60 години чества Астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин”, Стара Загора

За изминалите 60 години над 5000 са обучените курсисти. Над 920 000 са посетителите на проявите в АО „Юрий Гагарин“. Над 1.5 млн зрители са били на площадката и са наблюдавали небесни спектакли.

Първата публична Народна астрономическа обсерватория (НАО) “Юрий Гагарин”, Стара Загора е открита официално на 26 февруари 1961 г. Инициативата за нейното създаване е на група ентусиасти, сред които се откроява фигурата на Бончо Бонев. С финансовата и материална помощ на Община Стара Загора са оборудвани първите помещения в сградата на Първо средно училище (днес ГПЧЕ „Ромен Ролан”) и са закупени първите астрономически инструменти и екипировка за нея. Обсерваторията носи името на първия в света летец – космонавт Юрий Алексеевич Гагарин. Посещавайки Стара Загора, той научава за Обсерваторията и малко по-късно дава съгласие тя да се назове с неговото име.

Не след дълго, Обсерваторията се сдобива с извънградска наблюдателна база в района на парк “Аязмото” (открита през 1968 г.). Тя е съоръжена с най-големия и модерен в България за времето си телескоп – рефрактор (200/3000 мм), система «Куде», производство на заводите «Карл Цайс, Йена (тогава в ГДР). Всичко това е предшествано през периода 1958 – 1960 г. от създаването на две секции – по Астрономия и по Астронавтика към ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната), съществувала по това време като активна обществена организация. В тях се записват за обучение над 500 ученици и младежи.

Първият директор на Народната астрономическа обсерватория, Стара Загора е Бончо Бонев. Първите специалисти – физици са Симеон Владимиров и Величка Драганова.

Основните теми по които се работи в тези първи години от развитието на НАО, Стара Загора са:

1. Извънучилищно обучение по астрономия и космически науки за средношколци и младежи. През учебната 1960/1961 г. е създадена първата в България Школа по астрономия със срок на обучение три години. Завършилите успешно школата ученици и младежи получават званието «Астроном – любител».

2. Обучение по предметите: астрономия, физика, география, природознание и др., в помощ на учебния процес в основните и средни училища в Стара Загора и региона.

3. Популяризиране на астрономията, космическите науки и космонавтиката сред гражданството в региона.

4. Наблюдение на изкуствени спътници на Земята. През 1960 г. е създадена и открита за експлоатация към Обсерваторията специализирана наблюдателна станция №1102, която е част от световната мрежа на наблюдателите на ИСЗ.

5. Наблюдения на Слънцето и слънчевата активност. Резултатите от тях са изпращани в Центъра за слънчеви данни в Потсдам, тогава в ГДР.

6. Наблюдения на редки астрономически явления – пълни слънчеви и лунни затъмнения, комети, пасажи на Меркурий и Венера през диска на Слънцето, астероиди и метеори.

От 1969 г. започват наземните наблюдения на атмосферните оптични емисии като индикатор на протичащите физични процеси в атмосферата на Земята под ръководството на Митко Гогошев. В това направление се развива сътрудничество с обсерваториите в Звенигород и Абастумани (тогава в СССР, сега в Русия и Грузия).

Голяма част от работата в НАО, Стара Загора започва да се насочва към областта на науката „физика на околоземното космическо пространство”. Това създава предпоставки през 1974 г. да се промени статутът на Народната астрономическа обсерватория. С решение на Министерския съвет обсерваторията се присъединява с цялата си материална база, щат и сграден фонд към Групата за изучаване на Космоса (намираща се в състава на тогавашния Единен център на науките за Земята при БАН). Малко по-късно тя става Базова обсерватория на Централната лаборатория за космически изследвания с директор д-р Митко Гогошев.

Големият ентусиаст и радетел за каузата на астрономията и популяризацията на науката Бончо Бончев започва отново борбата за създаване на Астрономическа обсерватория от тип Народна (People’s). От 1974 до 1977 г. всички специализирани курсове и Школата по астрономия са продължени в структурите на Българското астронавтическо дружество, клон Стара Загора. През 1977 г. тогавашният Окръжен народен съвет – Стара Загора взема решение да се открие отново Народна астрономическа обсерватория и закупува от Пловдивския панаир звезден проектор и купол за Планетариум тип ZKP2 на заводите „Карл Цайс”, Йена (бивша ГДР). Той е монтиран в сградата на тогавашното Първо средно училище и обновената Народна астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин”, но вече с Планетариум отваря вратите си на 3 ноември 1978 г.

Освен извънучилищното обучение по астрономия и масовата популяризация на постиженията на астрономията, космонавтиката, физиката и човешките технологии, в НАОП продължават да се наблюдават изкуствени спътници на Земята с научна цел. През 1979 г. е построена специализирана извънградска наблюдателна база в района на Старозагорските минерални бани, съоръжена с един от най-модерните за времето си уреди – спътниковата фотокамера АФУ-75. С нея, екипът на обсерваторията участва в програмата за наземни оптични наблюдения на българския спътник „България 1300” в периода 1981 – 1985 г.

Развиват се условия за професионални и любителски астрономически наблюдения в областта на изучаването на Слънцето, слънчевата петнообразувателна дейност, наблюдения на астероиди, комети, метеори, наблюдения на редки астрономически явления (пълни слънчеви и лунни затъмнения), както и наблюдения на планетите от Слънчевата система и техните спътници. През 1981 г. се поставя началото на археоастрономическите изследвания в Стара Загора. Създадена е Научна група за археоастрономически проучвания и експедиции. През времето на своето съществуване, групата е открила и изследвала над двадесет скално-изсечени паметника с архитектура и релеф позволяваща астрономически наблюдения по време на праисторическата епоха по българските земи.

Във всички тези наблюдения участват много от обучаваните в НАОП средношколци и младежи, чийто вдъхновен труд е позволил да се постигнат множество резултати и да се получат астрономически данни с безспорна ценност за науките астрономия, астрофизика, космическа физика и археоастрономия. Същите участват като съавтори в множество научни статии в престижни списания, написани от специалистите в обсерваторията.

На 26 юни 1994 г. сградата на НАОП „Ю. Гагарин” и апаратурата в нея, включително звездния проектор е унищожена напълно от стихиен пожар, станал в следствие на късо съединение в ел.инсталацията й. Благодарение на усилията на тогавашното ръководство на Община Стара Загора с кмет Антон Андронов, финансовата й подкрепа и безкористната помощ на много спомоществователи, НАО е открита отново на 4 октомври 1995 г. Постепенно е закупена нова наблюдателна апаратура, демонстрационно и офис оборудване, но за съжаление планетариумът остава мечта за старозагорци за почти четвърт век.

НАО и НАОП*, Стара Загора е била организатор на три национални конференции по астрономия (през 1970 г., 1979 г. и 2011 г.), на Международната конференция „Оптични наблюдения на ИСЗ на „Интеркосмос”, Секция 6 (през 1981 г.), на Международният симпозиум по археоастрономия “Oxford 4” (през 1993 г.), както и на Международния симпозиум по физическа спелеология – секция „Слънчева активност и вторични карстови образования” (през 2002 г.), на Европейския конгрес по археоастрономия през 2020 г.

Учениците, обучавани в тригодишната школа по астрономия участват в множество младежки научно-практически конференции у нас и зад граница, в национални и международни наблюдателни лагери, включително в „Спейс Кемп” в Хънтсвил, САЩ (1992 г.) и Измир, Турция (2004, 2005, 2006), в астрономически олимпиади и състезания, в работата на археоастрономически експедиции. Много от тях правят първите си стъпки в науката именно тук, в специализираните наблюдателни групи на Обсерваторията и продължават своето образование и професионална ориентация именно във физиката и астрономията. Повече от 350 от тях са завършили физика, близо 45 от тях са професионални астрономи и изследователи на Космоса.

През 60- годишното съществуване на Школата по астрономия в нея са обучени 5 050 курсисти. През Звездната зала на Планетариума са преминали около 920 хиляди посетители, а изнесените популярни лекции, направените демонстрционни наблюдения с наблюдателните уреди на Обсерваторията са събрали през годините в залите и на наблюдателната площадка повече от 1 млн. и 500 хил. зрители (тези данни са извлечени от дневниците и материалните книги на НАОП).

През 1986 г. по повод 25 годишният си юбилей НАОП „Ю. Гагарин” е наградена за заслуги в областта на обучението и популяризацията на астрономията с орден „Кирил и Методий”, І-ва степен. През 1997 г. НАОП, Стара Загора е наградена от Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски” с почетния знак на Софийски университет за заслуги в издирването, мотивирането и обучението на млади таланти в областта на природните науки. Повече от 750 възпитаници на НАОП вече са завършили в Алма Матер базовото си образование по природни науки по това време.

Много от нашите курсисти са завършили образованието или продължават да се обучават в престижни университети в чужбина, където дипломата „Астроном-любител” издадена в НАО, Стара Загора е атестат за отлични знания в природните науки за приносителя й.

През 60-годишната й история, специалистите от Обсерваторията са публикували повече от 3 900 научни и популярни статии по астрономия и космическа физика. Много от тях са имали фундаментално значение за изучаване на процесите и явленията във Вселената във времето през което те са били написани. Много от работещите в нея специалисти са защитили докторските си дисертации по проблеми, тясно свързани с основната работа в НАОП”Ю. Гагарин”.

От 2019 г. в ход е голяма обществена инициатива, подета от членове на „Лайънс клуб”, Стара Загора и подкрепена от гражданството за събиране на средства за възстановяване на Старозагорския планетариум. Инициативата е подкрепена активно от Община Стара Загора и лично от кмета Живко Тодоров, както и Министерството на образованието и науката. По всяка вероятност, в края на 2021 г. Астрономическата обсерватория ще се сдобие с Планетариум и Звездна зала, за радост на стотиците поклонници на астрономията и космонавтиката в нашия любим град.

Поради пандемичните изисквания, повечето от големите прояви посветени на 60-годишнината на Астрономическата обсерватория, се отлагат за лятото.

Доц. д-р Алексей Стоев

директор на АО

*До 2016 г. е с название Народна астрономическа обсерватория и планетариум “Юрий Гагарин”, Стара Загора