Моят любим учител Таня Аргирова /извънконкурсно обяснение в любов/
Откакто обявихме конкурса „Моят любим учител“, все ми се иска да разкажа „извънконкурсно“ за вдъхновяващия учител в моя живот – преподавателя ми по литература в гимназията Таня Аргирова.
В далечните години /завърших гимназия 1987 г./ в южния град Кърджали, който беше нито голям, нито малък град, Таня Аргирова беше за мен самото изящество, самия стил, класа, която нямаше никой друг – нито преподавател, нито изобщо никой, който съм познавала.
Безупречно подстригана късо коса, безупречно боядисана в напредничаво русо-пепеляво за тогавашното време. Бяхме деца, така и не попитах, кой е фризьорът й и как се справя така страхотно с този цвят…
Когато по магазините нямаше никакви дрехи ни за делник, ни за празник, тя беше винаги облечена като от кутийка. Винаги с някакво стилно бижу. Винаги много семпло гримирана, с червило, черен молив, руж, на матовата кожа.
Истинска лейди в Родопите!!! Какъв пример за стил и изисканост за нас, девойките в тъмносини престилки с бели якички!
Сега си давам сметка, че съм била пленена от външността на Таня Аргирова толкова, колкото и от качествата й на преподавател. Любовта към родния език вече беше разпалена в мен от предишния ми учител Запринка Цвяткова. Магията продължи и в гимназиален курс с превъзходната Аргирова. Уроците й бяха толкова интересни, толкова извън стандартите, толкова много ни разказваше за самото произведение и за автора му, толкова интересни неща, които ги нямаше в учебника. С нея всеки час беше като представление, пиеса.
Понеже имахме голям респект към Преподавателя, всичко за Човека Таня Аргирова ни беше любопитно. Че има такива хубави тоалети, защото майка й може да шие. Че дъщеря й София учи по Системата на Сендов и ние разглеждахме учебниците й. Че съпругът й беше пловдивски аристократ и платът за сватбената й рокля бил донесен от свекърва й от Виена!
Де да знаеха учителите, какво удивление в детските сърца и мозъчета предизвиква всяка тяхна лична история?! Или може би ние тогава бяхме различни?! Не знам, но всичко разказано за личния живот от любимата ми Таня Аргирова съм запомнила и днес. Разказано с характерен, омагьосващ дрезгав глас от цигарите, които също /макар и тайни де/ бяха част от абсолютния и чар.
Когато завършихме й и бяхме на гости, тя ни каза на нас, девойките и младежите изречение, което беше горе долу в този дух „Мислете за брака така, с какви гени ще съберете вашите, да се облагородят“. Тогава не мислихме за такива работи, но пък аз запомних тези думи. Не зная, колко ги приложихме, но са безкрайно ценен съвет за встъпване в брак. И сега. Да, гените, не богатството са най-важни и сега. Гените водят човек напред към богатството.
Като преподавател Таня Аргирова беше много взискателна, научи ни да четем не само произведенията, които изучаваме, а и много литературнакритика за тях. Изключително много ценя, че тя имаше критерии за оценките, които поставяше и ние ги знаехме. Почти винаги аз и моя съученичка, отличени за 6, четяхме пред всички съчиненията си. Моето винаги беше нестандартно, на съученичката ми – по всички правила. Важно беше за останалите да знаят, на какво съдържание се поставят високите оценки. Това и днес намирам за особено важно – учителят да обяви своите критерии за оценки пред своите ученици.
Заради Таня Аргирова останах в своята гимназия и не отидох в Езиковата. Разбира се, че не мина и година време откакто завърших, и я взеха преподавател в Езиковата, при най-добрите. Тя и там направи чудеса. Години наред успехите на зрелостниците там на матурите бяха в челната десятка гимназии на страната.
Нито за миг не съжалявам, че останах заради един учител в едно „обикновено“ училище.
Примерът на Таня Аргирова като преподавател и като човек е вдъхновение за мен и днес. Тя е моята любима учителка и аз съм горда, че съм била сред учениците й.
Сега ми е малко тъжно, защото си мисля, че сегашните ученици няма да имат цялата смелост да назоват любимия си учител.
Времената са други, децата са други, доста по-академични….ние бяхме много по-непосредствени, емоционални и открити.
Надявам се да получим интересни истории за любимия учител.
Приканваме и тези като мен, отдавна завършили, да ни изпратят своята история.
Този свят има нужда от добри думи и добри примери! Колкото повече, толкова повече!
/на снимката Таня Аргирова е най-вляво, сред колеги от Езиковата в Кърджали/
Уляна Кьосева
Конкурс за написване на есе на тема „Моят любим учител“ организира Dolap.bg – сайтът за култура, образование, наука, православие, пътешествия и пр. позитивни новини с подкрепата на Регионално управление на образованието (РУО) Стара Загора.
Целта на конкурса е да се разкаже за учители -личности, които са не само добри професионалисти, а и хора с мисия. С примера си те променят света на своите ученици, мотивират ги да се развиват и усъвършенстват, да мислят и действат като достойни и модерни личности на 21 век .
В конкурса могат да участват ученици от всички училища на област Стара Загора в три категории: първи-четвърти клас ; пети-седми клас; осми-дванадесети клас.
Текстът не бива да бъде повече от 100 машинописни реда.
Изискването е есето да бъде написано за конкретна личност – вълнуващо, честно, искрено, атрактивно.
Някои от интересните текстове ще бъдат публикувани веднага след получаването им в специално обособена рубрика. Безпристрастно жури ще определи 10-те най-добри конкурсни материали, които ще бъдат обявени за гласуване от читателите на сайта. Трима от спечелилите най-силно одобрение ще бъдат поощрени и с ваучери за книги, а всички участвали ще получат дипломи.
Краен срок за получаване на текстовете 15 май 2021 г. на адрес: kultdolap@gmail.com
Необходимо е да се запишат имената на автора, училище, клас, адрес и телефон за контакти. Текстът да бъде съпроводен със снимка на любимия учител и на автора. Може и на съвместен кадър.
Конкурсът посвещаваме на 24 май „Ден на българската писменост, просвета и култура“.
Очакваме с нетърпение Вашите думи на благодарност и признателност към любимия учител, млади приятели.
Успех!
Началник на РУО Стара Загора /п/ Татяна Димитрова
Главен редактор на Dolap.bg /п/ Уляна Кьосева