Даниела Нинева пред Долап.бг – „Идеалната работа за мен е да пея, да съм на сцена, да съм пред публика и да бъда в родния си град“

Младата, красива и талантлива оперна певица Даниела Нинева е от Стара Загора и е най-новият солист на Държавна опера-Стара Загора, от миналата година. Завършва  Националното училище по музикални и сценични изкуства “Христина Морфова” със специалност „Фагот“. Дипломира се оперно пеене в Музикалната Академия “Алфредо Казелла” Лакуила – Италия при вокалния педагог Антонела Чезари ( 2010-2916). Участва в майсторските класове на Бруно Пратико и на Райна Кабаиванска, откъдето печели стипендия за продължение на своето обучение в град Модена, Италия.

Лауреат е на конкурсите “Giovani musicisti” – Орфео Стило (2015),  “Rotary Club Teramo Est” (2016), “Comunità Europea” – Сполето (2017) и “Anita Cerquetti” (2019). Участвала е с изяви в концертната зала във Версай Париж, Сполето, Софийска опера и балет и др.

За първи път на сцената на родния си град Даниела Нинева участва на 1 юли в юбилейния концерт на Държавна опера-Стара Загора на Античен форум. Зрителите я видяха и в ролята на Емилия в „Отело“ от Джузепе Верди.

На 16 февруари 2021 г. на сцената на Държавна опера-Стара Загора е дебютът на Даниела като Кармен, за който й стискаме палци и вярваме, че ще е блестящ.

Вашите аплодисменти, уважаеми читатели, за Даниела Нинева! Представяме я в рубриката „Млади, красиви и талантливи“ на Долап.бг

Как би описала на чужденец родния си град?

Родният ми град Стара Загора бих описала като малък зелен рай. Защо рай? Защото той е изпъстрен със зеленина, с живот, с млади хора, с култура и история.

Коя история от детството ти е дала криле за полет?

Те са няколко, но във всички главна роля играе семейството ми, особено баща ми, поради големия му стремеж да се занимавам с музика, тъй като е била и негова неосъществена мечта. Бях втори или трети клас, когато тогавашната ми преподавателка в 6 Основно училище Соня Хараланбева ме записа за участие в детския конкурс „Вашият шанс е песента”, който се провежда в читалище „Климент Охридски” и без семейството ми да знае дори, че участвам, се прибрах вкъщи с грамота за първо място. Тази случка ме накара да поема към пътя на музиката.

Какви знания и умения от училище ти помагат в живота и сега?

Родното училище ме научи на дисциплина, да разчитам и вярвам в себе си и да бъда целеустремена.

Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?

Доброто и злото вървят ръка за ръка.

Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?

Дървото на живота – символ на сила и сплотеност.

Кое от преживяванията, вкусовете, усещанията, приключенията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?

Радвам се, че съм част от поколенията, които израснахме с игри навън с приятели. Винаги е приятно, когато човек се присети за тези безгрижни, щастливи и непринудени времена. Според мен всяко едно дете трябва да има подобно детство.

Защо е тази странна възраст, наречена „пубертет”? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени ?

Това е може би този странен период от живота, в който търсим себе си и се опитваме да отговорим на въпросите: Кой съм? Кой съм бил? Какво искам да бъдеш?
Този преход не винаги е лесен, понякога е изпълнен с неразбирателства, разочарования и несподелени емоции от страна на всички въвлечени в епизода на развитие.

Вярно ли е, че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?

Това е строго индивидуално, но бих казала, че зависи много от възпитанието, семейството и мотивацията да бъдеш самостоятелен. Всеки има нужда да греши и да се учи от грешките си.

Кои качества липсват на младите хора? А кои са силните страни на днешните млади?

Според мен липсва автентичната комуникация между младите хора. А силните страни са част от епохата в която живеем. Младите имат много удобства и средства за улеснение на развитието им.

По какво и как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота и в творчеството?

Само и единствено интуицията, почти никога не ме е подвеждала.

Какви хора харесваш? Имаш ли си свои лични класации, колекции на хора, типажи…?

Не бих казала, че имам типаж, но обичам хората които са пълни с желание за живот.

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?

Идеалната работа за мен е да пея, да съм на сцена, да съм пред публика и да бъда в родния си град.

По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Източна и Западна Европа?

Може би, всички творци са обединени от страстта и вдъхновението към нещо толкова възвишено и красиво като изкуството. Изкуството, което винаги е давало и продължава да дава крила на духа и емоциите. Естествено всеки един творец е огледало на мястото и времето, в което твори и следва предадения му с времето идеал за пример. Разбира се, не можем да отречем, че един артист има нужда от подкрепа и поле за развитие. Това според мен е основната разлика в творческото развитие в различните страни.

Каква би искала да се видиш след 20 години? Къде? С кого?

Сред близките си хора, естествено да са здрави и да бъдат винаги така подкрепящи, продължавайки да пея, и разбира се с още по-големи успехи.

Кои думи на родния си език обичаш и защо?

„Благодаря” една много силна дума за мен, която значи много. Живеейки в чужбина научих доста чужденци, мои приятели, на тази дума, както и думата „любов“.

Коя приказка би прочела довечера на детето в себе си?

„Грозното патенце“. Това не е просто история в която едно пате се превръща в лебед, а послание, че понякога същественото е невидимо за очите, и че не бива да съдим по външния вид или да изолираме различия. Както, и че трябва да вярваме в себе си.

Коя българска поговорка харесваш и защо?

„Всяко зло за добро“. Защото както вече споменах злото и доброто вървят ръка за ръка и след нещо лошо, винаги се случва нещо хубаво, което ще бъде още по-силно.

Какво,къде е „Земен рай” за теб/ по химна на републиката?

„Земен рай” за мен винаги ще бъде родния ми град Стара Загора.