Иванов, с рецензия от Христо Ботев. Говорил е перфектно турски, гръцки, сърбохърватски, румънски, руски и френски език. Той е автор и на книгата, която описва геноцида на турците над старозагорското население. Лично познат е с Васил Левски, участник в Старозагорското въстание и пр.
Всеки от творците, представени в литературния музей, е вселена, която чака своите откриватели и последователи. Това с особена сила се отнася за младите старозагорци, у които неминуемо е заложен творчески ген от предците. Той само трябва да се открие и усъвършенства.
Много са оригиналните инициативите, посветени на предстоящата кръгла 60-годишнина на Музей „Литературна Стара Загора“. Ще бъде издаден цветен, художествено-илюстрован албум с работно заглавие “Старозагорските писатели и поети в творчеството на български художници“. Той ще бъде дело на Музея и на Градската художествена галерия. Колекцията ще бъде от фондовете им. Ще бъдат представени портретите на Георги Бакалов, рисуван от Константин Трингов; на Георги Илиев, рисуван от Димитър Гюдженов и Марин Тачев; на Николай Лилиев рисуван от Димитър Караджов; на Иван Хаджихристов рисуван от Марин Тачев; на Гео Милев и на Иван Мирчев рисувани от Димитър Караджов; на Иван Мирчев – от Георги Славов; на Никола Икономов – от Иван Соларов; Портрет на Веселин Ханчев от Михаил Саздов, от Илия Петров и от Александър Поплилов; на Константин Колев от Янаки Кавръков; Автопортрети на Константин Коняров и на Димитър Караджов. Ще има рисунки и картини по поетични творби- напр. „Анна“ на Иван Хаджихристов от Георги Славов; Триптих от Стефан Пенчев по „Владимир и Косара“ на Кирил Христов; „Под смокинята“ – на Иван Попчев, Графики на проф. Спартак Паскалевски и др. Към албума ще има диплянка с портретите на писателите и художниците. Ще се изработят и картички за всеки един от авторите.
Заедно с Регионална библиотека „Захарий Княжески“ ще бъдат издадени 3 брошури: Послучай 140 г. от рождението на Георги Илиев; Послучай 140 г. от рождението на Димитър Подвързачов; Послучай 60 г. на Музей „Литературна Стара Загора“.
Панорамна историко-документална изложба на открито с работно заглавие „Старозагорският храм на литературата“ ще украсява алея „Стара Загора“ в парк „5 октомври“.
Спазвайки противоепидемичните изисквания ще се проведат редица творчески вечери, посветени на юбилейни и кръгли годишнини на старозагорски автори, литературни четения, представяне на нови книги и пр.
Днес, мислейки за Музей „Литературна Стара Загора“, означава да мислим и почитаме направеното от литературните ни предци – строители на националната ни култура!
Росица Ранчева