Народе, защо пак закъсня????

( 6, 18 или 19 февруари )

Всяка година българите почитаме паметта на нашия Апостол на Свободата – Васил Левски. Да, но го правим по различен начин и на различни дати. Някои просто запалват свещичка, други полагат цветя пред стотиците му паметници из страната на 18 февруари, трети правят същото, но на 19 февруари, а колцина само се прекланят пред величието на Апостола на правилната дата – 6 февруари.

Къде и защо пак сбъркахме? Ами, първо – защото и представа си нямаме що значи ЕДИНЕНИЕ. Второ – защото забравихме или все по-рядко се сещаме за крилатата мисъл на ДЯКОН ЛЕВСКИ: „…времето е в нас, а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме“.

Ние днес не го обръщаме времето, ние го объркваме… И така си оставаме същите грешници пред Апостола. След като веднъж, с календарната реформа от 1916 г., вече сме го „обърнали“ времето у нас и сме компенсирали разликата от 13 дни между Юлианския и възприетия Григориански календар, не е необходимо повече да „разхождаме“ събитията от родната ни история по други разни дати, когато те не са се случили. След реформата от 1916 г. датите си остават същите, но вече по правилното летоброене. Така 6 февруари е истинската дата, на която е обесен Великият българин, а 6 юли – тази, на която е роден. И тези дати не се нуждаят повече от корекции или „изравняване“. Както впрочем следва и всички останали събития от българската история да се отбелязват на датата, на която са станали.

Иначе ще продължим да ги изместваме – като ги отлагаме или закъсняваме с отбелязването им. Или както там му казваме: „След дъжд – качулка“.

НЕГО също не успяхме да освободим, защото пак фатално закъсняхме…

Поклон и прости ни поредното закъснение, ДЯКОНЕ !!!!

Георги Туртуриков